Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОГАН И ПРЕЗИДЕНТЪТ ИСКАТ НОВ КАБИНЕТ

Точно както предвиждаха повечето наблюдатели, всички политически сили успяха да излязат победители от последните общински избори. И точно като истински победители всички веднага втренчиха жаден взор в централната власт. Едни я искат сега, но тихомълком, други - малко по-късно и по нетолкова деликатен начин. Левите, за чиито организации стана ясно, че са раздирани от успешно премълчавани досега проблеми, не бързат да поемат отговорността за управлението на държавата. И затова още в нощта след първия тур Сергей Станишев заяви, че партията му няма да поема курс към предсрочни парламентарни избори. Вместо това социалистите настояват за сериозни промени в сегашното управление. Тук много горещо ги поддържа и президентът Георги Първанов. Отдавна в левите кулоари се говори, че екипът на държавния глава подготвя сценарий, чрез който да се вкарат свои хора във властта. Най-верният съюзник на Дондуков 2 в реализацията на подготвената схема бил не друг, а лично коалиционният партньор на Симеон Сакскобургготски Ахмед Доган. Сокола се разбрал с левите след общинските избори да бъде осъществен съвместен натиск върху НДСВ и премиера, който да ги принуди да се съобразят с кадровите и управленските искания на левите. Заявлението на говорителя на кабинета Димитър Цонев, че засега премиерът не предвижда промени в кабинета, направено в началото на седмицата, не може да сложи край на доста гръмко повдигнатия от съратниците на Доган, както и от самия него, неудобен въпрос за качеството на сегашния министерски екип. За разлика от много други политически сили, членовете на ръководството на ДПС рядко говорят на вятъра. А напоследък лошите оценки за работа на кабинета и най-вече на някои конкретни министри зачестиха. Сокола и преди многократно е демонстрирал лошото си отношение към министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, но сега нападките станаха далеч по-остри, а намеците за неговата некомпетентност се превърнаха в откровени обвинения. След изборите лидерите на ДПС разшириха полето на обстрела си и смело взеха на мушка и екологичното министерство. Заместничката на Доган и негов говорител Емел Етем със сигурност е съгласувала предварително с шефа си упреците срещу Долорес Арсенова. Обвинението, че екоминистерството не успявало да усвоява отпусканите от Европейския съюз пари, може да означава единствено че ДПС има самочувствието, че на този пост негов човек би се справил по-добре с проблема. Запознати твърдят, че още преди общинския вот имало доверителни разговори между президента, Доган и висши социалисти. Заверата целяла след вота резултатите да бъдат представени така, че да внушат необходимостта от спешни промени в управлението. Сценарият предвиждал правителството да бъде атакувано от три страни. ДПС осъществява само централната атака По фланговете трябвало да нападат президентството и левицата. Освен с оценки за управлението държавният глава щял да притиска управляващите и с намеци за президентска република, твърдят запознати. Според тях това внушение трябвало да направи и срещата на Първанов през седмицата с шефа на Конституционния съд Неделчо Беронов. Тя била нарочно предвидена скоро след пресконференцията на държавния глава, в която той разкритикува управляващите и изрече конкретни фрази за президентска република. Пред журналисти президентът заяви, че в момента работи за парламентарна република, но веднага прокара немного тънък намек, че в друг момент може и да си смени мнението. Макар официално срещата на Първанов с новоизбрания председател на Конституционния съд да мина под етикета на формална или протоколна, подозренията, че на четири очи двамата са обсъждали и възможностите за промени в държавното устройство, жегнаха доста сериозно управляващите и най-вече самия Сакскобургготски. Как точно е протекъл разговорът в президентския кабинет и дали изобщо е ставало дума за смяна на формата на управление, широката публика вероятно никога няма да разбере. Както винаги, повечето важни неща в българската политика се решават далеч извън публичния сектор. Неслучайно в нощта след втория тур Ахмед Доган ехидно подчерта, че странични наблюдатели, като политолози и журналисти, не могат да коментират много адекватно българския политически живот, защото познават най-много 30% от случващото се в него. Останалите 70%, според намека на Сокола, са тайни договорки и пазарлъци между лидерите, които явно са определящи за хода на политическите събития у нас.