Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ НЕ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ С ВЪРЗАНИ РЪЦЕ


Ако строителният бум действително е сред най-сериозните
показатели за икономически просперитет, то Лозенец
би трябвало отдавна да е надскочил стандарта не само на останалите
столични райони, но и на страната като цяло. Строителният бяс
е обхванал почти всяка лозенска улица. Строи се с много пари и
поне ако се съди по външните архитектурни решения - с далеч повече
култура.


Това ли е моделът на новото градоустройство? Еталонът
(дали пък да не кажем елитът?), който ще следваме, или просто
сме свидетели на поредния български парадокс като комбинацията
мерцедес - анцуг - мобифон?


Всъщност Лозенец преди всичко е жертва,
опитваща се днес да навакса пропуснатото. Петдесет години на лозенчани
бе забранено да строят, за да не се прекъсне зелената зона
между София и Витоша. В името на тази високохуманна
идея голяма част от хората бяха принудени да живеят в неугледните
си къщи, без течаща вода и с тоалетна в китните си иначе дворове.
От това въздухът в столицата не стана по-чист, а междувременно
в зелената зона все по-често започнаха да никнат многоетажните
блокове за служителите от по-високите етажи на червената власт.
Къде на шега, къде наистина се твърдеше, че новите лозенчани се
нуждаели от простор и въздух след времето, прекарано в партизанските
землянки.


Разбира се, всичко това е минало - и зоните, и партизаните.
Но, срещайки се днес на територията на Лозенец, миналото
и бъдещето сякаш все не успяват да решат проблемите на настоящето.


Г-н Градев, ще ми се да започнем този разговор от
четирикраките обитатели на вашия район. От бездомните лозенски
кучета, за които решихте да построите приют, а си спечелихте
обвиненията, че им дерете кожите и по силата на спогодба,
подписана от Софиянски, ги изнасяте за Япония.


- Обвиненията, струва ми се, достатъчно красноречиво
говорят за хората, които ги лансираха. Една телевизионна журналистка
дори стигна дотам, че интервюира възрастни жени, които, бродейки
в три-четири часа през нощта из гората, видели как се дерат стотици
хиляди кучета.


Блазе им на японците.


- ... (Смее се.) Както се казва, сценарият си заслужаваше
и въпросната журналистка, може би водена от среднощни видения
на одрани и обезглавени кучета, направи още три предавания за
злодея д-р Румен Чакъров, бивш председател на фондацията
За закрила на животните и за лошия кмет Градев. На
нас, естествено, думата не ни бе дадена.


Блазе им и на зрителите. А каква е поуката от тази
кървава история?


- Лично аз се убедих, че у нас всяка една идея, колкото
и добра да е тя, винаги може да бъде доведена до абсурда. Проблемът
с бездомните кучета ни занимаваше дълго време. След много усилия
успяхме да възстановим една изоставена сграда в парк Погребите
и в края на лятото на 1997 г. открихме така нашумелия приют. Средствата
за строителството му бяха преведени целево от Столичната община,
чрез район Лозенец, на фондацията За закрила
на животните.


През есента започна заселването на първите бездомни
кучета и оттук нататък започнаха неудачите. Пари се намериха само
за завършването на първия етап от строителството. Моята лична
и на районната администрация ангажираност в този проект бе до
момента на откриването на приюта. Очаквах помощта на ветеринарната
колегия, на множеството екологични дружества, фондации и организации,
на сродни по дейност институти. И това очакване не бе само моя
илюзия - помощта бе декларирана много преди откриването на приюта
и от много хора. Но така и не я дочакахме и бяхме принудени да
преустановим дейността му.


Нямаше ли да си спестите много главоболия и ако не
издавахте по около 150 разрешителни за строеж годишно. Твърди
се, че това е повече от половината разрешения за цяла София.


- Наистина, строителният бум ни създаде доста проблеми,
но заради носталгията на някои хора по зеленината на предишния
Лозенец не може да оставим други да живеят в изключително
лоши условия и да не си решат жилищните проблеми.


