Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДИПЛОМАЦИЯ И ЯДРЕН ПОКЕР ОКОЛО ИРАН

Не се случва често авторитетни бивши външни министри да се съберат, да хванат перото и да напишат съвместна статия, в която да дават съвети какво да се прави в подхода към даден проблем. Това или означава, че искат добронамерено да помогнат на колегите си в труден за дипломацията момент, или намират тяхната политика за неправилна, или имат горчивия опит самите те някога да не са могли да се справят с това, с което техните колеги в момента се сблъскват. Във всеки случай сигурното е, че една подобна статия означава, че проблемът е повече от сериозен и става още по-сериозен, когато старото сътрудничество отстъпва пред натиска на съперничеството. Статията показа и още нещо: че Иран е неотменима част от стратегическия диалог между Съединените щати и Европейския съюз. Така, както е съществена част от отношенията между Съединените щати и Русия.Иранската ядрена програма, изглежда, е точно такъв проблем, щом събра усилията на бившите първи дипломати на Съединените щати, Великобритания, Франция, Италия, Канада, Дания, Испания и Холандия. Мадлин Олбрайт, Робин Кук, Юбер Ведрин, Ламберто Дини, Лойд Аксуърти, Нилс Хелвег Петерсен, Ана Паласио и Йозиас ван Артсен се подписаха под статия във в Вашингтон таймс, преди да започнат преговорите на европейската тройка - Великобритания, Франция и Германия с Ислямска република Иран. Те озаглавиха статията Как да се подходи към Иран и се мотивираха така: Ние сме група бивши външни министри от Европа, Канада и Съединените щати, силно обезпокоени от сегашното състояние на трансатлантическите отношения и от въздействието им върху способността ни да се обединим, за да подходим заедно към решаването на редица глобални проблеми. Един от тях е осуетяването на ядрените амбиции на Иран.Иранската ядрена програма мъчи международната политика поне от десет години насам, силно разстройваше американо-руските и потискаше трансатлантическите отношения. Особено очевидно е, че сред осемте дипломати, определяли и мотивирали неотдавна външната политика на страните си, липсва руснак или китаец. Фактът е забележителен, защото е показателен за съотношението на силите по темата в ядрения клуб, Съвета за сигурност на ООН. Все още се помни как преди десет години тогавашният американски президент Бил Клинтън и тогавашният руски президент Борис Елцин започнаха все по-малко да намират време за добрите си лични отношения и да намаляват оборотите на обещаващото партньорство между Америка и Русия. Една от причините наред с НАТО бяха Иран и неговите ядрени амбиции. Точно връзките на Техеран с Пекин и Москва по това време изнервиха Съединените щати и ги накараха да изострят тона. Крайно сме обезпокоени, това е твърде опасно, казваха от Вашингтон. - Не виждаме нищо нередно, отговаряха в Москва. После Съединените щати наложиха ембарго, за да спрат продажбата на атомен реактор на Иран. Този задочен диалог между Клинтън и Елцин се родее с положението след десет години. Иран попадна в прословутата метафора на американския президент Джордж Буш от 2002 г. за оста на злото заедно с Ирак и Северна Корея. Много преди това режимът в Техеран залагаше на европейците, за да може да избегне санкциите на САЩ. Добре е да се напомни тази драматична история отпреди десет години, защото и днес иранският ядрен проблем е в първите места на международните проблеми и предизвиква висшата дипломация, деловите интереси и военностратегическите баланси. Една нова ядрена сила в Близкия и Средния изток би амбицирала съседите й в региона да търсят отговора в ядрените свойства на политиката и да влоши и без това несигурната обстановка, особено в Ирак. Факт е, че отношенията между Ирак и Иран отново започнаха силно да се влошават. Само преди дни иракският министър на отбраната Хазим аш Шалан обвини Иран, че подкрепя тероризма. Иран е най-опасният враг на Ирак и на всички араби, каза той. Израел например твърдеше през лятото на тази година, че до 2007-а Иран може да разполага с атомна бомба и международният натиск е успял единствено да забави процеса с две години. Точният израз беше: Догодина ядрената програма на Иран ще достигне точката, откъдето няма връщане назад. И ако в Ирак все пак и не бяха открити оръжия за масово унищожение, то има достатъчно основания да се предположи, че в това отношение Иран е проблем на бъдещето. В началото на август съветничката на американския президент по националната сигурност Кондолиза Райс заяви, че Съединените щати ще използват всички налични средства, включително секретни акции, за да сложат край на иранската ядрена програма, а от Държавния департамент определиха Иран като опасност за световния мир.