Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОБРИ НОВИНИ СА САМО ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ

Добрите новини за България са само предварителните, доказа и изминалата седмица. Независимо дали идваха от футболна Франция, или от световния икономически форум в Залцбург Централна и Източна Европа. Премиерът Иван Костов информира събралите се бизнесмени и политици, че България изпълнява стриктно своята програма за присъединяване към ЕС и каза, че до 2001 г. ще изпълним критериите от Копенхаген и ще има пълна готовност да започнем преговори за присъединяване.


Вицепремиерът Александър Божков допълни фойерверка с прогнозата, че до края на годината страната ни ще стане пълноправен член на ЦЕФТА.


Председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев призова чуждестранните инвеститори да побързат да вложат капиталите си у нас, тъй като няма друга държава освен България, в която изпълнителната и законодателната власт и президентът да говорят на един език. Инвеститорите тактично замълчаха. Поне никой не каза, че има и други такива държави.


Седмицата на гальовните открития за съблазнителните перспективи пред България разшири и председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание Асен Агов, който прогнозира, че на 29 юни България ще бъде извадена от черния Шенгенски списък. Утре това вече ще е вчера и българинът ще се убеди за пореден път в чудотворната сила на предварителните новини.


Те внушават мъжество на нацията и правят вестоносеца симпатичен на всички. Като не се сбъднат (подобно на футболните прогнози и очаквания), вестителят нищо не губи. Все ще се намери кой да опере пешкира. А и да не се намери - все тая.


Най-хубавото на предварителните новини е, че вече никой не очаква да се сбъднат. Реалностите в българския маратон по трасето към Европа циментираха националния скептицизъм.


Може и да е логичен призивът на премиера Костов Брюксел да представи ясен график за присъединяването ни към ЕС, тъй като посоченият срок - след десет години, не може да мотивира сегашното поколение български политици към ускорена работа в тази насока.


Ала логиката се разминава с тенденциите, които са доста по-песимистични. Това бе заявено и на неотдавнашната среща на върха на ЕС в Кардиф. Там ясно бе подчертано, че нито една източноевропейска държава няма да бъде приета в ЕС преди 2005 г., включително и т.нар. отличници. Дословно го повтори миналата седмица и председателят на Европейския парламент Хосе Мария Хил Роблес.


Причините за този нов сценарий на протакане и изолиране, както го нарече в Залцбург премиерът Костов, са две: 15-те страни-членки на ЕС са единодушни, че продължителният подготвителен период за страните кандидатки е неизбежен; бавният ход на вътрешните реформи в самата ЕС е втората причина. Тази реформа, която обхваща всички равнища и структури на ЕС, изисква поне още шест години ЕС да остане затворен дори за най-успешните кандидати.


В Западна Европа все повече политици и индустриалци смятат, че преди ЕС да се разшири на Изток, най-напред трябва да присъедини своето собствено население от Страната на безработните (както писа в.Интернешънъл Херълд трибюн). Те са вече над 18 милиона души. Така досегашната прогноза, която сочеше като реално присъединяването на Полша, Чехия или Унгария до 2000-2002 г., вече е химера.


Колкото до България, тя си прилича с отличниците по това, че също не покрива основните критерии за членство. Но бавният ход на реформите, мудната приватизация, все още миражният ръст в икономиката правят перспективите за скорошно членство на нашата страна в Евросъюза още по-далечни и от песимистичния вариант от десет години на премиера Костов. Дори само такава задължителна процедура като оценката на икономическото състояние на страната ни преди започване на истински преговори ще отнеме най-малко две години. Проблем ще представлява правната ни евроинтеграция. Приемането на съответните закони изисква огромна техническа работа, която се състои в съобразяване на текстовете с многобройните директиви на съюза.


Така изявата на България в Залцбург напомняше олимпийския принцип - важно е участието, а не победата. И вероятно поради това с познатото си чувство за хумор Александър Божков хитроумно бе представил доклада си под заглавието Икономически инвестиционни тенденции в региона: по-бързо, по-високо, по-силно. Впрочем Божков в присъщия си стил оповести и разговорите с големи инвеститори. Но явно поопарен в амплоато си на добрия вестоносец, призна, че са само предварителни. Нещо, което пропусна Асен Агов по повод днешното ни излизане от Шенгенския списък.


Откакто през септември 1995 г. се оказахме в компанията на 101 най-бедни и развиващи се държави, чиито граждани не могат да се чувстват добре дошли в страните от ЕС, политици и парламентаристи постоянно поддържат националния тонус с обещания за скорошно избавление от визовия кошмар. Всяка от тези прогнози обаче пренебрегва не само фактите, но и най-важното - процедурата, която единствена може да ни извади от черния списък. И за пореден път желаното се приема за действително.


Този бодряшки оптимизъм тръгна от министър Васил Гоцев, който още в края на миналата година обяви, че през декември на срещата на Съвета на министрите в Люксембург България със сигурност ще напусне зоната на шенгенските ограничения.


Вярното е, че на 29 юни в Брюксел ще заседава Комисията по правни въпроси и вътрешни работи на Евросъюза, ръководена от Анита Градин. Там вече повече от една година българският казус е постоянно на дневен ред. Но както подчерта Анита Градин и в София в края на миналата година, комисията не може да ни извади сама от този списък. Тя може да изготви само препоръка, която след това да бъде разгледана от Съвета на министрите - единствения орган, който може да разреши българския шенгенски визов проблем. Така че ако на 29 юни най-после Комисията по правните въпроси и вътрешната политика направи подобна препоръка, то можем да очакваме, че шенгенската ни съдба ще се реши най-рано на първата следваща среща на Съвета на министрите на ЕС. Най-вероятно не по-рано от октомври. Когато ще бъдат известни и резултатите от изборите в Германия - една от страните, която все още не е склонна да позволи облекчен режим за потенциалния поток от български емигранти към своята територия.


Вярно е, че още в древността са убивали носителите на лоши вести. Никой не очаква масови самоубийства от българските политици. Както не се очаква и да правят челни стойки на покрива на Народното събрание или на МС.


А истината е, че добрите новини от чужбина ще престанат да бъдат предварителни едва когато се появят добрите новини в България. Но засега те са само пророчества и прогнози.

Facebook logo
Бъдете с нас и във