Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОГОВОРЕНИ СА 600 МЛН. ДОЛАРА ВЪНШНО ФИНАНСИРАНЕ ЗА 1998 Г.

Г-н Гаврийски, 1997 г. бе инфарктна година, а вие я преживяхте на най-инфарктните постове в управлението. Удовлетворен ли сте от начина, по който се справихте със ситуацията - като финансов министър в служебния кабинет и после - като гуверньор на БНБ?


- Вероятно няма българин, който не потръпва при спомена за края на 1996 и началото на 1997 година. България бе в абсолютна криза - финансова и стопанска. Лихвата и инфлацията достигнаха незапомнени размери, през февруари курсът на долара растеше неудържимо.


Но мисля, че програмата, с която правителството се ангажира пред МВФ, и подписаното стенд-бай споразумение дадоха възможност кризата да бъде преодоляна и икономическата трагедия за България да бъде спряна. Редовното правителство, което продължи да изпълнява договорената с МВФ програма и въвеждането на Валутния борд, допълнително стабилизираха икономическата конюнктура. Постигнатите резултати определено надхвърлят очакванията и всички международни институции оценяват това. Инфлацията е сведена до минимални равнища - под 1% месечно, валутните резерви са изключително високи - 2.5 млрд. щ. долара. Състоянието на валутните резерви ми дава основание да мисля, че 1998 г. ще бъде една добра и стабилна година. В тези условия може реално да се мисли за преструктуриране на икономиката и за стопански ръст.


Кои бяха най-проблематичните моменти при преговорите с МВФ и Световната банка?


- Според мен с МВФ и със Световната банка нямахме проблеми. Проблемите са си наши - всъщност, за да ги преодолеем, поехме ангажимента да въведем Валутния борд и да фиксираме курса на лева. Това бе една сериозна стъпка, която направихме с подкрепата на всички политически сили и с разбирането на всички икономисти и тя трябва да бъде оценена по достойнство. Един от сериозните пунктове в програмата, която договорихме с МВФ и със Световната банка, бе ускоряването на приватизацията на предприятията и банките. Този процес в страната бе доста закъснял и се налага да наваксваме пропуснатото. Това е проблемът. И не бих казал, че при преговорите с международните финансови институции и при последващото изпълнение на договорената програма те са ни наложили нещо въпреки нашата воля.


Да, но примерно всяка промяна в наредбите на БНБ се съгласува с експертите на МВФ и на Световната банка?


- Съгласуването на промените в тези наредби става по-скоро на експертно ниво. Условията, при които ние работим в момента, са специфични, а хората от фонда имат голям опит в подобни ситуации, защото те са работили в доста страни с Валутен борд. Ние не изпращаме в МВФ промените в наредбите на БНБ с цел да бъдат утвърдени, а по-скоро - за да бъдат коментирани от неговите специалисти.


Фактът, че при фиксирането на курса в крайна сметка бе предпочетена германската марка като валута, за която да бъде привързан левът не бе възприет еднозначно, даже бе критикуван. Как ви изглежда това решение след половин година?


- Проблемът към коя валута е по-добре да се привърже левът едва ли има просто обяснение. Много се спореше дали левът да се привърже към долара или към марката, още повече че германската валута преживя известни сътресения. Според мен при избора на валутата, към която да се фиксира курсът на лева, надделя политическия момент. Желанието на България за присъединяване към ЕС и очакванията ни за въвеждане на единна европейска валутна система ни накараха да се спрем на германската марка. Това според нас ще ни позволи след време по-лесно да се интегрираме в единната европейска валутна система. Не смятам, че сме допуснали грешка, и засега привързването на лева към марката не създава никакви проблеми. Нещо повече, това породи известни преимущества за нас. Получихме сериозна експертна помощ от Бундесбанк, а и отношението на Германия и на германските капитали към България значително се подобри. В момента Германия отново е на първо място по инвестиции в нашата страна.


Един от най-коментираните въпроси през 1997 г. бе начинът за формиране на основния лихвен процент. Според вас каква трябва да бъде методиката за неговото определяне?


- Механизмът за формирането на основния лихвен процент ще уточняваме със следващата мисия на фонда през февруари 1998 година. Желанието ни е да променим нормативната база, да премахнем основния лихвен процент и да изберем друга методика за формиране на лихвените равнища. Според мен ОЛП изобщо не трябва да има. При развитието на вторичния пазар на държавни ценни книжа ще се формират отделни лихвени равнища на базата на доходността по три- и шестмесечни държавни ценни книжа, както и на базата на годишните държавни ценни книжа. Именно на основата на тези лихвени равнища банките трябва да определят дохода, който ще получават по активните си операции и който трябва да дават по пасивните.


