Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДИПЛОМАЦИЯТА И НЕЙНИТЕ РЕАЛНОСТИ И ПРИВИДНОСТИ

Светът не е бил свидетел на подобно нещо. Досега е наблюдавал протичането на една война в реално време. Така бе и по времето на Пустинна буря, така беше и по време на Косовската криза. Сега за първи път милиарди хора проследиха на живо и представянето на причините за една война. В този смисъл заседанието на Съвета за сигурност в ООН ще остане в историята на дипломацията. Първо, то беше може би най-драматичното от поне 40 години насам, от времето на Кубинската криза през 1962 г., когато Съединените щати и бившият Съветски съюз се гледаха мрачно през сателитните снимки на разположените в Куба ракети. Второ, едва ли Съветът за сигурност, най-висшият орган на ООН, е предлагал подобна публичност за работата си. Той се вмъкна чрез телевизията в домовете, за да може всеки, който иска, да търси отговор за големите въпроси за войната и мира. И да види как се прави дипломация. И трето, едва ли някога заседание на Съвета за сигурност е приличало толкова много на класическо съдебно дело - с прокурор, съдебни заседатели и обвиняем. Времето на Саддам Хюсеин изтича, при това много бързо. Това е основното послание на Америка чрез Съвета за сигурност на ООН. Светът вече знае за доказателствата на САЩ, представени в 90 минути от държавния секретар Колин Пауъл. Може да има много съмнения в тях, но със сигурност няма съмнение в главния въпрос на Колин Пауъл. Този въпрос бе зададен на фона на спътникови снимки и телефонни разговори по следния начин: Така ли трябва да изглежда едно разоръжаване? Логиката на Пауъл е ясна, защото с една дума, Саддам няма да се спре пред нищо, докато нещо не спре самия него. Важното допълнение към тази логика е, че уважаваният от римско време принцип на невиновност до доказване на противното е приложим, но не и към Саддам Хюсеин, или е най-трудно приложим за него. Поради поне две причини. Саддам Хюсеин си позволи две нападателни войни и жестоки убийства на десетки хиляди кюрди. Освен това точно Саддам Хюсеин остана невъзмутим през последните дванадесет години, в които Съветът за сигурност прие цели 17 резолюции за него. Това е силната част от аргументацията на Съединените щати. Като странично допълнение идват и сравненията с Косовската криза и начина, по който тя беше решена. Ирак не е нито в Европа, нито предлага алтернативата, каквато светът имаше, когато изтичаше времето на един друг диктатор - Слободан Милошевич. Факт е, че аргументите на Колин Пауъл (между впрочем той е американският политик, който най-много държи на Европа) не спечелиха бърза подкрепа. Но е очевидно, че започва да я получава. Както се изрази един наблюдател, точно това е опасно за тези, които категорично казват nein или non. Слабата част е в доказването на самите доказателства. Те естествено подлежат на проверка и за това е необходимо време на оторизираните - оръжейните инспектори на ООН. В този смисъл изтича и времето на доказателствата.Основният проблем обаче продължава да е там, където винаги е бил от дванадесет години насам. Европа например трябва да предложи алтернатива, но не може, а Америка продължава да има проблем с легитимността. Което е причина голямата дипломатическа игра да изглежда някак наужким. Доказаха го реакциите на Франция, Русия и Китай, страните членки на Съвета за сигурност с право на вето. Те искат още време. Франция би искала например инспекторите на ООН в Ирак да получат повече ресурси и е готова да изпрати самолети за наблюдение Мираж 4. Особеното е, че Париж все пак не изключва употребата на сила като последно средство, ако дипломатическите усилия за разоръжаване на Ирак се окажат безуспешни. Намеци за подобно поведение се появиха и са причина за констатацията, че именно Франция е ключът за решаване на дилемата. Във всички случаи тя ще трябва да дефинира отново позицията си. Най-малкото защото не може да си позволи да стои настрана, даже и Америка да проведе самотна война. Нереалистично е Париж да се откаже от участие в новия регионален ред след падането на Саддам Хюсеин. Политическите и икономическите причини са прекалено много. Скромен факт в тази посока е присъствието на единствения френски самолетоносач Шарл де Гол в Средиземно море. Самият френски премиер Жан-Пиер Рафарен намеква за възможна преоценка на френската позиция. Едва ли в Париж са пропуснали да отбележат едно изказване на бившия директор на ЦРУ Джеймс Улси. Франция и Русия, каза Улси, трябва да знаят, че ако помогнат за отстраняването на сегашния иракски режим, Америка им гарантира тясно сътрудничество с новата власт в Багдад и с американските компании. А и не бива да се забравя, че френско-американските отношения по въпросите на войната и мира имат традиция от 1781 г. насам - още от войната за американската независимост. Освен това проблемът не е само Ирак и регионът. Анализаторите отбелязват болезнеността, с която Франция реагира на поведението на Източна Европа в подкрепа на Съединените щати. А залогът там изглежда малък само в очите на невежите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във