Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОГОВОРИТЕ МЕЖДУ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ТЪРГОВЦИ СА ЧАСТ ОТ ПАЗАРНАТА ЛОГИКА

Александър Тасев, заместник-министър на търговията
и туризма, пред в.БАНКЕРЪ


От 1 юли производители и вносители ще се договарят
с търговците за крайните цени на 15 вида основни стоки като брашно,
хляб, сирене, масло,олио, месо, малотрайни колбаси, яйца, кашкавал
Витоша, захар и други. Както широко бе разгласено,
целта на това изискване, наложено с направените промени в 194-о
постановление на МС, е да спре спекулата с хранителни продукти.
Вместо успокоение обаче документът породи повече догадки и въпросителни.
За повече разяснения се обърнахме към заместник-министъра на търговията
и туризма Александър Тасев.


Г-н Тасев, 194-о постановление регламентира договорите
между производител и търговец, в които ще трябва да фигурира и
посочената от производителя цена на дребно, по която задължително
ще се продават стоките. Как на практика ще става това?


- Идеята не е нова. По света тя се осъществява от
години. Производителите, които притежават марката и традицията,
правят нещо, за да се продава. Техният интерес е стоката им да
се търси на пазара и клиентите да са доволни. Те не могат да си
позволят да търпят спекулантите да компрометират продукцията им
с прекалено високи цени. Поради тази причина в Европа и в света
отдавна се практикува договарянето между производител и търговец.
Когато двамата се споразумеят и сключат договор (а това може да
е и само една фактура), стоката тръгва с този документ
към магазина. При този акт производителят на Запад буквално казва
на търговеца: предлагам тази стока на тази цена, но тя не може
да се продава на купувача по-скъпо от еди-колко си. Дали по-нататък
по веригата ще има няколко търговци, или ще остане един, който
ще вземе цялата търговска отстъпка, това производителят не го
интересува.


Знаете, че сега у нас производителите масово се оплакват.
Продукцията им се изкупува на минимални цени, а на пазара се появява
два и три пъти по-скъпа. Те не могат да направят нищо срещу това,
въпреки че са материално и морално ощетени. Със 194-о постановление
вече им се дава възможност да си кажат думата. И една фактура,
както казах, ще е достатъчна, но тя трябва да пристигне
в магазинчето.


Не противоречи ли механизмът на либерализацията на
пазара на пазарните механизми, щом двете договарящи се страни
ще фиксират цена? И не лишава ли това търговеца от възможността
да реагира по-гъвкаво, да поставя цени според търсенето и предлагането,
според качеството на стоката и т.н.?


- Механизмът не противоречи на либерализацията. Напротив,
отпада ролята на държавата като администратор, тя вече няма да
се намесва въобще при определянето на цените. Но задължава производителя
и търговеца да се разберат помежду си. Това не е правено досега
в България, но е част от пазарната логика, от правото на производителя
да бъде защитен. В много държави подобни договори са задължителни.
Там производителят има пълното право да каже при какви условия
иска да се реализира на пазара неговият продукт. И пак там, ако
търговецът е злоупотребил с договорката, лошо му се пише.


Не се ли опасявате, че преминаването на стоката през
няколко ръце ще направи трудноконтролируемо запазването на договорената
крайна цена?


- Този момент не може да ни тревожи. В изменението
на Закона за цените и в правилника, който ще се приеме, това ще
се уточни и прецизира. Но щом има договор, копие от него трябва
да притежават и двете страни и този договор да стигне до магазина.
Когато търговецът препродава, той е длъжен да се съобразява с
него. Ако по веригата са няколко търговци, те ще отбелязват на
всеки следващ документ или фактура цената и отстъпката, като се
договарят помежду си така, че да влязат в рамките на цялата отстъпка.


На практика?


- На практика, ако един производител сключи договор
да продаде продукта си за 700 лв. на търговеца на едро и поиска
цената на дребно да бъде 1000 лв., едрият търговец получава 300
лв. отстъпка. Той ще си направи сметката дали ще се яви на пазара
на дребно и ще спечели тези 300 лв., или ще препродаде на друг
търговец стоката - например за 900 лева. Като знае, че крайната
цена трябва да е 1000 лв., вторият търговец ще решава дали да
купува стока, от която ще спечели 100 лв., или 10 процента.


