Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ СПРАВИ И БЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛНО ВЪНШНО ФИНАНСИРАНЕ

СТАБИЛИЗАЦИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА САМО АКО ИМА РЪСТ В ПРОИЗВОДСТВОТО И НА ИЗНОСА


Управителят на БНБ Светослав Гаврийски пред в. БАНКЕРЪ


Г-н Гаврийски, през изминалите девет месеца немалко хора предричаха скорошното сриване на Валутния борд. Какви са проблемите пред борда и какви успехи постигна той?


- Не мога да кажа, че Валутният борд има неуспехи. За наша радост през изминалите девет и половина месеца от въвеждането му нещата се развиват добре. Резултатите, които очаквахме, са реалност - стабилизацията е налице, няма натиск върху националната валута, резервът на БНБ се увеличи значително. В момента той е 4.8 млрд. г. марки, и то след големите плащания към външните кредитори през първото тримесечие на тази година. Това ни дава сигурност, че възможните атаки срещу борда са обречени на неуспех, а и не виждам предпоставки за подобни атаки, тъй като в банките има достатъчно валута и на пазара няма напрежение.


Финансовата стабилизация трябва да се задълбочи, като се развива икономиката и в крайна сметка се постигне растеж. Засега банки с ликвидни проблеми няма. По-скоро грижите на кредитните институции са как по-ефективно да реализират привлечените пари. Защото доверието в лева се върна и парите на населението и фирмите в банките се увеличиха значително. Така че единственият проблем за мен е как да ускорим структурната реформа и приватизацията и да създадем една стабилна икономика, която ще даде основание за безпроблемно финансиране от банковата система.


Може ли да се твърди, че увеличаването на общия размер на предоставяните кредити от банките е едно от важните условия за постигането на желания ръст в икономиката?


- Мисля, че двете неща са свързани. От една страна, икономически ръст без пари не може да се постигне. От друга, не може да очакваме увеличаване на размера на отпусканите кредити, без да има ръст в производството.


Не прилича ли това на дилемата за кокошката и яйцето?


- Въпросът защо банките не кредитират, е доста обсъждан. Според мен причината е една-единствена - все още неизграденото доверие по отношение на фирмите и на възможността да им се предоставят кредити, които после да бъдат събрани. Мисля, че едно по-добро управление на предприятията и участието на чуждестранни стабилни фирми в България ще гарантират възвръщаемостта на банковите кредити и това ще успокои банкерите.


В момента се правят промени в законодателството, които ще гарантират на банките възможността да предприемат ефективни действия спрямо длъжниците, които не обслужват предоставените им кредити. По мое мнение периодът на въздържане от страна на банките да отпускат заеми ще бъде кратък. Може би още през втората половина на 1998 г. за този проблем въобще няма да се говори.


През април проведохме срещи с представители на редица държави, които са във Валутен борд. Стана ясно, че процесите при тях са протекли по абсолютно същия начин, по който текат и в България. Появил се е и проблемът с кредитирането, но с постепенната стабилизация той е изчезнал от само себе си, без да се налагат някакви административни мерки.


Да разбирам ли, че според вас ускоряването на структурната реформа, и по-специално на приватизацията е най-важната предпоставка за стимулиране на кредитирането?


- Стабилизацията, която се постигна с Валутния борд, създаде условията, в които да може да се работи за развитието на икономиката. И тази стабилизация може да бъде запазена само ако се предприемат ефективни мерки за действително увеличение на производството и на износа. Ако това не стане, сегашната стабилизация ще е кратка.


Какъв е размерът на външното финансиране, който вече е осигурен от международните институции?


- По действащите споразумения с международните финансови институции за тази година вече сме осигурили около 360 млн. щ. долара. Смятам, че при добро развитие на приватизационните процеси до края на 1998 г. няма да имаме необходимост от допълнително външно финансиране. През първите три месеца ние платихме 450 млн. щ. долара на чуждестранните кредитори и до края на годината е необходимо да погасим още 450 млн. щ. долара, по-голямата част от които към Лондонския и към Парижкия клуб.


Но нали плащанията ни за 1998 г. по външни задължения бяха 1 млрд. щ. долара?