Естествено Лозенец не бива да губи предимствата
си пред другите столични райони. Успоредно с новите строежи е
необходимо да се създават нови екофондове, паркове, да се озеленява...
Извън бюджета, например, тази година получихме от Столичната община
за една озеленителна програма около 39 млн. лв. и още 30 млн.
за реконструкцията на градинката Славейкови дъбове.


Има ли някаква ясна стратегия за развитието на този
елитен, както го наричат, район? Защото нещата не опират само
до озеленяването, до екологията, но и до обемите на новото строителство,
до незаконните строежи...


- Може би всеки месец придвижваме по десет и повече
преписки за незаконно строителство. Но най-голямата глоба е 2
млн. лева. Сами разбирате, че с тези глоби едва ли можем да стреснем,
да речем, най-нахалните нарушители, които с разрешение за пет
вдигат осем етажа. Освен това, като по правило, от две години
насам всичките ни актове падат в съда. Включително и по такива
формални поводи като липсата на трите ми имена в наказателното
постановление.


Незаконното строителство ще продължава, докато съществува
цялата тази нормативна неуреденост, при която никой не си знае
точните правомощия. А иначе, разбира се, че има стратегия, градоустройствени
нормативи. При нас един проект минава през три-четири комисии,
с което не искам да кажа, че грешките са изключени. Лично аз не
съм съгласен с много градоустройствени решения, но времето за
по-сериозни корекции е отминало. Съставяни са планове, приети
са, част от тях са реализирани... В това отношение плащаме данък
на една практика от миналото, когато всичко бе централизирано.
Смятам, че сега е необходима по-голяма децентрализация, повече
правомощия на техническите служби по места.


За строителство инвестиции очевидно има, от него
се печели, а за инфраструктурата?


- Инфраструктурата е най-големият ни проблем. Канализацията
в старата част на Лозенец е от 1925-1929 година. Водопроводната
мрежа е от годините на войната. Като пожарникарска бригада сме
- тръбите непрекъснато се пукат, запушваме един теч, появява се
друг... Магистралните тръбопроводи са на повече от 60-70 години.
Осемдесет процента от улиците са без каквато и да е основа и сега,
покрай новото строителство, уличната мрежа се разрушава още повече.
За ремонта й през тази година трябва да получим към 85 млн. лв.,
но в интерес на истината и един милиард няма да ни стигнат. За
сравнение - реконструкцията на булевард Св. Наум струва
около 1.2 млрд. лева.


При цялото това строителство изглежда нелогично да
няма пари. А ние откъдето и да подхванем разговора - от кучетата
или от инфраструктурата, от Горни или от Долни Лозенец - те все
не достигат.


- Целият ни бюджет за тази година е 4.164 млрд. лева.
През октомври той ще бъде актуализиран и очакваме да получим и
повече. Тези пари обаче не стоят непрекъснато в касата ни, а идват
от столичната община. Днес ни превеждат 5 милиона, утре 10, вдругиден
може и нищо да не получим. Принципът е - ето ви парите, а вие
си ги делете, както искате. И ние делим кога каквото е постъпило.
Наистина от няколко месеца вече имаме възможност да прехвърляме
средства от едно перо в бюджета си към друго, ако видим, че някъде
имаме остър недостиг, а другаде ще ни останат. Това все пак е
нещо, но не решава изцяло проблема, защото пари са необходими
и за ремонт на училищата, и за здравеопазване, и за благоустройство...


Въпреки всичко определено мога да кажа, че като финанси
тази година сме много по-добре от миналата, когато бюджетът ни
бе 2.348 млрд. лева. Да не говорим пък за 1996-а, когато положението
бе критично.


Парадоксално е, но ето че едно село като Антон например,
с 1200-1400 жители, е община и има много по-голяма финансова самостоятелност
от Лозенец, който е район, въпреки своите 60 хиляди
жители, 15 учебни заведения и т.н.


Ето защо аз съм привърженик на идеята кметовете на
районите да се назначават. Няма смисъл и логика при сегашната
структура на финансиране и субординация те да се избират. В края
на краищата, когато избираш един човек, той трябва да има възможност
да осъществи намеренията си, да си изпълни програмата, за която
е избран, да покаже на какво е способен. С вързани ръце това не
се получава.


Все пак има и други източници на финансиране. С глобите
разбрахме, че не ви върви, но такси, наеми... Нещо влиза в касата
ви и отгоре.


