Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДФРР ГУБИ ОТ НЕЕФЕКТИВНИ ОПЕРАЦИИ

ДФРР е в незавидно финансово състояние. Замислен и създаден като източник за финансиране на големи проекти в областта на индустрията, фондът насочва към тях малка част от акумулираните в него средства. На практика преобладаващата част от парите са били използвани за операции със съмнителна възвръщаемост.


Политиката на фонда се определя от съвета на директорите, в който влизат министрите на финансите, на промишлеността, на земеделието и на търговията. Средствата, с които ДФРР оперира, се набират предимно за сметка на кредити от чужбина. До края на миналата година държавният фонд е получил заеми от международни финансови институции в размер на 1220.5 млн. щ. долара, а до момента е върнал 290.1 млн. щ. долара главници. Така общият размер на задълженията му сега е 930.4 млн. щ. долара. През следващите три години ДФРР трябва да плати на външни кредитори 595.6 млн. щ. долара. Приходите му от собствена дейност - кредити, управление на средствата и от приватизация, обаче са недостатъчни, за да посрещнат тези плащания. Затова фондът и занапред ще разчита на външно финансиране. Поне докато приватизационните процеси не наберат необходимата скорост.


По-голямата част от получените от чужбина 1220.5 млн. щ. долара са отишли за операции, които не са свързани с кредитирането. Около 321.2 млн. щ. долара са дадени за изкупуване на външния дълг, 180 млн. щ. долара - за рекапитализацията на държавните банки по схемата БУЛБАНК, 20 млн. щ. долара - за възстановяване на парите на ФАР във фалиралите кредитни институции. Още 140 млн. щ. долара са загубите на ДФРР от левови кредити поради рязката обезценка на националната валута през 1996 година. С други думи, общо 661.2 млн. щ. долара са потопени в операции, които не носят приходи за фонда. Оправдано е изразходването единствено на 180 млн. щ. долара по схемата БУЛБАНК, която допринесе за запазването на банковата система преди две години. Тава са и единствените пари, за които има шанс да бъдат бързо възстановени. Ако БКК изпълни приватизационната си програма, само средствата от продажбата на БУЛБАНК ще са достатъчни, за да се покрие въпросният разход на ДФРР от 180 млн. щ. долара. Останалите 481.2 млн. щ. долара ще трябва да се възстановят от раздържавяването. Според Закона за приватизацията във фонда постъпват 33% от цената на приватизираните фирми.


За кредитиране на предприятията ДФРР е използвал 450.5 млн. щ. долара. Това представлява малко над една трета от парите, получени от международните финансови институции. По-голямата част от отпуснатите заеми вече са върнати. Остатъците по дълговете на фирмите към ДФРР в края на годината са 157.1 млн. щ. долара. Събирането на част от тях - 6.7 млн. щ. долара по кредитите, дадени на Плама, на Чавдар - Ботевград, на Екотехнологии и на БДЖ, ще изисква значителни усилия. Проблеми могат да се появят и при обслужването на заема, предоставен през 1995 г. на Главболгарстрой. С него строителното дружество финансира изграждането на градчета в Тула и в Ростов на Дон за завърналите се от Германия руски войници. Неприятностите започват в края на 1996 г., когато главният инвеститор на проектите - немската фирма Хохтиф, се спречква с руснаците. Това е основната причина Главболгарстрой все още да чака парите си от Русия. Засега строителната фирма редовно плаща лихвите по заема от ДФРР, но има сериозни затруднения с обслужването на главницата. А до края на 1998 г. Главболгарстрой е необходимо да плати 27 млн. г. марки, за да погаси кредита.


Много вероятно е да възникнат усложнения и при обслужването на кредитите, предоставени на предприятията от Военнопромишления комплекс Трема и Бета. Поради свиването на пазарите за специална продукция тези две фирми още през миналата година имаха финансови затруднения, което наложи задълженията им да бъдат разсрочени. Към края на 1997 г. остатъците от дълговете на двете предприятия са 8.97 млн. щ. долара. До края на 1999 г. те трябва да погасят 8 млн. щ. долара главници и лихви. Според ръководството на ДФРР допълнително разсрочване на двата заема не бива да се допуска.


Ситуацията около Русенска корабостроителница и Веслец - Враца, също буди опасения. Корабостроителницата временно се стабилизира след предоставения й през 1996 г. кредит от ДФРР в размер на 8.5 млн. щ. долара. В момента обаче на предприятието не му достигат над 1 млн. щ. долара оборотни средства, за да изпълнява ритмично поетите поръчки. Корабостроителницата е включена в списъка за приватизация чрез чуждестранен посредник. Според финансисти, ако до края на годината тя не бъде продадена, през 1999 г. може да има сериозни проблеми с редовното обслужване на задълженията си към ДФРР. Подобно е и положението на Веслец, което има да връща на фонда 2.58 млн. г. марки. Те са използвани за пускането в експлоатация на линия за производство на втулки. Проблемът е, че ДСК държи полици на предприятието, по които Веслец дължи около 3 млн. г. марки. А обслужването на двете задължения не е по силите на дружеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във