Като министър на финансите в служебното правителство вие пръв споменахте, че е необходимо да се водят преговори със страните членки на Парижкия клуб за разсрочване на задълженията ни към тях. Неотдавна обаче заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски заяви, че тази тема вече не е актуална. Какви според вас са причините за тази промяна в позициите?


- По време на служебния кабинет, когато България беше в затруднено финансово положение, ние изпратихме писмо до Парижкия клуб, в което изразихме желание за отлагане на плащанията по неразсрочените задължения към страните членки на клуба. Ставаше дума за около 50 млн. щ. долара, които трябваше да платим през 1997 година. Тези задължения са към всички държави членки на клуба. През 1994 г. се реши, че не е необходимо да преговаряме за разсрочването им, а да ги обслужваме текущо. Финансовата криза в началото на 1997 г. обаче ни принуди все пак да искаме разсрочване на тези плащания. Но след стабилизацията на финансовата система, след като се увеличи валутният резерв, и доброто състояние на бюджета дават основание да смятаме, че България не се нуждае от подобно разсрочване, и платихме задълженията си към Парижкия клуб за тази година, както бе предвидено.


В споразумението за кредит от 250 млн. ECU, което страната ни подписа през декември 1997 г. с ЕС и с Г-24, на българската държава се препоръчва да проведе преговори за уреждане със SACE и CESCE - италианската и испанската агенции за застраховане на експортното кредитиране, за уреждане на дълговете на Стопанска банка и на МИНЕРАЛБАНК. Ще има ли нови преговори със страните членки на Парижкия клуб по уреждането на тези дългове?


- Решаването на този въпрос е задължение на Министерството на финансите. Наистина има проблеми с дълговете, които не са включени в парижкото споразумение. Според мен правителството трябва да продължи разговорите си с Италия, с Испания и с Германия и да договори най-приемливите за всички страни условия. България не отказва да плаща тези задължения, просто те са спорни. Преговаряме по тях.


Все пак и италианският, и испанският дългове засягат две банки, които са обявени в несъстоятелност. Какъв ще бъде ефектът върху тях, ако българската държава приеме да плаща тези дългове?


- Ако правителството реши да обслужва тези задължения на банките, според мен то задължително трябва да предяви иск към двете кредитни институции до размера на дълговете им, които е поело. Така че и тяхното положение не би трябвало да се промени.


Какви суми получихме тази година като финансиране от международни институции и колко платихме по обслужване на външния ни дълг? Може ли да се твърди, че той е нараснал?


- Не смятам, че външният дълг на България е нараснал. Поне до момента сумите, които сме получили от чуждестранни кредитори, са по-малки от това, което сме платили по външния дълг. Парите от Световната банка закъсняха, сумите по първия транш от Европейската общност не дойдоха до края на 1997 г., очакваме ги през януари 1998 година. Голяма част от задълженията платихме с постъпленията от приватизацията и в никакъв случай не може да се твърди, че дългът е нараснал рязко.


На какво външно финансиране можем да разчитаме през 1998 година?


- Зависи. Ако успеем да сключим едно по-дългосрочно споразумение с МВФ, в него ще бъде направена оценка за нуждите, които има България, и на базата на тази оценка ще договорим с чуждестранните кредитори сумите, които са ни необходими през 1998 година. Според мен обаче не става дума за много голяма сума. През 1998 г. трябва да платим около 1 млрд. щ. долара. Очакваме приходи от приватизация за около 400 млн. щ. долара. При добро развитие на процесите в раздържавяване може да получим и повече. Вече е договорено финансиране от Световната банка, от ЕС и Г-24, от МВФ и от Япония за около 600 млн. щ. долара. От тези суми единствено вторият транш от ЕС и от Г-24 е до известна степен проблемен, защото е обвързан с изпълнението на определени ангажименти. Но аз се надявам, че ще ги изпълним. Затова казвам, че при благоприятно развитие на приватизационните процеси външното финансиране, което тепърва ще трябва да договаряме, няма да е много голямо.


Кога и при какви условия България ще може сама да обслужва външните си задължения?


