Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ТЪРГОВЕ ЗА НОВАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Във вторник в интервал от няколко часа членовете на Съвета за сигурност на ООН получиха два алтернативни документа. Единият - проекторезолюцията на САЩ, Великобритания и Испания, даваща фактически зелена светлина за военна операция срещу Ирак, и вторият - меморандум на Франция, Германия и Русия, който утвърждава, че мирното решение все още е възможно, че инспекциите трябва да продължат, а втора резолюция не е необходима.Съветът прие за обсъждане първия документ.Новата резолюция е пределно кратка, с два оперативни абзаца, като ключовото изречение е, че Ирак е пропуснал да се възползва от последната възможност, дадена му от резолюция 1441 на СС на ООН. Така формулиран, този текст не дава право на американците и британците да започнат война срещу Ирак, но разрешение за предприемане на военни действия може да се съзре в дългата констативна част на новия проект. Текстът съдържа 11 преамбюлни или уводни абзаца, които цитират основни положения на резолюция 1441. Не се поставят крайни срокове, но се припомня, че резолюция 1441 нееднократно е предупреждавала Ирак за сериозни последици, ако продължава да нарушава задълженията си. Текстът е направен изключително дипломатично и е разчетен така, че членовете на Съвета да го одобрят или в крайна сметка при гласуването да се въздържат. Дори от упражняване на право на вето. Най-уязвимата част на проектодокумента е, че Ирак е предоставил невярна информация - тук могат да се визират и доклада на Багдад за притежаваните от Ирак оръжия и оръжейни програми, но може и да се предопределя съдържанието на бъдещия доклад на инспекторите на ООН, който ще бъде направен на 7 март. Шансовете за одобрение ще нараснат, ако Ханс Бликс и Мохамед Ел Барадей подложат на критика поведението на Багдад, а искането за унищожаването на ракетите Ал Самуд - 2, надвишаващи пределната далекобойност от 150 км, бъде отхвърлено.В крайна сметка американците признават, че нова резолюция не е необходима, защото всичко се съдържа в старата, където формулировката съществено нарушение дава разрешение за военен удар, без това да се казва директно. Освен това държавният секретар Колин Пауъл даде да се разбере, че този път Америка няма да губи време в протяжни дебати. Не можем да чакаме два месеца - отсече той. Все пак САЩ ще трябва да почакат, поне до 7 март, а дотогава е в ход тежката артилерия на дипломацията - осигуряване на необходимото мнозинство от 9 от 15 гласа в Съвета за сигурност на ООН. Дори седем страни да са против или да се въздържат, резолюцията ще се смята за отхвърлена. И лагера на Вашингтон, и този на Франция действат с пълна пара. Въпросът ще се реши от шестте колебаещи се - Ангола, Камерун, Гвинея, Мексико, Чили и Пакистан, като последните три твърде много зависят от САЩ, за да се решат да гласуват с не. Париж не крие, че основните усилия са насочени към африканските делегации и на първо място към представителите на двете бивши френски колонии - Камерун и Гвинея. Ако французите успеят да си осигурят подкрепата дори само на тези две държави, американската резолюция няма да мине. Вашингтон също не стои със скръстени ръце, а американците вече заявиха, че даже френско вето няма да ги спре, но ще се разглежда като много неприятелски жест. Заместник-министърът на отбраната Ричард Пърл беше още по-категоричен: Нито един американски президент няма да позволи Жак Ширак да определя американската политика.Битката за прокарване на новата резолюция до голяма степен ще определи и бъдещето на световната организация. И тук въпросът не е дали ще има война или не, а дали членовете на Съвета за сигурност желаят безвъзвратно да унищожат неговата легитимност, казват във Вашингтон. Единството е поставено на карта - заяви по време на визитата си в Москва американският заместник-държавен секретар Джон Болтън, а САЩ няма да променят позицията си, независимо от решението на Съвета за сигурност. Според специалистите в Америка ще се постави въпросът струва ли си САЩ занапред да финансират такава международна организация, ще участват ли в миротворческите и хуманитарните институции на ООН. Освен това в самите Съединени щати ще се укрепи позицията на кръговете, които настояват Вашингтон да води политика на изолация, дефинирана още от Бащите-основатели: САЩ са твърде добри за този несъвършен свят. Ето защо страната или ще се дистанцира от глобалните проблеми, или ще ги решава в съответствие със своята етика и морал, със своите собствени интереси, без да се съобразява с никого. Говорителят на Белия дом Ари Флайшър заяви, че президентът Буш желае, но не се нуждае от одобрението на ООН, за да предприеме действия. Сега всичко зависи от Обединените нации и ще видим какъв път ще изберат те - подчерта говорителят. Според наблюдателите Буш не се нуждае юридически от авторитета на ООН, но се нуждае от моралния авторитет, за да покаже, че е направил всичко в границите на разумното. Освен това решението на американския президент да направи всичко възможно да постигне втора резолюция, която да разреши войната срещу Ирак, трябва да помогне на приятеля и съюзника Тони Блеър в борбата му с широката вътрешна опозиция. Британският премиер е изправен пред един враждебно настроен парламент, който трябва да се произнесе по подкрепата за проекторезолюцията, както и за британското участие в разоръжаването на Саддам Хюсеин. От седмицата на безкрайни совалки и телефонни диалози стана ясно, че и САЩ, и Европа ще провеждат своята политика докрай. През следващите дни ще бъдем свидетели на най-големите дипломатически търгове, в голямата си част задкулисни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във