- Да, но тези плащания са по кредити, отпуснати в различни валути. Намаляването на общата сума, която трябва да погасим, е следствие от обезценката на тези валути спрямо долара. Това е причината годишните ни плащания да намалеят до 900 млн. щ. долара. Повтарям, ние можем да ги погасим, дори ако до края на 1998 г. не вземем нови заеми от международните финансови институции. Следователно има реална възможност общият размер на външния дълг на България да намалее още през тази година.


Проблемът с необходимото ни външно финансиране през следващите три години ще бъде уреден със споразумението с МВФ. То обаче не определя сумите, които ще ползваме от Фонда през всяка година. Те ще се договарят поотделно след конкретно оценяване на нуждите на платежния баланс и на другите източници на външни капитали. Според мен приватизацията на големите фирми и телекомуникациите през следващите години може би допълнително ще намали потребността от външно финансиране. Тук става дума за размера на новите заеми, необходими ни за обслужване на част от външния дълг. Не включвам финансирането за реализацията на големи инвестиционни проекти.


През следващите няколко години плащанията ни по външния дълг са към 1 млрд. щ. долара годишно. Кога при благоприятно развитие на икономиката България ще може самостоятелно да обслужва задълженията си към чуждестранни кредитори?


- Не мисля, че до края на века ще можем да се справяме сами с обслужването на външния си дълг. Годишните плащания са една огромна сума за България - 20% от износа, което все пак е доста сериозна тежест. Всичко ще зависи от бюджетните приходи, от приватизацията, от развитието на износа. Според мен поне още три години ще се нуждаем от външно финансиране, за да можем безпроблемно да погасяваме дълговете си към чуждестранни кредитори.


Имате ли притеснения за развитието на банковата система у нас?


- В момента нямам притеснения по отношение на ликвидност и на капитали. Единственото, което очаквам и трябва да стане, е банките да активизират дейността си, за да получават достатъчно приходи. Засега други проблеми не виждам. Мисля, че голяма част от хората, които са в банките, разбраха, че вече не може да се работи по досегашния начин. Самата банка носи достатъчно печалби на служителите си, за да търсят те някакви допълнителни облаги за себе си чрез съмнителни операции, които водят до необслужвани кредити. В това отношение мисленето в банковата система доста се промени и се надявам, че в бъдеще няма да имаме сериозни проблеми.


Поддържате ли мнението си от банковата среща в Пловдив през декември миналата година, когато казахте, че България трябва има държавен банков сектор, чрез който правителството да провежда своята политика?


- Не съм казвал точно това. За мен банковата приватизация е необходима. Тя трябва да бъде извършена както във всички други предприятия, но да стане факт малко след приватизацията в реалния сектор. Виждате, че както българските, така и чуждестранните банки се колебаят да отпускат кредити. Това означава, че за да дойде една добра чуждестранна банка в България, тя трябва да е сигурна, че отива на пазар, в който ще може да работи и да печели. В момента не мога да кажа дали е необходимо да има държавни банки, чрез които да се провежда политика. Засега имаме достатъчно средства като резерви, за да устоим на всякакъв натиск срещу Валутния борд. Поне за момента не виждам някаква необходимост да се търси подкрепа от търговските банки. Не виждам основание да се забавя приватизацията или да се запазва държавният сектор. Повтарям, банковата приватизация трябва да се осъществи. Тя обаче няма да е толкова бърза, колкото очакват някои хора. Необходимо е да се търсят добри и стабилни инвеститори, които действително да направят банки, на които да може да се разчита.


Ще лицензирате ли нови чуждестранни банки в България?


- Ние сме дали предварително разрешение на Зираат банк, която трябва да изпълни няколко законови изисквания, за да й се даде лиценз за работа. Аз казах и потвърждавам, че нямаме нищо против и не ограничаваме достъпа на чуждестранни банки в България. Но няма да разглеждаме исканията и да даваме разрешения за работа на финансови институции и банки с незначителни капитали и с недостатъчно ясен произход на парите. Искаме банките, на които ще дадем лиценз, да са със сериозни капитали и да създават на нашия финансов пазар обстановка на реална и лоялна конкуренция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във