Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЯДО И ВНУК НА БЪЛГАРСКОТО КОРМИЛО

ТРИНАДЕСЕТ ПРИЛИКИ МЕЖДУ ФЕРДИНАНД И СИМЕОН, ОПИСАНИ ОТ ДОБРИ ГАНЧЕВ И ЗАБЕЛЯЗАНИ ОТ СЪВРЕМЕНЕН НАБЛЮДАТЕЛ Един от синовете на Симеон, май Константин, се разсърди, че хората все го бъркали с брат му Кирил. Не че е кой знае какво, но момчето се обиди. Ако го бъркаха в Испания, може би нямаше да се цупи, но да го сбъркат в България, кой знае защо, му се стори недопустимо. Вместо да се радва, че не са го взели за най-обикновен чужденец, той се фръцна по царски, пардон, по княжески. А обяснението е съвсем просто. В представата на българина всички синове на Симеон минават под един общ знаменател. Образът е колкото събирателен, толкова и абстрактен.Общото при четиримата братя е, че ... не знаят български. Нищо, че татко им се обяви за българин. То е така, защото, както пише Добри Ганчев в книгата си Спомени за княжеското време, германските принцове имат таз особеност пред обикновените хора, че те меняват националността си според туй, где се установяват за владетели. Вярно е, че Добри Ганчев говори не за Симеон, а за дядо му Фердинанд, но нали кръвта вода не става. А има и други прилики между Симеон и Фердинанд, ако се вгледаме внимателно в спомените на учителя по български език на княз Фердинанд и потърсим паралел в поведението на внука му Симеон днес. Страстта им да се наричат българи е първата обща черта между двамата. Ето и следващите прилики:2. Княз Фердинанд дойде в България със запас само от няколко български думи. Имаше и малки сведения по българската история, прочел бил Иричека, преди да дойде в България. Днес Симеон, две години след възкачването му на министър-председателския пост, продължава да бъде иронизиран, че не знае добре български език. Или по-точно, че използва архаизми. Темата за безсмисленото понякога съчетаване на думите от Симеон във фрази, които звучат абсурдно и на моменти дори глупаво, е друга. Колкото до Иречека, може и той да го е чел, преди да дойде в България. 3. Княз Фердинанд има огромна памет. Таз дарба му бе дала възможност да изучи няколко езика: френски, немски, английски, италиански и маджарски. На френски говореше с майка си и с дипломатите, на немски - с брата си и слугите, на маджарски псуваше, а на английски и италиански се хвалеше. Симеон също знае много езици и впечатлява журналистите в Брюксел, когато ги сменя в отговорите си, без да му мигне окото. С децата си не говори на български, защото те не знаят родния език на баща си. С жена си - също. Общуването с доня Маргарита най-вероятно е на испански. Със сестра си сигурно си хортуват на английски. С майка си, царица Йоана (Джована Савойска), сигурно е общувал на италиански. За разлика от дядо си, Симеон не прилича на човек, който ще вземе да псува. Пък и май не знае маджарски. 4. С вестникарите (Фердинад) обичаше да се среща. Канеше ги в двореца, говореше с тях по-длъжко, хвалеше ги, награждаваше ги, било с ордени, било със субсидии за тъй отлично списвания вестник.Симеон също започна да кани журналистите на раздумка. По време на семинари с жълтия актив в Боровец например ги беше събрал около себе си. Май ги беше канил и във Врана, и в Министерския съвет някъде в началото на управлението си. В крайна сметка наблегна на общуването с тях в кошарата на Министерски съвет и в парламента. То в общи линии прилича на бягане с препятствия след Симеон, докато се спре, за да го заобиколят плътно с микрофоните и касетофоните. Даже един път пострада и самото величие - микрофон неволно го цапардоса по лицето. Ордени още не е раздавал, персонални субсидии - също. Защото няма право по конституция. 5. Кога дойде в София, той обнаружи (показа) таквоз богомилство, че дори и поповете се слисаха. Не оставаше празник да не отиде в църква. Кръсти се, кланя се, дори и на колене пада.