Банкеръ Daily

Общество и политика

Диагноза „Фалшиви новини”

Валери Симеонов се обяви на "жертва" на манипулация при отразяването на случая с майките

Мине се, не мине време и политиците решават, че причина за неволите им - паднал рейтинг и липса на полагащата им се любов от избирателите, са "лошите" медии. Те не предават правилно често обърканите им мисли и действия. И започват да гасят пожара, както си знаят - с наказания.

Възходящият тренд на издания - основно сайтове и вестници, залагащи на подобни заглавия и съдържание тип "Шок! Бомба! Чудовищно! Кървава развръзка! Разтърсваща трагедия в Долно Нанагорнище!", до неотдавна не тревожеха особено политици и медийни регулатори. Главно, защото темите засягаха криминални и битови инциденти. Свикнахме и с ровенето в личния живот на известните. Нездравият интерес към кирливите им ризи минаваше в графата "И те също плачат, нека плачат". Но когато тиражите и медийните амбиции нараснаха и в сюжетите бяха вкарани политици и влиятелни бизнес-фигури, а незнайни, но влиятелни мозъчни центрове се усетиха и започнаха да използват заиграването с "първичните страхове" за свои цели, реакцията не закъсня.

Естествено, по стара българска традиция,

първо се снишихме

изчакахме Европа и светът да се произнесат за опасността от фалшивите новини и чак тогава и у нас засегнатите се задействаха.

Само в рамките на седмица се проведоха три форума, на които се разискваха не само ефектите, а се търсеха и решения за справяне с вълната от неверни и манипулативни новини. Една от управляващите формации в Народното събрание - ВМРО, организира "кръгла маса за проблемите, породени от фалшивите новини". Два дни по-късно НДК стана домакин на конференцията "Фалшивите новини на истинските тролове". А на 14 ноември в УНСС се състоя публична лекция на тема "Заразата фалшиви новини". Сред гост-лекторите беше и Николай Кънчев. Интересен избор - Кънчев е водещ на музикално предаване и на един от най-рейнтинговите телевизионни панаири "Биг Брадър", където, знаем, се дискутират само стойностни и сериозни теми.

Дали бе постигнат желаният ефект? Не, точно - тези форуми предизвикаха доста въпроси и притеснения. Първо, те бяха организирани основно от и със съдействието на управляващите, а от казаното стана ясно, че според представите на силните на деня най-ефективната борба е …

спиране, забрана на издания

 Второ, тревожно се смесиха различни понятия - покрай осъждането на откровено неверни и подвеждащи информации на практика се оспори и правото на критика. И трето, подкрепата за идеите им дойде точно от тези, за които има "обосновано предположение" да се твърди, че най-много използват сензационността, спекулацията и измислицата с користни цели.

Всъщност, както се изказа министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова, за да се задействат компетентните органи, са необходими регулации. С тях се заеха от ВМРО. Три месеца им бяха необходими - от анонс за намерения до конкретни предложения. Първото, държавата да спира достъпа до сайтове на български език - за разпространяване на фалшиви новини и ако нямат администратор на лични данни, т.е. лице за контакт, което да носи отговорност за всички публикувани материали, както и съдебна отговорност. Предложението се базира на Европейския регламент за личните данни GDPR, обясни депутатът Александър Сиди.

Второто решение е контрол. Той ще се осъществява през домейн. На него трябва да се регистрират всички онлайн медии, за да подлежат на регулация от Съвета за електронни медии. Само медии, включени в този регистър, ще могат да сключват договори за реклама и отразяване. 

Зам.-председателят на ВМРО и на ПГ на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов пък реши да надскочи националните рамки и предложи в социалните мрежи да бъде създаден

бутон Fake, както има бутон Like.

От ВМРО обаче разшириха отговорността за разпространяването на фалшиви новини до … потребителите. "Очевидно високо е нивото на безкритичност на потребителите на социалните мрежи. Заглавието предизвиква желанието им да го споделят със страховити призиви", посочи евродепутатът Ангел Джамбазки. Междувременно от партията така и не предложиха дефиниция за това що е фалшива новина.

И както обикновено става - добрите намерения са едно, а резултатът - удобно разчистен път към ада. Това стана ясно от начина, по който определени медии, отзовали се на поканата за дискусия, реагираха. Тв и радиоводещата Илиана Беновска и главният редактор на в. "Труд" Петьо Блъсков в един глас заговориха за забрани и отнемане на лицензи като единствен начин за справяне с проблема. Блъсков обяви термина "фалшиви новини" за "пластмасов". "За мен пътят минава през сурово законодателство и без никакво коленичене към онези с байраците, на които пише "Свобода на словото", обясни той.

