Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОБРЕ ДОШЛИ В ЯДРЕНИЯ КЛУБ

Индийците имат всички основания да празнуват след посещението на своя премиер Манмохан Сингх във Вашингтон. Практическият резултат от него звучи почти сензационно: Америка на практика призна Индия, която не е подписала договора за ограничаване на ядрените оръжия, за пълноправна ядрена сила. От месеци висши американски политици неуморно повтаряха, че няма по-важен приоритет за втория мандат на президента Буш от разширяването и укрепването на нашите отношения с Индия. Индийските им колеги, които изведнъж се озоваха в ролята на царица на бала, ухажвани от всички страни, изведнъж започнаха да кокетничат с единствената оцеляла суперсила. Все пак досега шансовете за подобен романс изглеждаха скромни - Щатите си оставаха все така твърди в подкрепата към Пакистан, ядрения съсед и основен враг на Индия. Тъкмо американците се противопоставяха и на дългогодишната главна цел на индийската международна политика - постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. А военното сътрудничество между двете страни бе осуетено от отказа на Делхи да подпише договора за неразпространение на ядрени оръжия, след като извърши първите си официални ядрени опити през 1998 година.Поне по последния проблем Индия направи голяма крачка напред миналата седмица. Чрез съвместното изявление на Джордж Буш и Манмохан Сингх Америка се съгласи, че като отговорна държава с напреднала ядрена технология - стар евфемизъм за Бомбата - Индия трябва да ползва същите привилегии и предимства като останалите подобни страни. Това отваря вратата за пълно ядрено сътрудничество за мирни цели - като доставка на суровини и трансфер на технологии. Последното е от огромно значение за Индия. Основният ограничаващ фактор за бързоразвиващата се индийска икономика е недостигът на електроенергия. Страната спешно се нуждае от нови електроцентрали и гориво за тях. Атомната енергия, която засега е едва 3 на сто от общото индйско производство, е смятана от много хора в Делхи за по-добра алтернатива на въглищата и природния газ, които страната е принудена да внася отвън. Дори и да оставим настрана подобни практически съображения, Индия пак има основания да празнува - срещата във Вашингтон бе историческа победа за втората най-населена страна в света. От години тя търпеше санкции заради ядрената си програма. Сега американският президент обеща не само да притисне Конгреса да промени законите в интерес на взаимното сътрудничество, но и да съветва други страни да постъпят по същия начин. На практика Буш иска да превърне Индия, която доскоро бе мошеникът в ядрения клуб, в почтен редови член (с бомба в джоба). В отговор Делхи обеща да поеме същите отговорности, каквито носят и другите ядрени сили - като отвори инсталациите си за международни инспекции и подкрепи мораториума върху ядрените опити. Разбира се, протегнатата американска ръка може да има всевъзможни негативни последствия - особено във верния на Вашингтон Пакистан. На пакистанците в момента им изглежда, че съюзникът, към когото бяха толкова лоялни, дава на Индия привилегиите, които те самите искат отдавна, но не получават. Все пак Исламабад трябва да изпитва облекчение, че внезапният романс на САЩ с Индия не стига до открита подкрепа за апетита на Делхи към Съвета за сигурност на ООН. От главните кандидати за място в разширения съвет само Япония засега има одобрението на Буш. Впрочем според мнозина анализатори в основата на новите топли чувства на Вашингтон към Индия всъщност се крие страхът от възхода на нейния по-голям съсед Китай. Засега индийската икономика не достига и 40 на сто от обема на китайската, но темповете, с които се разраства тя, гарантират на Делхи все по-важна роля в глобалните процеси. И Сингх, и Буш подчертаха, че американо-индийските отношения са напълно независими от отношенията на двете страни с Пекин. Но обещанието на Америка да помогне на Индия да се превърне в основна сила през ХХI век ясно намеква за притесненията от нарастващото китайско могъщество. Още преди години Индия и САЩ признаваха, че като демокрации те би трябвало да имат общи интереси. Тези интереси обаче бяха засенчени от Студената война, когато Индия клонеше към СССР, а Америка се опита да изиграе китайската си карта. Неизбежното сближаване между двете страни бе отложено още веднъж във връзка с атентатите от 11 септември и нарасналата значимост на Пакистан във войната срещу тероризма. Но сега, най-после, Индия и Америка са на една и съща страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във