Симеон също обича да ходи по църкви. На колене чак не пада. Само се кръсти смирено. Най-хубавото, е че предпочита патриарх Максим пред разколниците на Инокентий и че работи за единението на Българската православна църква. Което си е право, право е. 6. Обичаше князът да прави добрини на държавна сметка. Симеон също покани на държавна сметка братовчед си от Романовия род за честването на 3 март тази година. Злите езици казват, че го бил направил нарочно, защото президентът поканил Путин. Но, да спи зло под камък. С помощта на държавата обаче Симеон си върна разни имоти из цяла България. Столичен вестник извади документ от национализацията на царските имоти след 1944 г., в който изненадващо липсвала Царска Бистрица, а днес му я върнаха като негова. Дали пък не му направи някой друг добрина на държавна сметка. 7. Речите едни и същи, като да са писани от една ръка. Виждаше се, поръчани бяха. Слави се в тях князът, че оставил спокойствието си в Европа, че дошъл в България да спаси страната. Той и Симеон дойде в България с тази цел и обеща да я спаси за 800 дни, но в общи линии се провали. Чудо трябва да стане в оставащите му стотина дни, та да промени нещата. А и никой вече не му вЕрва. Колкото до речите му, като две и две четири е ясно, че му ги пишат разни хора. Защото като импровизира, да ме прости министър-председателят, но често говори несмислени работи. Вестник 168 часа дори разкри, че част от словата му, писани от Константин Иванов и Ерик Фльоман, били преписани от речите на белгийския премиер и други френскоговорящи министър-председатели. Без да коментира двамата преписвачи, говорителят на правителството Димитър Цонев потвърждава, че Симеон не си пише сам речите, правел обаче последните редакции. 8. Подозрителен човек бе Фердинанд. Особено в първите години от князуването си. В главата му постоянно цареше мисълта за съзаклятие против него. Подозира всекиго, не вярва на никого. Казват, че Симеон също бил подозрителен. Страхувал се, тръгна мълвата, да не го отровят. Специален човек пробвал яденето му. Ама знае ли човек, може и да си е чиста клюка. 9. Обичаше Фердинанд да се шегува. Ала шегите му понякога биваха тъй безсолни, тъй биваха блудкави, та против волята ти вселяваха съмнение в здравия разум. Той и Симеон не е блеснал с чувство за хумор. Даже не можа да реагира на журналиста Найо Тицин, който го иронизира за мълчанието му пред медиите, питайки го пред камера на летището в София: Колко е часът, Ваше величество? 10. Суетен бе до самозабрава. Обичаше да го ласкаят, да го хвалят, да го гледат, да му се чудят. И на Симеон не е чужда суетата. Тази му черта най-силно използва министър Абрашев, който му посвети цяла оратория, преди да влезе в кабинета. Артистично преметнатите шалчета през рамо, когато прескача от сградата на Министерския съвет до президента отсреща, май също говорят за суетност.11. В известни случаи княз Фердинанд бе голям суеверец, с предразсъдъци човек беше. 13-то число бе за него сатанинско. Нито тръгваше на 13-то число, нито някоя работа захващаше, нито пък на трапеза, дето имаше 13 души, сядаше да яде. За Симеон не се знае дали брои хората на трапезите, на които сяда. Но е публична тайна, че на 13-и избягва да пътува, макар че понякога му се налага. На 13-и са родени майка му и сестра му. Дали това е била добра поличба, само те могат да кажат. 12. Очите на Фердинанд са възсини или синьозелени, очи на северен човек. В тях гори пламъче остро, не съвсем приятно, пронизващо. Особено кога иска да фиксира човека или да обнаружи (покаже) неразположението си към тебе. Ами и при Симеон май е така. Гледайте довечера новините, за да проверите. 13. Кожата на Фердинанд бе нежна, прозрачна - кожа на чистокръвен аристократ.Бледорозовите бузи на Симеон, когато се ядоса, още повече подчертават приликата им. Симеон само не е спазил традицията да се запише с дълго и аристократично като на дядо си име Фердинанд-Максимилиан-Карл-Леополд-Мария-Сакс-Кобург-Гота-Кохарски, а се е нарекъл просто Симеон Борисов. Като изключим това, потвържденията, че кръвта вода не става, са достатъчно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във