Според директора на телевизия "Европа" Георги Харизанов спирането на сайтове било изключително лесно. Той поиска законодателите да въведат възможност за съдебно преследване за уронване на престиж. "Аз съм прочел за себе си невероятни неща и никога не съм завеждал дела. Основно защото липсва възможност да бъде съдена медия за уронване на престиж - аз или трябва да докажа финансови вреди, каквито не съм претърпял, фирмата ми си върви чудесно, или трябва да се излагам и да пиша искове, че страдам от силен уплах, нощно напикаване или ми пада косата. Напротив, аз съм в чудесна кондиция и нямам намерение да се унижавам по подобен начин. Много ще се радвам, ако се мисли за

създаване на условия за съдене на медии

за уронване на престижа и ви уверявам, че това ще създаде изключително добра хигиена и то в кратки срокове“, обясни Харизанов.

Мартин Христов от телевизия "България 24" поиска да се разшири защитата, каквато имат банките. "След случая КТБ банковата система бе обявена за част от националната сигурност и беше защитена със закон. Защо не се защити и останалата част от националната сигурност? Всеки, който си позволи да пише неверни неща, по теми от националната сигурност, той автоматично ще носи наказателна отговорност и ще се задейства целият ресурс на държавата той да получи заслуженото си. Това ще има превантивен ефект“, предположи Христов. Идеята му вдъхнови Блъсков. "Защо банките да са привилегировани? Всички български фирми и целият търговски свят трябва да бъде защитен. Няма нито ред в закона за уронване на фирмения престиж. Нещата са доста узрели, за да могат да бъдат защитени и фирмите. Сега фирма не може да ме съди, задето съм написал, че краде европейски пари. Това е огромна дупка в закона и пряко засяга икономиката, индустрията в страната“, посочи той. Така и не се разбра обаче къде Блъсков поставя границата между злонамерена кампания и журналистическо разследване. 

Извън хора на жадуващите затваряне и наказания остана радиоводещият Кирил Вълчев. Според него в предложенията на ВМРО няма отговор на един от основен въпрос как да дефинираме фалшива новина, а оттам и как да намерим кой я разпространява и какво да му се случи. "От дефиницията, предложена от Брюксел, излиза, че медиите нямат право да започват емисиите си на Великден с новината, че е слязъл Благодатният огън - доста непроверим факт, силно оспорван от католици, протестанти и други религии. Ще бъдат ли наказвани медии за разпространяване на подобна новина?", риторично попита Вълчев. Той предупреди и за друга опасност - сега социалните мрежи не подлежат на регулация, защото фейсбук и туитър все още са изключени от дефиницията за медии. "През регулации се опитвате да решавате един въпрос, който не може да се реши през регулации.

Лъжата съществува от памтивека

Дали сега ще й викаме фалшива новина, няма значение, понякога са необходими столетия, за да разбереш, че нещо е било лъжа“, заяви Вълчев.

Ако медиите се обединиха в нещо, то е, че вместо да обвиняват журналистите, е добре политиците да се вгледат в себе си. Защото сами произвеждат фалшиви новини - с взаимни обвинения и обидни квалификации.

Симптоматично - след всяка критика, съмнение или просто призив за проверка, някой се обявява за жертва на фалшиви новини. Премиерът Бойко Борисов - заради очернянето на България покрай коментарите за убийството на телевизионната водеща Виктория Маринова в Русе. Камарата на строителите - заради настояването на БСП за независима външна проверка за качеството на строителните работи у нас. Депутатът Тома Биков - заради статия във в. Сега, в която е цитиран да казва, че "държавата трябва добре да помисли дали има полза от това да финансира разнообразни филми и сериали, или нейният интерес е да дава пари само за положителни и имиджови продукции". Не бил казал това - а че държавата трябва да постави своите условия за инвестиране в сериали по примера на турските, които  играели ролята на мека сила в региона. "Когато се правят с държавни пари, държавата трябва да има цел (…) например изграждане на добър образ и така нататък”, самоцитира се Биков в опровержението си. Оправданията му много приличат на тези на вицепремиера Валери Симеонов - и той бил "жертва" на манипулация при онзи случай с майките...

Подобни примери трябва да ни накарат да сме нащрек дали под прикритието на борбата с фалшиви новини, не се крие

стремеж на властта да затвори устата

на "устати” и критични медии, чиито писания не харесва. 

Впрочем опитът за законодателна инициатива на патриотите удари на камък преди още да бъде оформен в закон. Председателят на СЕМ София Владимирова отклони "поканата" да регулира сайтовете чрез домейн. С малък бюджет, 80 % от служителите в пенсионна възраст и морално остаряла система, "е все едно ние да наблюдаваме "Айфон" 10-ка с "Нокия" с фенерче", образно обясни тя.

Може пък "смяната на чипа" да е панацеята - така както след три десетилетия лидерство в жълтата журналистика Джоузеф Пулицер сменя курса и инвестира в качество. Причината не е внезапен морален катарзис, а промяна в средата - на публиката, на журналистите, на рекламодателите. Пътят е по-дълъг и по-труден. Във всеки случай алтернативата не може да е и "добрият опит" на Северна Корея, където кардинално са решили въпроса с фалшивите новини. Просто няма интернет.  

Мария Иванова

Facebook logo
Бъдете с нас и във