Преди малко повече от два месеца играта на котка и мишка между Иран и Запада отново бе тописторията на международната политика. Тогава Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) не знаеше какво и как да отговори на въпроса Иран има или няма ядрена оръжейна програма. За объркването се грижеше самият Иран, чиито ръководители в своеобразен дипломатически покер един път поставяха условия, друг път завяваха, че никога няма да се откажат от програмите си за обогатяване на уран, трети път изразяваха готовност за преговори с европейците, на които винаги са залагали, четвърти път кротко обясняваха, че ядрените програми са изцяло с мирен характер и с мирни цели. Тогава европейската дипломация едва успя да накара Съединените щати да се съгласят да отложат искането си МААЕ незабавно да сезира Съвета за сигурност, където могат да се обсъдят възможностите за санкции. На Иран бяха дадени още два месеца да покаже, че сътрудничи за закриване на оръжейната си програма. Сега външният министър на Великобритания Джак Стро, на Франция - Мишел Барние, на Германия - Йошка Фишер, и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана се опитват да се договорят с Иран по формулата икономическо сътрудничество срещу отказ от разработване на ядрена програма. Те успяха миналия месец в Париж да подпишат споразумение Техеран да спре ядрената си програма поне докато се водят преговорите. В статията си осемте бивши външни министри от Съединените щати, Канада и Европа, които като хора лично са се сблъсквали с трудностите при намиране на точния баланс между моркова и тоягата заявиха, че това споразумение не може да се смята като успех, докато Иран окончателно не спре всякакви опити да създава ядрено оръжие. Според тях САЩ и Европа трябва ясно да определят общата си цел и да не допуснат иранците да разбият атлантическото партньорство. Бившите дипломати настояват големите ядрени сили (Русия, САЩ и Европа) да дадат твърда гаранция, че ще осигуряват на Иран ядрено гориво за реактори, работещи за мирни цели, и ще прибират отработеното ядрено гориво. Срещу това Техеран трябва да се съгласи завинаги да се откаже от намерението да създаде програма със затворен ядрен цикъл. Според тях това предполага Вашингтон да подкрепи дипломатическите усилия и да помисли за дипломатически и търговски контакти с Иран, каквито няма от 1980 година. Техеран обаче побърза да попари подобен оптимизъм. Иранският външен министър Камал Харази веднага заяви, че Иран отказва да разговаря със Съединените щати за ядрената си програма поради враждебното отношение на Вашингтон към ислямската република. Освен със статията на осемте бивши външни министри епистоларният дипломатически жанр се подсили с още една статия. Този път на действащ дипломат. Волфганг Ишингер, германският посланик в Съединените щати, също написа една статия във в. Атлантик Таймс. От европейска гледна точка и преди всичко с оглед на настоящите въпроси на сигурността ще бъде по-добре, ако Съединените щати са готови директно да се занимават с Иран. Двадесет и пет години след драмата със заложниците от гледна точка на Европа е необходимо Съединените щати да се откажат от политиката на санкциите. Ние чакаме това с нетърпение, пише германският посланик. Между впрочем и повечето анализатори са на мнение, че дългосрочно споразумение между Европейския съюз и Иран е малко вероятно, ако Съединените щати не вземат участие в него, тъй като Техеран търси гаранции в областта на търговията, които Европейският съюз не може сам да даде. Казаха го и осемте бивши външни министри. Техният довод е, че политическото ръководство и животът в Иран са претърпели значителни промени през последните две десетилетия и са много по-сложни, отколкото мнозина си представят. За да могат да разберат различните политически центрове вътре в Иран и тяхната мотивация, е необходимо Съединените щати да установят преки контакти, от което само ще спечелят. Разногласията по ядрения въпрос например не трябва да пречат на усилията да се постигне сътрудничество по въпроси като борбата с трафика на наркотици, положението в Ирак, борбата срещу тероризма и за постигане на мир в Близкия изток.Естествено медалът има и друга страна. Подредена в дипломатическо изречение тя гласи, че ако американците засилят подкрепата си за дипломатическите усилия, европейците трябва да докажат на иранците, че за тях ще има остри политически и икономически последици, ако не се откажат от ядрените си амбиции. 2005 година със сигурност ще бъде възлова за иранския ядрен проблем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във