Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДИАЛОГЪТ ЗА ТРИТЕ НУЛИ Е НА ПЪТ ДА ВТРЪСНЕ


Под вола теле явно се търси, когато за пореден път
се подновява дискусията около деноминацията. Къде е новината,
има ли в нея пикантерийка, скандалче някакво, което да се почовърка
и да се размирише? Къде е голямата далавера, която се цели с тази
мащабна операция? Защото в България върши ли се нещо без далавера?
Разбира се, такава има - и това е политическият дивидент, който
правителството ще извлече преди общинските избори. Видите ли -
финансовата стабилизация ни позволи да изравним националната ни
валута с германската. Но такова нещо не е лошо нещо, не е като
за първите страници на вестниците. Другата полза - че поевтинява
обслужването на паричното обращение, е толкова далеч от обикновения
човек, че също не си заслужава да се споменава повече от един
или два пъти, и то в двайсетина реда. По нея експертите спорят,
но позициите им трябва да бъдат подкрепяни със сложни изчисления
и с аргументи, които отегчават неизкушения в този материя читател
още след първите изречения. А българинът е свикнал да вярва на
авторитети. Когато управителят на БНБ му е казал, че пускането
на парите с орязаните нули няма да струва повече от текущата подмяна
на остарелите банкноти, той вярва. Защото няма база за сравнение.
Тя ще се появи едва през новия век, когато отпечатаните през следващата
година нови банкноти ще остареят и ще трябва да бъдат подменени
с нови. Но през 2001 г. някой едва ли ще се сети да направи подобен
анализ, пък и да го стори, какво от това.


Деноминацията ще извади парите от бурканите и дюшеците,
но няма никаква гаранция, че ще ги вкара в банките. Човек вади
измежду книгите сто банкноти от по 50 хил. лв., отива в БНБ, получава
за тях сто банкноти от по 50 лв. и ако няма вяра на банките отново
ги завира между кориците на прашасалите томове.


Операцията с рязането на нулите няма да избута на
повърхността и т. нар. мръсни пари. Те просто не са в левове,
а в конвертируема валута, която освен това е по сметки в чужбина.


Фирмите също няма да имат извънредни разходи за пререгистрация
- тя ще бъде безплатна. Е, къде тогава е проблемът. От банките
твърдят, че им се налага да направят значителни разходи за промяна
на счетоводния софтуер. Те обаче, така или иначе, ще трябва да
похарчат доста пари по решаването на други два значително по-големи
проблема - въвеждането на еврото и настъпването на 2000 г., когато
може да настане масова компютърна лудост.


Остават цените на стоките - дали деноминацията ще
ги повиши и с колко. Ако става дума за скок от около 1%, не си
заслужава да го правим на въпрос. Някои търговци твърдят, че ако
например сега кило банани струва 1500 лв., след деноминацията
цената му ще бъде не 1.5 лв., а 2 лева. Дали обаче така ще мисли
и колегата на съседната сергия или на пазара в съседния квартал,
ако иска по-бързо да си пласира стоката и да ходи да си пие ракията?
Той може и да не закръгли на 2 лева.


Като се позамисли човек, май около деноминацията
може да се пише само за измислени проблеми. Иначе ще се върти
все една и съща плоча, която съвсем ще ни отегчи до вкарването
на новите пари. А може би точно това е целта на ранното обявяване
на операцията по орязването на трите нули? Зевзеците да си начешат
крастата, ако някой и друг кусур изскочи - да бъде оправен, и
когато новите банкноти бъдат пуснати в обращение, хората с облекчение
да въздъхнат: Ей, най-накрая. Като с очакваното вдигане
на цените по Татово време.

Facebook logo
Бъдете с нас и във