Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОГАН ЗНАЕ, ЧЕ СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА

От обречена на постепенна маргинализация парламентарна политическа партия в последните месеци ДПС като че ли попадна в центъра на актуалната политическа интрига. Краят на мандата на 38-ото Народно събрание се усеща все по-ясно и кара политиците все по-настойчиво да мислят как най-успешно да се класират за началото на следващия. Наистина до редовните парламентарни избори остава точно година, но предизборното настроение вече е загряло доста емоции в партийните централи.


Точно този предизборен ентусиазъм е обладал и лидерите на ДПС. От месец-два етническата партия се носи на върха на надигащата се вълна от интерес към нови партньори и съюзи, без да съзнава, че приближаването към брега заплашва да разбие лодката й в прибоя.


В рамките на тридесетина дни Ахмед Доган и най-приближените му хора се срещнаха два пъти с ръководството на СДС и веднъж с лидерите на Социалистическата партия. За един напълно забравен в последните три години политически шеф тези събития са огромен комплимент. Затова и многократно нарасналото му самочувствие е напълно разбираемо. Според стратегическите постройки на либерала партията му трябва да се превърне в център на парламентарните домогвания на двете основни политически сили в страната - СДС и БСП.


Схемата на Доган е проста. В следващия парламент нито една партия няма да се радва на абсолютно мнозинство. Сини и червени ще вкарат достатъчно депутати, за да доминира поне единият цвят във всяко възможно правителство, но не и да управляват самостоятелно.


Схемата на етническия лидер се основава и на друго предположение. Доган очаква или да вкара хората си като единствена трета политическа сила, както беше в 36-ото Народно събрание, или останалите партии в новия парламент да имат прекалено малки депутатски групи. Дотолкова малки, че да не могат да формират със сини или червени правителствено мнозинство без ДПС. Всичко това кара Доган да се изживява като най-важната личност в политическия елит - отсега, та чак до края на следващия парламентарен мандат.


Проблемът е, че тези изчисления, колкото и ентусиазирано да се поддържат и от пресата, са твърде спорни. Ако се запазят сегашните условия на живот у нас никак не е изключено през следващия април голяма част от избирателите да накажат политическия елит, обръщайки гръб на урните. В същото време друга част, предимно по-малките и по-трудно губещите надежда, вероятно ще насочат интереса си към по-нетрадиционните политически сили - като ВМРО, движение Гергьовден и други. Желанието да се промени начинът на управление на страната може да привлече доста гласове и към Евролевицата, та дори и към Зелената партия на Александър Каракачанов и БББ. А ако само две от изброените политически формации успеят да прескочат четирипроцентната бариера, това ще се окаже достатъчно, за да се разрушат пясъчните замъци, които в момента Ахмед Доган въодушевено изгражда.


Сега парламентарната група на ОНС има 19 депутати. Четиринадесет от тях са на ДПС. В случай че Доган не повтори тактиката си на ракета носител за представители на други политически сили, движението може да спечели и 16 мандата в 39-ото Народно събрание. Прескачането на тази цифра обаче изглежда неосъществимо, особено ако етническата организация влезе самостоятелно в предизборната надпревара. А да определяш политическото бъдеще на държавата с една шепа народ, може да се случи само веднъж. Доган вече изживя своя звезден миг с правителството на Любен Беров и очакванията късметът му да се повтори са малко неоправдани и политически доста наивни. И ако това все пак се случи, заслугата ще е не толкова негова, колкото на останалите политически лидери.


ДПС може да върне политическото си влияние от времето на Беров единствено ако в централите на СДС и БСП се увлекат от дребнави вътрешни интриги и пренебрегнат не само собствения си партиен интерес, но и всички доводи на нормалната политическа логика. Изглежда, Доган гради своите кули за бъдещето, разчитайки и на подобен развой на събитията на Раковски 134 и на Позитано 20.


Разбира се, изборите са прекалено далеч, за да се бърза с прогнозите. В централата на ДПС също отчитат много добре този факт. И именно заради това възкръсналият лидер бърза да формира предварителни обществени очаквания. Като философ той много добре знае, че най-често совите не са това, което са, а това, което хората си мислят, че са.

Facebook logo
Бъдете с нас и във