Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОБРАТА ПОЛИТИКА НЕ Е САМО БАЛАНСИРАН БЮДЖЕТ

Георги Пирински, заестник-председател на ВС на БСП, пред в. БАНКЕРЪГ-н Пирински, ръководството на БСП многократно заявява, че партията се готви много сериозно за изборите догодина. На какви социално-икономически послания ще разчитате за спечелване на максимален брой гласове?- Посланията ни ще са резултат от добре разработени програми. Доверие не може да се търси просто с красиви фрази. Предвидили сме работата по програмите ни да приключи в края на тази година и в началото на следващата да се проведе заседание на конгреса, който да ги приеме. Ориентирите, които ще се стремим да реализираме в програмите, са преди всичко в търсенето на съчетание между по-високи темпове на икономически растеж с по-балансирано понасяне на социалните тежести на реформите, които трябва да продължат. В българското общество прекалено много се задълбочи разслоението на отделни общности. В съвременния свят онези страни, които постигат по-високи темпове (например Ирландия и Португалия), в една или друга форма реализират балансиран икономически и социален растеж. При нас успехите, които сега правителството изтъква, се свеждат преди всичко до тази финансова стабилизация, до реализирането на бюджети с нулево салдо. А зад тези постижения остават огромен брой нерешени въпроси. И в сферата на социалната политика, и в сферата на инфраструктурата, в преструктурирането на основни отрасли на икономиката. Ако искаме действително пълноценно да се интегрираме в ЕС, в единния пазар, ние трябва да следваме европейския социален модел. Предстои подписването на европейската конституция и в нея много ясно са маркирани ориентирите на европейската пазарна икономика, на европейския тип общество. За страна като България това е много сериозно предизвикателство, защото е очевидно, че имаме да извървим цели етапи, докато достигнем средното европейско равнище. Имате ли конкретни предложения в програмата си за решаване на евентуални бъдещи проблеми по пътя на България към Европа? - Предложенията ни и досега са били достатъчно ясни. Те личат дори в дискусиите по годишните бюджетни програми, по данъчното законодателство, по промените в законодателството в икономическата и социалната сфера. Преди всичко смятаме, че трябва да има по-активна политика на правителството в преодоляването на структурните бариери в икономиката - за по-интензивно инвестиране, за постигане на по-високи темпове на растеж с по-активно съдействие от страна на държавата. Защото досега политиката, която следваше този кабинет, беше за поддържане на един балансиран бюджет, който едва ли не е достатъчното условие и предпоставка за по-висок икономически растеж. Истината е, че в хода на сегашния мандат на правителството се забеляза промяна на това първоначално разбиране. Кабинетът беше принуден да изостави първоначалните си намерения да сведе разходите на бюджета до към 35-36% от брутния вътрешен продукт. Съотношения, които то беше заложило в първоначалните си икономически планове за 2001-2002 година. Миналата година процентът на разходите надхвърли 40-40,9 спрямо брутния вътрешен продукт. Къде е проблемът обаче? Правителството не успя да преструктурира основните бюджетни сфери. Огромната част от разходите продължават да отиват за текуща издръжка, за заплати, за поддържане и дори за развитие на нови управленски структури. А инвестирането в икономиката от бюджета остава на твърде ниско равнище. И ние продължаваме да сме общество, което консумира, но не заделя достатъчно, за да генерира по-висок икономически растеж. Това е сериозно предизвикателство за всяко правителство, защото зад думичката преструктуриране се крият болезнени решения. Само че, ако не обясните достатъчно ясно на обществото какво предстои, какви стъпки се налага да бъдат предприети, за да бъдем конкурентни и ефективни, вие възпроизвеждате сегашното състояние и предпочитате да се хвалите, че бюджетът е балансиран. Така че онова, което ще се стремим да покажем, е, че по-добрата политика за страната изисква много сериозни усилия, но дава по-добра перспектива за развитието на България, отколкото сегашната. Социолозите предричат, че БСП ще спечели следващите парламентарни избори. Кои са основните принципи, върху които ще изградите програмата си за управление?- Ще се стремим да съчетаваме политика за насърчаване на конкурентната способност, на икономическата ефективност с необходимите социални баланси. Ще се стремим такава политика да получи подкрепа от онези сектори на обществото, които спадат към левоцентристкия дял в нашето общество. Но при всички случаи една програма трябва да се стреми и към подкрепата на онази част от от гласоподавателите и хората, която не мисли с едни или други политически платформи и пристрастия, а търси отговорно национално управление.Ако обаче се сбъднат тези прогнози, че левицата няма да получи абсолютно мнозинство и ще трябва да управлява в коалиция, как виждате възможностите за обща управленска политика с ДПС или НДСВ, да кажем. Докъде стигат границите на компромиса в управленската програма за БСП?- За мен поне отговорът на тези въпроси се състои в степента, до която едни или други потенциални партньори желаят сериозно да се ангажират с програма за управление от този тип, който описваме. Една подобна програма не е безпроблемна и не е лека и онзи, който би желал да се коалира, трябва да се ангажира с готовността да сподели трудностите на подобно управление без да смята, че е свободен при първите пречки, които срещне, да преразгледа коалиционните си ангажименти.