Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОБРО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВСЯКА МЕРЗОСТ

Че всяка дивотия може да бъде надлежно защитена, обяснена и дори оправдана, се знаеше и преди заседанието на парламента от последния четвъртък. На него депутатите от мнозинството пребориха президентското вето върху поправките в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Ако е останал някой, дето да не знае - той предвижда елиминирането на съда и прокуратурата от контрола върху сделките за петнайсет дружества, обявени за засягащи националната сигурност на страната. Иначе стана известен като закона за Булгартабак.И поддържниците, и противниците на законодателното творение имаха своите аргументи. Първите - че и когато бе разрешен въпросният контрол, той бе малко постижим, тъй като приватизацията се правеше зад дебели стени, а дебелите пачки и циничните договорки ставаха на тъмно и тихо. Кой да сезира прокуратурата, кой да знае за какво да ходи на съд? И още - че за независимата по презумпция съдебна власт тъкмо независимостта се оказа прекалено пикантна храна, която тя така и не съумя да смели. И когато някаква информация все пак изплува на повърхността, започна да гази из договорки и сделки като хипопотам. Храбро заменяйки законосъобразност с целесъобразност. Че и с откровено интересчийство.Колкото до противниците на закона, сиреч опозицията, те зададоха смислени въпроси. Гърбовете им бяха плътно опрени о конституцията и всичко щеше да изглежда, както го пише по дебелите книги за демокрацията, ако не ги следеше злобно сянката на собственото им управленско минало. Което - с няколко достойни изключения - превърна раздържавяването в синоним на ликвидация, далавера, рушветчилък, кражба, съсипия. Причина, впрочем, за обществената подозрителност към приватизацията, която е на път да се превърне в параноя.Кой спечели ли? Пировата победа на мнозинството, гарнирана със заплахите на опозицията да сезира Конституционния съд и завоалираната заплаха на президента, че ще стори същото, прави въпроса почти риторичен. Ако искат да продадат Булгартабак на когото искат, управляващите имат твърде малко време. Това прави сделката или невъзможна, или откровено нечиста. Но липсата на сделка ще помъкне и това предприятие, и другите към пропастта - филмът е прожектиран многократно. Въпросът с лесен отговор е кой загуби. Загубиха тия с остатъчните илюзии, че в страната може да има правов ред, почтени политици, честни сделки, открито заявени и достойно защитени намерения. Че в парламента не се защитават само частно-групови, а и национални интереси. Че за мерзостта може да се дири наказание, а не оправдание.Иначе казано, българският народ. Но на кого му пука за него?

Facebook logo
Бъдете с нас и във