Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДО ТРИ МЕСЕЦА ДСК ЩЕ ПРИЕМА ВАЛУТА ОТ ГРАЖДАНИ И ФИРМИ

Г-н Димитров, окончателно ли е решено, че ДСК ще кредитира само малкия и средния бизнес и няма да обслужва големи корпоративни клиенти?


- Категорично да. На вчерашния управителен съвет в доклада си заместник-председателката на ДСК Виолина Маринова и началникът на управление Икономическа политика Христофор Павлов предложиха да се навлиза внимателно в кредитирането на малкия и средния бизнес, като максималният размер на отпускания заем е до 500 млн. лева. Но този таван не бе приет. Възможно е той да бъде увеличен, защото в момента работим с клиенти, които се вместват в понятието за среден бизнес, но потребностите им от финансиране достигат 1 млрд. лева. Така или иначе, на следващия управителен съвет ние ще приемем максималния размер на кредитите, които могат да се отпускат на една фирма.


Сега искаме да кажем на обществото, че ДСК категорично застава на страната на малкия и средния бизнес и там е нейната ниша. От друга страна, трябва да отклоним исканията на големи корпоративни клиенти, които напоследък търсят нашия ресурс. Просто ще заявим, че ДСК няма да работи с подобни клиенти.


Имате предвид клиенти като Булгаргаз и Химко?


- Вие го казвате.


Народното събрание прие закона за преобразуване на ДСК в банка и след шест месеца тя трябва да заработи като останалите кредитни институции. Какви проблеми ще трябва да решавате през този период?


- Веднага след обнародването на закона за преобразуване на ДСК ще проведем едно голямо съвещание, на което ще присъстват основните длъжностни лица в нашата система. На него ще си разпределим задачите за следващите шест месеца, през които трябва да подготвим всички необходими документи за регистрацията на ДСК като банка. Това включва изготвянето на устав, промени в структурата на ДСК и пригаждането й към дейностите, присъщи на една универсална банка, решаването на въпроса с информационните технологии, преструктуриране на клоновата мрежа. Всички тези мерки ще бъдат съобразени с препоръките, които специалистите от Асоциацията на германските спестовни каси ще ни предоставят до два месеца.


Какъв ще бъде размерът на акционерния капитал, който ще предложите на правителството в проекта за устав на банката?


- Все още не сме взели решение по този въпрос. Мога само да кажа, че печалбата на ДСК за изминалата година след облагане с данъци е около 90 млрд. лева. Освен нея неразпределената печалба от изминали години, която се намира в различни фондове на касата, е около 5 млрд. лева.


Приемането на валутни депозити от ДСК предизвика преди време доста коментари, гласни и негласни вълнения сред конкурентите й. Каква е готовността на касата да започне да приема валутни депозити?


- Започнахме подготовката за тази услуга още преди два месеца. Мисля, че най-много след три месеца ще можем да приемаме валута от граждани и фирми. Изграждаме информационната система, необходима ни за този вид пасивни операции. Започнахме да привличаме и служители, които имат опит в сделките с валута. Проблемът е доколко ще бъдем готови да извършваме валутно кредитиране и в какви инструменти ще пласираме привлечената валута.


С какво ще се отличава кредитната политика на новата банка?


- Ако проследим тенденциите през последната половин година, ще видим, че кредитирането се налага като основна дейност на ДСК. В момента над 42% от активите ни са ангажирани в кредити. Останалата част са държавни ценни книжа, парите по сметки и на каса. Най-голям е делът на потребителските заеми - нямаме проблем нито при пласирането им, нито със събирането на отпуснатите суми. Постепенно се увеличава и размерът на разрешените жилищни кредити. Тази тенденция е особено силна в онези райони на страната, където населението има по-големи доходи - например във Варна.


Какъв ще бъде максималният размер на кредитите, отпускани от клоновете?


- Предстои да регламентираме този въпрос. И в момента управителните съвети на районните спестовни каси имат право самостоятелно да разрешават кредити до 30 млн. лева. Искането за заем над този размер задължително минава през централното управление на ДСК. Окончателното му одобряване става с подписи на председателя и на един от заместник-председателите, след като има становище от управление Фирмено кредитиране. Тази практика обаче предизвика голямо напрежение в централата на ДСК, тъй като повечето от исканията на фирмите са за над 30 млн. лева. Окончателните решения се бавят и самите директори на районните клонове поискаха да преразгледаме тези тавани. Едно от предложенията е максималният размер, до който районните каси могат да разрешават кредит, да се увеличи до 200 млн. лева. На първо време ще възприемем един по-диференциран подход и ще увеличаваме максималния размер на заемите, които клоновете могат да разрешават в зависимост от техните резултати. Незабавно ще приложим и система за контрол, за да гарантираме спазването на изискванията при отпускането на кредити.