- Там е работата, че нищо не влиза, нито лев, който
можем да изразходваме, както сами преценим. Сега събираме стократно
повече пари от общинската собственост, но те отиват в Столичната
община и оттам, както казах, се разпределят по райони. Така стоят
нещата примерно и с таксата смет. При нас тя е много
по-голяма от някои други райони, но това съвсем не означава, че
Лозенец получава повече пари за поддържането на чистотата.
Дели се поравно.


Хората идват, плащат си данъците, таксите, наемите
и смятат, че след като са платили повече и ние разполагаме с повече
средства. Истината е много по-различна. С финансовата и данъчната
служба сме само в една сграда, под един покрив.


След като една строителна фирма може да бръкне в
джоба си и вместо пететажна сграда, колкото й е разрешено, да
вдигне осем, защо да не даде някой и друг лев и за пространството
около самата сграда?


- Имаме нерегламентирани, подчертавам - нерегламентирани
механизми, чрез които можем да измъкнем някой такъв лев. Понякога
те могат да бъдат определени като принуда, а друг път малко напомнят
на рекет.


Нашите инспектори по принцип трябва да изискват една
идеално поддържана строителна площадка - чистота, подходи, ограда...
Това е принудата, която правилникът, законът са ни дали право
да упражняваме. Размерите на глобите обаче са смешни, особено
на фона на днешните цени. Какво е за един предприемач глоба от
50 хил. лв. и какво е за нас тя, когато същият е разбил цяла улица,
а само една водоноска да дойде и да измие струва 30-35 хил. лева?


Другият механизъм, за който казах, че прилича малко
на рекет, се прилага, когато в процеса на строителството се рушат
улици, съоръжения и т.н. За съжаление няма строго регламентирани
наказания и санкции за такива нарушители и ние сме принудени с
позволени и непозволени методи да ги притискаме и да им измъкваме
пари, за да ремонтираме или чистим след тях. От две години това
е една ежедневна и твърде уморителна битка, но съм далеч от мисълта,
че сме намерили добро и ефикасно решение.


Вярно е, че можем да поискаме изцяло да се възстанови
околното пространство при издаването на акт 16 и за мен точно
тук е разковничето. Но в същото време има и едно разминаване с
нашите колеги от комисиите, които приемат новопостроените сгради.
Те гледат нещата от входа на сградата - навътре. Аз досега на
съм видял строеж, на който да не е издаден акт 16 заради незавършена
вертикална планировка, независимо че и тя е задължителна. Обратното,
имаме стотици приети обекти със съответния акт, без строителните
фирми да са изпълнили това си задължение.


Излиза, че Лозенец вместо да получава
нещо в повече от инвазията на строителните фирми, е принуден да
замита следите след тях за собствена сметка.


- Ние не можем да задължаваме строителните фирми,
които строят на частни терени, да поемат финансови ангажименти
към района без необходимия регламент. За да бъдем обаче докрай
обективни, трябва да погледнем и другата страна. За да доведат
до сградата, която строят, тока, водата, за да я включат към канализацията,
строителните фирми на практика изграждат със собствени пари цялата
външна инфраструктура. Включително и трафопостовете, чието оборудване
струва милиони, след което тези съоръжения се предават на държавата.
Това, от една страна, неимоверно много оскъпява новото строителство,
а от друга, кара строителите да смятат, че са дали достатъчно.


Как гледате на идеята да се избират екипно ръководствата
на общините, на районите?


- Опасявам се при избора на цели екипи да не се стигне
до размиване на отговорността и впоследствие да станем свидетели
на неприятно прехвърляне на отговорности от този на онзи. Аз съм
за строга централизация на отговорността. А и досегашният ни живот
показа, че многото отговорности значи колективна безотговорност.


Да, но тогава нямаше само вас да обвинят за кожите
на лозенските кучета.


- ... (Смее се.) Тогава дерачите щяхме
да сме повече, но въпреки всичко съвсем не съм убеден, че щяхме
да успеем да запазим приюта за бездомните кучета и така, по хуманен
и цивилизован начин, да решим още един тежък проблем за Лозенец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във