Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОБРУДЖАНСКА БАНКА ДОЧАКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Добричкият окръжен съд превърна в прах надеждите за спасяване на Добруджанска банка, които хранеха нейните акционери. На 2 декември 1997 г. с решение N753/212 по дело N2638 от 1996 г. той я обяви в несъстоятелност. За синдици бяха определени Явор Зартов - представител на Явор Зартов АД, и Сьорен Дау Крагхолм Сьоренсен - представител на датската BDO Binder. В момента българската и датската фирма управляват осребряването на имуществото и погасяването на дълговете на АГРОБИЗНЕСБАНК и на КРИСТАЛБАНК.


На 23 септември миналата година БНБ постави Добруджанска банка под особен надзор заедно с още осем кредитни институции. Месец по-късно Централната банка поиска от съда да обяви добричката кредитна институция в несъстоятелност. През май тази година един от основните й акционери Красимир Михайлов, чрез фирмата си Кембъроу ММ5 АД, започна акция за спасяване на банката и до началото на септември той извърши поредица от операции за откупуване на дълговете на Добруджанска банка към БНБ, Пощенска банка, БИОХИМ и МИНЕРАЛБАНК. След тези сделки (които в. БАНКЕРЪ описа подробно в бр. 48/97 г.), Кембъроу ММ5 се превърна в най-големия кредитор на банката.


Година след затварянето й - на 2 септември 1997 г., БНБ даде шанс на Добруджанската банка да се измъкне от финансовото блато. Поставено бе условието до края на октомври тя да постигне 2% адекватност на първичния капитал и да преведе в ред активните и пасивните си операции. Но банката не успя да изпълни това изискване, а на 11 ноември БНБ отне лиценза й. Мотивите са, че задълженията на банката надхвърлят чистите й вземания с 6.2 млрд. лева.


Най-големият удар за БНБ обаче дойде от квесторите, управлявали през последните два месеца Добруджанска банка - Спаска Пачеджиева, Емил Василев и Кристинка Колева. В деня на делото - на 2 декември, те пращат до добричкия съд писмо, в което молят магистратите да не уважат решението на БНБ за отнемане на лиценза на добричката кредитна институция. Разбира се, съдиите оставят без внимание молбата им, тъй като решението за отнемане на лиценза по закон не подлежи на обжалване. По-интригуващи, но засега неизвестни са мотивите, които са подтикнали квесторите към подобен бунт срещу институцията, която ги назначава и им плаща.


Съдебната битка за Добруджанска банка обаче едва сега започва. Решението на окръжния съд в Добрич да я обяви в несъстоятелност се очаква да бъде обжалвано от акционерите пред Върховния съд. Но специалистите смятат, че шансовете на подобна жалба са минимални. Те твърдят, че още в началото на следващата година всички сметки на граждани и фирми в банката ще бъдат прехвърлени в други кредитни институции. Така клиентите на Добруджанска банка ще могат да ползват парите си, които повече от година стоят замразени.


По-интересни обаче ще бъдат събитията, които ще се развият, когато синдиците започнат да осребряват имуществото на Добруджанска банка и с получените пари да удовлетворяват кредиторите й. Публична тайна е че фирмите, контролирани от Красимир Михайлов, закупиха през 1995 г. добричката кредитна институция именно заради предприятията, които тя придоби по схемата дълг срещу собственост. След като получиха контрола върху Добруджанска банка, Михайлов и неговите партньори я ползваха, за да разширят производствената си дейност. Според запознати с операциите на Михайлов благодарение на кредитите, получени от банката, той успява да развие в добричкия регион солиден бизнес в областта на селскостопанското производство, преработвателната и хранително-вкусовата промишленост. Борбата, която той води за спасяване на банката, всъщност е борба за спасяване на бизнеса му. След като явно губят това сражение, собствениците на Добричката банка ще се опитат да спасят предприятията, които са собственост или са длъжници на фалиралата кредитна институция. Всъщност най-големият й кредитор е фирмата на Красимир Михайлов Кембъроу ММ5. Вземанията й са за около 6 млрд. лева. Въпросът е дали Кембъроу ММ5 ще успее да замени тези свои вземания от банката срещу предприятията, които или са собственост на кредитната институция, или са нейни длъжници. Ако се справи с тази задача, Красимир Михайлов ще си отдъхне. По-вероятно е обаче предприятията длъжници да бъдат принудени да се издължават на фалиралата банка, за да могат синдиците да покрият задълженията й към други кредитори, между които е и държавата. Синдиците ще поискат фирми, които не могат да върнат парите, да бъдат обявени в несъстоятелност. Тогава освен фирмите на Красимир Михайлов могат да се появят и други, много по-платежеспособни кандидат-купувачи и с това ще започне вторият рунд от мача за активите на Добруджанската банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във