Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДФРР ЩЕ АМПУТИРА ОТ КАСИТЕ СИ ДРУЖЕСТВАТА ОТ ВПК

Информацията за финансовото състояние на фирмите от Военнопромишления комплекс по традиция (и съвсем справедливо) е забулена в мълчание. По откъслечните данни, достигащи до медиите по един или друг повод, може да се направи заключението, че този отрасъл, който до 1988 г. носеше на бюджета по 1 млрд. щ. долара годишно, в момента все още боледува. Доста предприятия в него съществуват на ръба на финансовия колапс. Неслучайно в началото на 1997 г. четири от тях бяха включени в списъка за финансова изолация.


Изолираните от група Б


Изходите от тази група са три. Първият е предприятието трайно да стабилизира финансовото си състояние. Тогава то, макар и държавно, ще излезе от списъка и ще продължи да съществува. Вторият е да бъде приватизирано и третият - ликвидацията. Още в началото на тази година министърът на финансите Муравей Радев заяви в парламента, че списъкът за изолация е един лош списък, имайки предвид финансовото състояние на попадналите в него фирми. Каквото и да става до края на следващата година, всяка от тях ще трябва да напусне изолатора през един от трите изхода. Между тях все още се лутат четирите дружества от ВПК - Оптикоелектрон, Арсенал, Бета и Пима.


След драматичните стачки в Оптикоелектрон през февруари тази година сега ситуацията в него е горе-долу спокойна. Новият му директор Асен Николов явно се е поучил от злощастния опит на предшественика си Иван Чолаков и стриктно следва разпорежданията на финансовото министерство. Собствените финансови средства на предприятието са нараснали два пъти, краткосрочните му заеми са нищожни - около 615 хил. лв., а печалбата му към края на март тази година е 49.2 млн. лева. Големите проблеми на Оптикоелектрон обаче остават. Според финансовия министър Муравей Радев предприятието има многократно разсрочвани данъчни задължения, които все още не може да покрие. То не обслужва и задълженията си по ЗУНК, чийто размер заедно с неплатените лихви са около 5.4 млн.??? щ. долара. Оптикоелектрон е включено в списъка за приватизация и държавата има намерение да запази за себе си 34% от капитала му. За да може да бъде успешно продадено, задълженията му по ЗУНК ще бъдат редуцирани.


Бета изпадна в списъка на нередовните длъжници


Далеч по-закъсали с плащанията са производителите на бронетанкова техника от Бета - Червен бряг. Проблемите им идват от дългосрочните задължения - над 10.1 млн. щ. долара. Половината от тях произтичат от Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). И ако за тях му е обещана някаква държавна милост, Бета не може да очаква пощада за задължението си от 5 млн. щ. долара към Държавния фонд за реконструкция и развитие. С изплащането на тази сума е обвързана и Централна кооперативна банка. През 1995 г. Бета получава назаем от фонда 7 млн. щ. долара, чието изплащане е гарантирано от ЦКБ. Предприятието го обезпечава, като издава в полза на банката записи на заповеди и залага пред нея почти всичките си производствени мощности. Макар и с големи усилия, Бета успява да погаси 2 млн. щ. долара от главницата по заема. Връщането на останалите 5 млн. щ. долара в момента е почти нерешим проблем. Бета вече е просрочила плащането на над 780 хил. щ. долара от главницата. Това забавяне създава главоболия за ЦКБ - ДФРР може да си прихване от нейната сметка в БНБ сумата, която дължи на фонда червенобрежкият военен завод. Тази седмица ДФРР, БНБ и ЦКБ ще обсъдят състоянието на Бета и ще решат какви мерки да предприемат, ако то продължава да не плаща дълговете си. Не е изключено ЦКБ да започне да продава заложеното имущество. От банката твърдят, че чуждестранни фирми се интересуват от производствените мощности на Бета. Може би на шега, а може би не, един от изпълнителните директори на ЦКБ заяви, че ще помисли дали да не вземе и бронираните бойни машини, които стоят на склад в предприятието, и да ги използва за превозване на пари между банковите клонове в района. Ако се говори сериозно, в случай че правителството не се ангажира с финансирането на Бета, изходът за дружеството е приватизация на 64% от капитала му или ликвидация.


Арсенал и Пима засега остават на повърхността


Калашниците и минохвъргачките явно все още имат добри пазари и носят прилични приходи на дружествата, които ги произвеждат. Арсенал е най-печелившото дружество във ВПК, въпреки че се намира в иначе лошия списък за финансова изолация. Проблеми все още му създава нарастващата задлъжнялост. Краткосрочните дългове на дружеството към края на март 1998 г. са 28.3 млрд. лв. и само за първите три месеца на тази година са се увеличили с около 1 млрд. лева. Арсенал също е един от големите длъжници на ДФРР, но за разлика от Бета, Аркус и Трема плаща (поне засега) редовно. В началото на тази година казанлъшкото предприятие върна на фонда получения през 1995 г. заем от 4.8 млн. щ. долара, който се обслужваше от БИОХИМ. Тепърва обаче трябва да започнат плащанията на главниците по втория заем, отпуснат пряко от ДФРР, за 6 млн. щ. долара. Засега по него Арсенал погасява само лихви. През декември предприятието трябва да плати първата вноска по главницата и това ще бъде първото по-сериозно изпитание за неговата платежоспособност.


Че финансовото състояние на Пима се подобрява, гарантира самият финансов министър. В отговор на парламентарното питане на Руси Статков преди две седмици Муравей Радев съобщи, че печалбата на Пима към края на май тази година е 7 млн. лв., докато за цялата 1997 г. тя е 8 млн. лева. Както и други дружества от ВПК, Пима дължи на бюджета около 3.6 млн. щ. долара по ЗУНК, но очаква редукция на този дълг. И Пима също е в приватизационния списък, но тъй като е стратегическо предприятие, държавата ще запази за себе си най-малко 34% от капитала на дружеството.


Трема и Аркус ще бъдат санкционирани от ТЕКСИМБАНК


Миналата седмица ДФРР взе окончателно решение по случая с нередовните длъжници Трема и Аркус. В миналия си брой (28/1998 г.) в. БАНКЕРЪ подробно описа историята на два кредита, предоставени през 1995 г. на двете фирми с посредничеството на ТЕКСИМБАНК. В момента Трема дължи около 1 млн. щ. долара на ТЕКСИМБАНК и 2 млн. щ. долара на ДФРР и е просрочила плащането на около 1 млн. щ. долара от дълга си към фонда. Аркус също е забавил погасяването на 1 млн. щ. долара от дълга си към ДФРР, който в момента е 5 млн. щ. долара. На заседанието на 13 юли тази година съветът на директорите на фонда е решил да не разсрочва повече задълженията на двете фирми. ДФРР и ТЕКСИМБАНК ще предприемат съвместни действия за събиране на вземанията си по съдебен ред. На Трема и Аркус ще бъдат предявени за плащане издадените от тях записи на заповед, с които са обезпечили получените заеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във