Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЛЪЖНИЦИТЕ ПИРУВАТ ВЪРХУ ТРУПА НА СТОПАНСКА БАНКА

Стопанска банка най-вероятно ще премине в историята

на финансовокредитната ни система. Дали я погубиха политически

съображения или силни икономически приятели, в чиито

схеми Стопанска банка не фигурира - за част от публиката ще си

остане енигма. Защото и когато бе обявена под особен надзор (23

септември 1996 г.), и когато бе поискан нейният фалит (18 юли

1997 г.), макар да има проблеми с чуждестранните си кредитори,

банката бе платежоспособна.

Софийският градски съд прояви учудваща сговорчивост

- мотивите му да обяви банката в несъстоятелност, най-общо казано,

се свеждат до безусловното приемане на аргументите на БНБ. А те

са, че Стопанска банка трайно не може да изпълнява своите задължения

и че чистите й активи не покриват нейните пасиви. Като доказателство

за неплатежоспособността на Стопанска банка БНБ изтъква факта,

че тя не погасява задълженията си по два левови ломбардни кредита,

които заедно с лихвите са достигнали около 808 млн. лв., и по

две валутни рефинансирания за над 1.8 млн. щ. долара и 9.5 млн.

г. марки. Към 30 септември миналата година обаче по разплащателната

си сметка в БНБ търговската банка е разполагала с около 1.8 млрд.

лева. Освен това и левовите й, и валутните й дългове са били 160%

обезпечени с държавни ценни книжа. Защо БНБ не си е прихванала

парите от сметките на Стопанска банка или не е реализирала обезпеченията,

както е постъпвала многократно спрямо други кредитни институции?

И дали ако бе извършила тези действия щеше да има какъвто и да

е аргумент в подкрепа на твърдението си, че Стопанска банка е

неплатежоспособна?

Въпросителните около валутните задължения към БНБ

БНБ твърди, че Стопанска банка не може да й се издължи

по рефинансирането за 1.8 млн. щ. долара. А съществува ли въобще

подобен дълг? Въпросните 1.8 млн. щ. долара са остатък от валутно

рефинансиране, отпуснато на банката през 1993 година. С тези пари

тя кредитира авикомпания Балкан. На 10 юли 1996 г.

Стопанска банка джиросва в полза на БНБ запис на заповед от авиокомпания

Балкан за около 2.1 млн. щ. долара. Централната банка

явно е приела записа на заповед. Иначе на какво основание три

месеца по-късно на базата на същия документ тя си иска парите

от авикомпания Балкан? Никой не се наема да обясни

обаче защо в същия ден БНБ си търси същата сума и от Стопанска

банка? Още по-любопитно е защо документът е подписан от Борислав

Стратев, по това време член на УС на БНБ и началник на управление

Правно? Според адвокатите на Стопанска банка, той

не е овластен да подписва подобни искания, не са представени и

доказателства, че в случая е специално упълномощен за подобна

операция. Фалитът на Стопанска банка бе предопределен с текстовете,

залегнали в параграф 31, ал. 2 на Закона за държавния бюджет за

1997 година. Вярно, че ако банката бе оцеляла, щеше да си търси

парите от всички свои кредитори. И по тази причина оздравяването

на някои от тях като авикомпания Балкан, която дължи

на Стопанска банка над 12 млн. щ. долара, щеше да е невъзможно.

Безкрайно спорен е въпросът дали сега Балкан е по-продаваем

и чий фалит - на авиокомпанията или на банката, е по-изгоден за

държавния бюджет, в частност за данъкоплатците. Както заяви неотдавна

главният изпълнителен директор на Корпоративна банка и член на

СД на БУЛБАНК Венцислав Антонов, тези, които не връщат дълговете

си на банките, ограбват парите на техните вложители. В случая

това се прави от държавно предприятие. И то пред погледа на БНБ

и на Министерството на финансите.

Финансирането на Кривой рог - бомба със

закъснител

Ситуацията с дълга от 9.5 млн. г. марки е още по-заплетена.

Това е остатък от депозита за 13 млн. г. марки, даден

от БНБ в Стопанска банка. Според адвокатите на банката УС на БНБ

едностранно преоформя депозита в кредит, а последният не е подписан

от шефовете на търговската банка. Валиден ли е той тогава и ако

не е, изискуеми ли са сумите по него?

Какви са всъщност тези мистериозни 13 млн. г. марки?

През 1986 г., финансирайки по нареждане на Министерския съвет

българското участие в Кривой рог, Стопанска банка

взема кредит от Международната инвестиционна банка - една от двете

банки на СИВ. През 1994 г. Стопанска банка изкупува значително

по-евтино това свое задължение. За целта ползва рефинансиране

от БНБ в размер на 13 млн. г. марки. До поставянето на Стопанска

банка под особен надзор тя обслужва редовно това задължение. В

същото време дума не се обелва по повод на факта, че по същия

проект бюджетът дължи на търговската банка около 39 млн. г. марки?

Чуждестранните кредитори - голямата дилема

Балансът на собствените средства на банката - пари

на каса, по сметки и в държавни ценни книжа, и оказва, че те винаги

са покривали задълженията на банката към вътрешни кредитори -

граждани, фирми, банки и БНБ. Към 30 юни тази година са преизчислени

в долари всички видове левови и валутни дългове на Стопанска банка

към вътрешни кредитори, заедно с начислените лихви не надхвърлят

45 млн. щ. долара. Срещу тях банката има на разположение собствени

51.5 млн. щ. долара.

Единственият проблем на Стопанска банка са нейните

външни задължения. Тя дължи на чуждестранните си кредитори около

150 млн. щ. долара в различни видове валути (111 млн. г. марки

към Istituto Bancario San Paolo di Torino, 742 млн. австрийски

шилинга към Bank Austria и около 9 млн. г. марки към Helaba) и

от 1994 г. не плаща по тях. И проблемът с тези дългове е колкото

голям, толкова и неизяснен. Според юристи, запознати с въпроса,

проблемът с т.нар. италиански дълг е, че липсва договор

между държавата и банката, който да определя разпределението на

отговорностите при подобна ситуация. Дългът към Bank Austria пък

крие опасност от скандал.

В края на миналата година от Bank Austria също писмено

заявиха, че разглеждат вземането си от Стопанска банка като държавно

задължение. Многократните посещения на представителите на австрийската

банка в София явно не допринесоха за уреждане на взаимоотношенията.

По време на икономическия форум в Залцбург на 9 юли канцлерът

на Австрия Виктор Клима също е изразил недоволството си от негативния

за банката ход на събитията пред вицепремиера Александър Божков.

Едва ли някой си прави илюзии, че няма да платим

на Австрия и на Италия (дългът към Helaba - Германия е твърде

малък и не представлява проблем дори и за Стопанска банка). Въпросът

е кога и колко. Фалитът на Стопанска банка може би отлага, но

не отменя плащанията по тези дългове. През времето, докато те

висят, по тях ще се трупат наказателни лихви, за просрочие.

А тях кой ще плаща? Може би след време някое друго правителство

и някой друг бюджет, но все същите данъкоплатци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във