Но фирменото кредитиране (с изключение на кредитите за изкупуване на зърното) като че ли заема по-скромен дял в услугите, предлагани от ДСК. Какви са причините за това?


- Аз не приемам изцяло упрека, че ДСК понякога не действа достатъчно бързо при разрешаването на фирмени заеми. Не казвам, че сме безгрешни. Със същото основание обаче можем да упрекнем част от фирмите, че не представят необходимите документи, с които да ни убедят, че срещу нас стои партньор, който иска да развие своя бизнес и да ни върне взетите назаем пари. Но този проблем не е само наш, а на цялата банкова система. Ние сме готови да участваме в съвместно обучение на служителите в клоновете и на местните фирми, които трябва да познават много добре банковите документи и в частност тези на ДСК. Така при оформяне на исканията си за заем фирмите ще могат да подходят максимално коректно към кредитната институция.


На проведеното на 23 април тази година заседание на управителния съвет на ДСК бе приета една подробна форма, която трябва да се попълва при подаването на молба за кредит. По този начин кредитоискателят ще може да представи себе си пред касата и няма да бъде връщан за този или онзи документ. Освен това приехме указания за проверка на фирмата кредитоискател, за извършване на анализ на платежоспособността й, както и примерна схема за разработване на икономическа обосновка. Остава да приемем и приложенията, които регулират овърдрафта и кредитните линии. С това пакетът от вътрешните ни правила по отношение на фирменото кредитиране ще бъде напълно завършен.


Не е тайна, че цялата банкова система има затруднения със събирането на кредитите, гарантирани от ДФРР, които бяха отпуснати миналата година за изкупуване на зърното. Предполагам, че и ДСК, която бе най-големият зърнен кредитор, не прави изключение?


- Истина е, че имаме проблеми със събирането на вземанията си по кредитите, които миналата година отпуснахме за изкупуване на зърното. Просрочията вече са значителни. Поддържаме постоянен контакт с Министерството на земеделието и с основния ни длъжник Зърнени храни. Уверяват ни, че ще се намерят начини проблемът да бъде решен - чрез попълване на държавния резерв, чрез износ на зърно или чрез приватизация на отделните зърнобази и мелнични комбинати. Ако и тези мерки се окажат недостатъчни, за да бъдат погасени тези заеми, накрая ще се активира държавната гаранция, предоставена от ДФРР. Така че кредиторите ще си съберат парите, стига, разбира се, да са спазили всички изисквания и в това отношение ДСК няма притеснения.


Като говорим за проблемите на ДСК, свързани с някои от нейните вземания, не може да не засегнем и спора ви с Кредитна банка от септември миналата година около облигациите по ЗУНК за 14.5 млн. щ. долара. Има ли някакво развитие по него?


- Миналата седмица проведохме поредните разговори с ръководството на Кредитна банка за уреждане на нашето вземане по ЗУНК-облигациите. От банката ни предлагат два варианта за решение. Първият е да се увеличи доходът, който банката плаща на касата по доверителното управление на тези ценни книжа. Вторият е банката да започне да ни връща валутните облигации преди края на годината, когато според договорите за доверително управление изтича срокът за тяхното погасяване. Аз лично предпочитам втория вариант. Така ще сме сигурни, че облигациите наистина ще ни бъдат върнати.


Доколкото знам, преди повече от месец Кредитна банка се опита да обвърже споразумението за предсрочно връщане на облигациите по ЗУНК за 14.5 млн. щ. долара с една друга сделка, оставена ви в наследство от вашата предшественичка Бистра Димитрова. С нея ДСК дава на Кредитна банка още облигации по ЗУНК за 16.9 млн. щ. долара, а срещу това прехвърля на касата вземанията си от Кремиковци.


Какви всъщност бяха исканията на Кредитна банка към вас?


- Кредитна банка наистина поиска от нас да предприемем стъпки, за да си събираме парите от Кремиковци по вземанията, които тя е прехвърлила на ДСК в началото на миналата година. Трябва да припомня, че според договора за прехвърляне на тези вземания, ако Кремиковци не плаща по тях, това трябва да прави Кредитна банка.


От металургичния комбинат обаче изтъкват две основания, за да не плащат. Първото е, че този дълг е възникнал вследствие на цесията със задълженията на Кремиковци към Булгаргаз - операция, която от металургичния комбинат смятат за нищожна. Второто възражение на Кремиковци е, че те са плащали на Кредитна банка по тези свои задължения. Ако е вярно, излиза, че в момента, в който Кредитна банка е прехвърлила вземането си от металургичния комбинат на ДСК, то не е съществувало. За да изясним всички тези въпроси, се разбрахме специалисти на ДСК да проверят документите по взаимоотношенията между Кремиковци и Кредитна банка. Ако се окаже, че от металургичния комбинат са прави, тогава ще имаме още едно вземане от Кредитна банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във