Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОЙДЕ РЕД И НА ГАЗА КРАЙ ГАЛАТА

Министерският съвет ще открие на процедура за предоставяне на разрешения за търсене и проучване на нефт и газ в блок Калиакра 99. Това бе решено на заседанието му в края на миналата седмица (15 юни) В краткото прессъобщение на кабинета се посочва само, изследваният район обхваща части от два бивши блока и че общата му площ е 2601 кв. километра.


Проучванията на в. БАНКЕРЪ показа, че активността на кабинета е възбудена от инициативата на регистрираната в Люксембург компания Петреко С.А.Р.Л.. Тя кандидатства и за концесия за газовото находище в шелфа срещу нос Галата.


Блок Калиакра 99 е разположен в централната част от българския черноморски шелф и включва най-перспективните части от бившите блокове II-91 Калиакра и IV-91 Камчия, в които оператори бяха английските компании Ентърпрайз ойл и Бритиш газ. В блока има доста интересни геоложки структури с доказан или предполагаем нефтогазов потенциал: на северозапад блокът опира в най-голямото нефтено находище у нас - Тюленовското; на запад в непосредствена близост до него се намират две газови находища - Галата и Старо Оряхово (то се намира на сушата и вече е изчерпано), но в непосредствена близост до него се намират подобни структури, които вероятно също крият природен газ. В южната част от блока се намира т. нар. Самотино море, в която през 1986 г. руски геолози откриха полупромишлено находище на газ и газов кондензат с дебит около 200 хил. куб. м газ в денонощие. Осем години по-късно като оператор на блок IV-91 Камчия малко по на север от сондажа на руснаците английската компания Бритиш газ не откри нищо.


Според осведомени от Министерството на околната среда и водите концесионерът на блок Калиакра 99 трябва да поеме и изпълни задължителна работна програма, венец на която ще бъдат два сондажа. Те няма да са скъпи - до 1.5 - 2 млн. долара на сондаж, тъй като водният стълб в блока е под 100 м и ще може да се използва стационарна платформа тип Джек ъп (Jack up), с каквито в Черно море разполагат Румъния и Украйна.


Интересното около блок Калиакра 99 е, че определеният срок за закупуване на документи са цели 100 дни. За сравнение - срокът за закупуване на документи по течащата в момента процедура за блок Резовска е 50 дни, а документите за блок Ловеч-А, който бе спечелен от американската Аншуц овърсийз корпорейшън, се закупуваха само десет дни. От МОСВ свързаха тази разлика със здравословното състояние на един от експертите си - Росица Чифлиджанова.


Освен че прояви интерес към блок Калиакра 99, Петреко продължава да атакува държавните чиновници и с искане да получи концесия за разработване на газовото находище в шелфа срещу нос Галата. В такова настояване има смисъл - седем години след като бе открито, най-голямото засега находище на природен газ у нас все още не се експлоатира.


Движат се нещата, ще даваме концесия на Петреко - заяви за в. БАНКЕРЪ Христо Казанджиев от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) в средата на седмицата. - Документите вече са изпратени за съгласуване. Срокът на концесията ще е до 35 години или до изчерпване на находището, което вероятно ще стане по-рано. Ако успеем да дадем концесията до два-три месеца, реалният добив ще започне през втората половина на следващата година - смята експертът. Той уточни, че концесионният договор е почти готов. В него обаче не било уточнено кой да бъде потребител на газа. Рискът е на Петреко, затова компанията ще реши на кого да продава добитото гориво и ние не можем да й се бъркаме - заяви Казанджиев.


Договорът за проучване на блок III от черноморския шелф срещу нос Галата бе сключен на 9 май 1991 г. с три компании: американската Тексако, английската Ентърпрайз ойл експлорейшън (и двете с дял от 20% от бъдещия добив) и австрийската О Ем Ви (ОМV - с 10% дял от добива). Останалите 50% бяха запазени за българската държава.


През август 1993 г. при сондаж, извършен от Тексако, от дълбочина 1036 м бликна природен газ с дебит 960 хил. куб. м в денонощие. След неколкомесечни изследвания и проведен втори сондаж американците изчислиха капацитета на находището на 80-100 млрд. куб. фута природен газ (около 2.5-2.8 млрд. куб. метра.). Според геолозите биха могли да се извлекат едва половината от посочените количества, а останалият газ, наречен буферен, ще служи като нагнетател.


Правителствата на Беров и Виденов проточиха непростимо дълго разрешаването на някои противоречия между тях и фирмите. В резултат първа загуби търпение и бе прогонена от България Тексако. Тя продаде дела си на регистрираната в Люксембург Петреко С.А.Р.Л.. Малко по-късно я последва и Ентърпрайз ойл.


На 24 септември 1998 г. кабинетът на Костов реши да започне преговори с останалите на блока две фирми - Петреко и ОMV, за да сключи с тях допълнително споразумение, с което срокът за проучване на блока да бъде удължен с още две години. В хода на преговорите държавата се съгласи да направи две съществени отстъпки: първо - намали неколкократно таксите за ползване на площ, плащани от двете фирми, и второ - отстъпи от своето участие (т.нар. държавен пренесен интерес, който беше 50 процента). Съответно България трябва да бъде възмездена за своите отстъпки, но как и с колко - остава да се реши по време на самите преговори. Цялата търговска част от решението на правителството тогава бе определена като конфиденциална. Такава си остава и до днес.


След време на свое заседание на 28 януари 1999 г. правителството решава държавата да отстъпи 15% от своя дял. На същото заседание кабинетът се съгласява ОМV да прехвърли своите 16.67% на Петреко, така че в момента люксембургската компания притежава 65% от находището и съответно ще прибира такава част от печалбите. Държавата пък ще се радва на останалите 35 процента. За любителите на разни сметки: ако бъдат извлечени и продадени по сега действащите цени доказаните в находището количества природен газ, приходите от него биха били около 180 млн. щ. долара.


Независимо че находището ще бъде изчерпано за пет-шест години, Петреко вероятно ще иска да запази правата си върху концесията за целия срок от 35 години. Според някои информации Булгаргаз възнамерява да превърне находището в газохранилище, което ще осигурява налягането на транзитния газопровод за Турция през зимните месеци. За което пък Петреко и държавата (в случая Булгаргаз) ще получават такси от Газпром (или от турската Боташ - вариантите засега се обсъждат) за съхраняването на горивото. Според запознати тъкмо затова се и бави изготвянето на договора за концесия: българската държава настоява в него да се включи само експлоатацията на находището, а Петреко държи там да бъде записано, че срокът на концесията е 35 години, като включва и експлоатацията на находището като газохранилище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във