Вече стана непробиваема традиция отношенията между българските политици да се решават по законите на търговията. Политическата логика отдавна е поставена на колене пред партийния алъш-вериш и само останалото голо неудобство на политиците е единствената причина всичко да се покрива и да се пази в тайна. На този принцип се договарят левите с Ахмед Доган, на този принцип се разбират и десните със Стефан Софиянски. Резултатите от изборите са сериозен повод и в двата ъгъла да се направят последни преразпределения на баницата и да се уточни кой ще има право на лъвския пай Точно това става в момента в дясното пространство, откъдето също се готвят да атакуват управляващите. Разликата при тях обаче е, че те все още не са спрели престрелките помежду си и не е ясно кога и дали изобщо ще успеят да го направят. Амбициите за преразпределяне на дясното пространство се увеличават от надеждата на някои партийни лидери, че след приемането на България в НАТО едно евентуално ляво управление няма да е много желано от новите ни партньори. Въпреки че съвсем наскоро беше приета за пълноправен член на Социалистическия интернационал, БСП все още буди доста подозрения сред сродните партии в Европа. Неслучайно най-големите нападки към кадровата политика в областта на българските специални служби идва точно от левицата на Германия, която атакува протежета на Георги Първанов и социалистите за обвързаността им с тайните служби на бившия режим. Това е и една от причините БСП засега да не бърза към официално влизане във властта. Същата причина обаче окриля десните и ги кара да мечтаят за по-скорошно връщане в централното управление. Запознати твърдят, че Софиянски вече се виждал като бъдещ премиер и всичките му ходове оттук нататък щели да бъдат подчинени само на тази цел. Основната му задача сега била да постигне предизборно коалиционно споразумение със СДС, за да осигури влизането на партията си в следващия парламент. Макар хората на кмета да са наясно, че сините ще имат по-широко представителство, те вярват, че дотогава СДС няма да може да излъчи лидер, който да съперничи на Стефан Софиянски за премиерския стол. В синята централа все още нямат толкова конкретни планове. Надежда Михайлова и обкръжението й определено се опитват да отиграят всяка нова ситуация сама за себе си, но са твърдо решени да получат максимална цена за подкрепата, дадена на кмета преди втория тур на изборите. Въпросът е чия торбичка ще напълни плащането. Докато има проблеми със собствената си стабилност на председателския пост, за Михайлова едва ли е много лесно да крои стратегии за предсрочни избори, но нейни приближени твърдят, че това ще остане основен акцент в тактиката на СДС. Още повече че тази сламка може да се окаже спасителен пояс и за самата Надежда. След края на пролетта, когато се очаква България да бъде приета в НАТО, десните сили със сигурност ще се опитат да провокират парламентарна криза Доколко това ще се окаже по силите им е отделен въпрос. Но на Раковски 134 вече постилат черджето за свикване на Велико народно събрание, обяснявайки, че сегашната политическа система е загубила морална и обществена легитимност и се нуждае от сериозен конституционен ремонт. Ходът е хитър, защото обещава, че в следващия парламент ще влязат не 240, а цели 400 народни представители. Това до голяма степен може да намали притесненията на някои сегашни депутати, че ако напуснат 39-ото НС, вече никога няма да попаднат в парламента. В едно Велико събрание ще има място за всички и това може да помогне дори и на част от жълтите депутати да намерят мотиви да гласуват против собственото си правителство. Срещу обещание за велик мандат, разбира се. В редиците на управляващите се говори, че най-големи мераклии за подобен трансфер били членовете на Новото време. Те не пропуснаха и тази седмица да ужилят собствения си кабинет. Поне засега обаче великите сили не проявяват особен интерес към спецакциите им и не бързат да синхронизират атаките си към правителството. А това е ясен знак, че тестото още не е втасало и поне до Коледа вероятно ще е все така.

Facebook logo
Бъдете с нас и във