- Прекалено оптимистично е да се смята, че в близките няколко години България ще може да заделя от собствени средства 1 млрд. щ. долара, които всяка година трябва да плаща на външните си кредитори. Надявам се, че при една трайна стабилизация на икономиката и при ръст в производство и в износа през следващия век ще се създадат условия България да започне самостоятелно да обслужва външните си задължения. До една-две години обаче трудно може да се разчита, че ще имаме собствени приходи над 1 млрд. долара. Тази година имаме положителен търговски баланс от 500 млн. щ. долара, а общият размер на положителното салдо по текущата сметка (от търговията) и по капиталовата сметка (от инвестиции) е около 1 млрд. щ. долара. В същото време резервите на Министерството на финансите във фискалната сметка надхвърлят 1300 млрд. лв., което е едно много добро равнище.


Определени ли са параметрите на тригодишните споразумения с МВФ и Световната банка?


- Трудно може да се говори още отсега за определени параметри. Според мен споразуменията ще се договарят на базата на една по по-подробна тригодишна програма. Съгласно законите на страната с внасянето на бюджета в парламента правителството прави оценка на следващите две години. Въпросът е прогнозата за следващите две години да бъде детайлно изработена и да има ясна представа какво ще се прави през този период, от кои източници какви приходи се очакват и колко външно финансиране е необходимо. Може би в тригодишните споразумения с МВФ и със Световната банка ще бъде предвидена една глобална сума, но всяка година тя ще бъде допълнително конкретизирана.


Г-н Гаврийски, банковата приватизация е важен елемент от програмата, с която правителството се ангажирало пред МВФ и Световната банка. На банковата среща на 6 декември 1997 г. в Пловдив казахте, че държавата трябва да запази участието си в няколко банки, чрез които да осъществява своята политика. Поддържате ли тази своя позиция?


- Казах, че няма нищо лошо да има държавен банков сектор. Това не означава, че трябва да има някакви ограничения в банковата приватизация. Нито че не трябва да остане нито една държавна банка.


Какво е становището на МВФ по този въпрос?


- Обсъждал съм го с представители на МВФ след моето изказване в Пловдив. Никой не ни е насилвал, нито пък ни е искал сметка защо примерно ето тези две банки трябваше да бъдат продадени, защо не ги продадохте. Подобни неща няма и в прегледа по изпълнението на петото стенд-бай споразумение, който бе направен в края на декември 1997 година. Естествено поели сме ангажимент държавни банки да се приватизират и този процес трябва да се развива. Той обаче не е едностранен. Нали освен че предлагаш нещо на пазара, трябва да има и някой, който да желае да го купи.


Как си обяснявате факта, че големите западни банки все още не проявят интерес към българската банкова приватизация?


- Напротив, много западни кредитни институции са заинтересовани от банковата приватизация у нас. Друг е въпросът, че все още няма много конкретни оферти. Според мен големите западни банки все още проучват обстановката в страната и искат да се уверят, че у нас има трайна стабилизация. Може би след това ще направят и окончателните си предложения.


Има ли бъдеще българският частен банков капитал?


- Според мен, ако стабилизацията в икономиката и във финансовия сектор продължи и се запази, ако производството се нормализира и има условия за отпускане на кредити, българските банки няма да имат проблеми. Разбира се те трябва да изпълнят изискванията за увеличение на капитала и да спазват всички регулации на БНБ. Някои от по-малките банки, които не са в състояние да удовлетворят всички тези условия, може би ще трябва да се слеят или пък да предприемат някакви други мерки, за да останат на пазара.


Аз лично не виждам някаква по-сериозна опасност за банките. В момента валутният курс е стабилен, лихвените равнища са добри, съществуват възможности за кредитиране, очаква се развитието на вторичния и на междубанковия пазар. Според мен са създадени всички условия за развитие на банковата система.


А кои според вас ще бъдат най-големите предизвикателства, които ще възникнат пред банките през 1998 година?


- Повтарям, че при подобно развитие на икономическата конюнктура не виждам някакви глобални проблеми. Те могат да възникнат, ако действително икономиката отново не отбележи ръст и ако няма възможности за кредитиране, което ще намали възможностите на банките да постигнат печалби. Тогава банките ще имат проблем с реализирането на достатъчно приходи от дейността си, което ще намали възможностите им за ефективно обслужване на клиентите. Това е естествено - ако започнем отново да затъваме, цялата икономика и в частност банките отново ще имат проблеми. Но при сегашното състояние на нещата няма основания да се мисли, че 1998 г. ще бъде добра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във