По принцип търговията е рисково начинание, а сега,
особено за крайния продавач, рискът ще се увеличи. На него едва
ли няма да му се налага занапред да преоценява, да речем, залежала
стока.


- Продавачът може да намалява цената, дори да падне
и под себестойността. Това е негов проблем и той трябва да си
направи сметката. Но няма право да надвишава цената, определена
от производителя. Знаете за чия сметка се прави това.


Да приемем, че един търговец се спазари да продава
дадена стока с крайна цена на дребно 5000 лв., а друг - по 6000
лева. Тогава?


- Веднага се задейства механизмът на конкуренцията.
Съжалявам, но стоката на онзи, който продава скъпо, ще застои
и много бързо ще поевтинее. Така че ще свали цената. Договорите
ще слагат таван, а не долен праг. Това са пазарни механизми -
нали целта е да ги въведем и те да бъдат независими от държавата.


Проблемът е, че притиснати от новия механизъм и в
стремежа си да избегнат рисковете, производителят и търговецът
могат да започнат да завишават договаряните от тях продажни цени.


- Вносът ще е спасението в такива случаи. Той веднага
ще ги приземи. Това ще е пазарният механизъм на държавата, и той
ще е железен. А и вече видяхме как действа при търговията с месо.
Правителството свали наполовина вносното мито за свинското месо,
което у нас някои оскъпяваха изкуствено. В крайна сметка, когато
направихме точната калкулация, се оказа, че цените на производителите
на месо и тези на вносителите са абсолютно уравновесени. Така
че не удряме по нашите производители. Около 5400 лв. за килограм
е месото от нашите комплекси, толкова излиза и внесеното от чужбина.


Тоест, става въпрос за икономически регулатори.


- Досега грешката бе, че държавата се опитваше административно
да върши икономическа работа. Не трябва да е така. Пазарът е създал
икономическия регулатор, който действа в цял свят. Е, ще се подчиняваме
всички на него.


Има още рискове - например производители и търговци
да предизвикат изкуствен дефицит и така да вдигнат цените.


- Спасението отново ще се търси в по-евтин внос.
Този момент става решаващ. Ще кажете, че импортът изисква валута.
Да, но когато има изкуствено предизвикани действия, ще има и противодействия.
Вносът ще отрезви много бързо онези, които спекулират, защото
те в крайна сметка ще загубят.


Не сме далеч от мисълта да се предложи и промяна
в законодателството. Защото когато държавата е в такава жестока
криза като сегашната, без да противоречи на конституцията, тя
може да обмисли сериозни наказателни мерки за подобни действия
с умисъл. Държавата не бива да се остави спекулативно да я разиграват.
А когато действително има доказан дефицит, за който нито производителите,
нито търговците са виновни, се предвижда компенсирането му. Неслучайно
в преговорите със Световната банка е предвиден доста голям кредит
именно за покриване на дефицита на българския пазар.


Разполагате ли с модел на договор между производител
и търговец, използван в някои западни държави?


- Там дори и устните договаряния са в сила. Стига
да има свидетели. Една фактура е напълно достатъчен документ.
В нея е изписано всичко - цена на производител, на търговец, ДДС,
отстъпка, продажна цена... и всичко е ясно.


За спазването на 194-о постановление ще се разчита
най-много на контрола и санкциите. Какви ще са те?


- При проверка контролните органи ще изискват договора
или фактурата и по тях ще се ориентират за произхода на стоката
и цената. Е, много зайци ще бъдат уцелени, но ще се
знае всичко - кой е произвел, на каква цена е продал, каква стойност
е определил за потребителя... Рутинните проверки ще бъдат съчетани
с внезапни проверки, за които никой няма да знае предварително.
Така ще се избегне всяко влияние на субективния фактор. А когато
не се установи наличието на документ или има нарушения, санкциите
ще са жестоки. Наказанията ще се налагат по два закона - за цените,
и за спекулата. Ще стигнем и до Наказателния кодекс. Не може в
България, в ХХ век, да се продава менте алкохол, да умират хора
и да се окаже, че никой не е виновен и няма кой да бъде санкциониран.
Министерството ще настоява за още нещо - да се лицензира всякакъв
вид търговия. Тогава една от мерките може да е отнемане на лиценз,
втората - жестока глоба, третата - условна присъда, а при рецидив
- затвор. Това са вижданията ни и ще ги предложим в Министерския
съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във