Все пак коалирането не може да е безпринципно и трябва да почива на разбирането, че е необходим баланс на интересите в обществото. Че управлението трябва да се занимае с най-острите проблеми на бедността, на изостаналите райони, на онези слоеве от населението, които се декласират и изпадат от обществото, които остават без издръжка и без всякаква перспектива в живота. И едновременно с това управление, което няма безотговорно да харчи, а ще поддържа необходимата степен на финансова стабилност и отговорност и няма да хвърля евтини обещания, които после не може да изпълни. Популизмът е опасен и вреден.Според някои социолози рейтингът на НДСВ се повишава в края на мандата му. Ако това е така, какво в управлението е предизвикало тази позитивна промяна в обществените нагласи?- Навярно има няколко причини. От една страна, личи една преценена политика на мнозинството да спести колкото може ресурси, които на порции да почне да харчи с наближаването на изборите. Какво означава това в края на второто полугодие на годината правителството да регистрира 1 млрд. едва ли не излишни бюджетни лева и да почне да ги изразходва, като търси предложения от представителите си на областно равнище и на чисто партийна основа за предложения къде какво да се похарчи? Някои рекоха, че в това няма нищо лошо. За мен то е непонятно. Защото, ако наистина говорим за национално отговорно управление, то не може да се сведе до използването на държавния бюджет за спечелване на следващите избори. Освен това подходът, който приложи мнозинството, на неконфронтационно поведение, на един достатъчно отворен диалог с различни сектори на политическия спектър, е предпочитаният начин за управление от голямото мнозинство на хората. Вие лично мислите ли, че бюджетният излишък трябва да се гласува от Народното събрание, а не да се разпределя единствено от управляващото мноинство? - В определена степен едно правителство трябва да има маневреност в течение на годината. Такава, каквато предвижда и Законът за устройство на държавния бюджет. Но то не бива да си позволява да злоупотребява с това свое право. Първо, още при съставянето на бюджета правителството некоректно задели твърде голям ресурс, за да може после само да го управлява. И второ, в течение на годината, когато се окаже, че има толкова голямо разминаване, коректно е сами да поискат да отчетат изпълнението пред парламента след първото полугодие. Както и да предложат нужните решения - такива, каквито се налагат например в здравеопазването, в образованието, в отделни сфери на инфраструктурата.Какво ще кажете тогава за предложения, свързани с опрощаване на неиздължени здравни вноски?- Понятието опрощаване ми се струва, че не е уместно да се употребява, защото здравната система изисква коректност и от осигуряващата страна, и от онези, които се осигуряват. Всеки, който иска да ползва здравни услуги, трябва да е коректен към системата, към която се обръща. Има обаче цял кръг недомислици, който се осъществяват досега в здравното осигуряване. Както има и една категория граждани, които страдат или защото работодателят не е бил коректен и не е изплатил необходимите им осигуровки, или пък те са жертви на тази сива икономика, която виждате, че владее една немалка част от стопанския сектор. Когато се говори за евентуалното управление на левицата и неговата програма, често се използва изразът лява алтернатива. Всъщност, ако приемем, че алтернатива означава нещо принципно различно, възможна ли е такава коренно различна програма? Особено ако имаме предвид изискванията на европрисъединяването и поетите ангажименти в затворените преговорни глави?- Не мисля, че имате основания за очакване на коренна промяна на политиката, защото по-коректното понятие за мен не е толкова лява алтернатива, а алтернативата на левицата. Тоест онази алтернатива, която левицата ще предложи. Щом е алтернатива, очевидно ще е нещо различно от сегашната политика. Но при всички случаи една алтернатива включва и значителен дял приемственост. Алтернативата, която ние предлагаме, в определен смисъл по-добре реализира логиката на реформите, които се провеждат в Европа и в по-широк мащаб, отколкото едно дясно управление, което се ограничава само до финансовите параметри.Как ще коментирате критичните оценки в доклада на Европейската комисия за постиженията на България с оглед присъединяването й към ЕС? Какви поуки може да си извади БСП и какви решения би предложила, ако допуснем, че поемете щафетата на управлението?- Въпросът, който звучи в доклада на ЕС, е много съществен. А именно: как България ще продължи реформите и ще изпълнява ангажиментите по отделните, вече затворени преговорни глави. Както и по какъв начин в крайна сметка ще бъде осигурен правов ред. Защото тези спорове около едни или други органи на съдебната власт, на съдебната реформа, в по-широк смисъл около корупционните практики се свежда до това, как България да осигури върховенство на закона, на правото, а не произвола. И това според мен е проблем, който занимава всеки български гражданин, всяка добросъвестна българска фирма, всяка институция, която иска да си върши работата така, както законът повелява, а не така, както някой я натиска да го прави. А според мен както левицата, така и всяка друга политическа партия трябва много сериозно да анализира конкретните текстове и постановки, които се съдържат в доклада. И да прецени за себе си какви са реалните съществени стъпки, които се налага да бъдат предприети, за да задейства обществото и държавата ни да тръгнат по евревропейския начин на развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във