Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕВЕТИЯТ ПРЕМИЕР

Когато на 24 февруари в 16.20 ч. президентът Владимир Путин се появи на телевизионните канали Русия и Първи канал с изненадващата новина, че е решил да освободи премиера и правителството, мнозина сметнаха, че интригата е насочена повече към премиера Михаил Касянов, последната високопоставена фигура от отбора на Борис Елцин. Оказаха се прави, но не дотам. Оставката на премиера Михаил Касянов бе предрешена, но освобождаването му три седмици преди президентските избори наистина бе изненадващ ход. Гражданите имат право, даже са длъжни да знаят с какво правителство ще продължа по-нататък, ако бъда избран, обясни Путин. Досега премиерите бяха уволнявани по политически съображения или заради апаратни игри. За първи път оставката на правителството бе използвана и за пиар на президента. На мен ми е лесно - вземам си двете чанти и си тръгвам, заяви Касянов, който си връчи оставката още на 31 октомври миналата година, след оставката на Волошин. Путин тогава не бързаше. Оставката на днешното правителство е празник - продължение на 23 февруари - Деня на защитника на отечеството, в случая става Ден за защита на страната, заяви Владимир Жириновски. Това е първият премиер, когото уволнява Путин. Предшественикът му Борис Елцин смени шест премиери. Егор Гайдар той смени през декември 1992 г. като знак на помирение с левите сили след шоковите реформи. Оставката на Виктор Черномирдин на 23 март 1998 г. бе за политическия ветеран почти лична трагедия. Когато в съботата на 21 март Черномирдин пътувал към вилата на Елцин, той още не знаел, че от понеделник ще освободи поста. Трупащите се на гърба на Черномирдин политически точки силно дразнеха изпадащия във физическа и политическа слабост Борис Елцин. Когато обаче Черномирдин и вицепрезидентът Ал Гор конфиденциално обсъдиха във Вашингтон президентските си перспективи, търпението на Елцин свърши. С киндерсюрприза, както бе наричан Сергей Кириенко, Елцин постъпи по-меко. В събота на 22 август 1998 г. Кириенко узна за оставката си от самия президент. Решението за девалвация на рублата вкара страната в тежка криза. Оставката на премиера Евгений Примаков бе отлагана дълго. Ситуацията до 12 май 1999 г. се менеше по часове. Да смениш човек, който е бил съветник на Горбачов, после шеф на външното разузнаване и външен министър, не е лесно решение. Само четирима били посветени - президентът, шефът на кремълската администрация, дъщерята на Елцин - Татяна, и бъдещият му зет, дотогава само биограф и съветник Валентин Юмашев. Първият заместник-ръководител на президентската администрация Олег Сисуев, който отричаше до последно слуховете, пръв си подаде оставката. Следващият премиер Сергей Степашин успя да уговори Елцин на 5 август да не го сменя и тръгна на плаване по Волга. На 8 август, неделя, в Казан обаче той узна за оставката си. Идваше ерата на Владимир Путин. Епохата на Елцин практически свърши в деня на оставката на Михаил Касянов. От неговите времена останаха такива крилати изречения като Неправилно сте седнали, когато бъдещият премиер Сергей Степашин бе избутан по-далеч от него на масата. После Елцин неведнъж разместваше по свой вкус седналите в министерските кресла. Помни се заседанието на 26 февруари 1998 г., когато Елцин обеща до края му да уволни трима от министрите на Черномирдин. Говореше се за шефа на Данъчната служба Александър Починок (сега министър на труда в освободеното правителство) и Михаил Фрадков - министър на външноикономическите връзки, който обеща да увеличи с 5% външнотърговския оборот. Елцин изслуша докладите, изпи си чая и... си тръгна. След три дни уволни трима съвсем други министри.Различно бяха изпращани и премиерите. Най-дълго бе изпращан Виктор Черномирдин - от 23 март 1998 г. до 60-годишнината му на 9 април 1998 г., когато получи орден За заслуги пред Отечеството II степен. Когато на 8 декември 2002 г. премиерът Михаил Касянов навърши 45 години, президентът Путин му подари ски. Подаръкът се оказа символичен. Най-напред Путин сложи на овакантения пост вицепремиера Виктор Христенко. Ясно бе, че той е компромисна, временна фигура. Седмица след оставката на правителството на Михаил Касянов и две седмици преди президентските избори Путин посочи истинския премиер. Новината завари Михаил Фрадков в Брюксел, където той от осем месеца бе постоянен представител на Русия в Европейската комисия. Попадна там, след като бе освободен като директор на Данъчната полиция подир реформата на силовите министерства. Петдесет и три годишният Фрадков има 18-годишен стаж в правителството и няколко пъти е напускал поста си след разформиране или преструктуриране на ведомството, което ръководи. По ирония на съдбата сега ще трябва да извърши една от най-радикалните административни реформи в правителството. Фрадков е завършил Московския машиностроителен институт и Академията по външна търговия. Бил е министър на външноикономическите връзки и търговията в няколко правителства, заместник-секретар на руския Съвет за сигурност, където отговаряше за икономическата сигурност. Търсехме човек с опит от различни отрасли, високопрофесионален и порядъчен, подчерта президентът Владимир Путин. Фрадков познава добре и икономическия, и силовия сектор. Известно време като министър на външноикономическите връзки той бе съпредседател на смесената българо-руска междуправителствена комисия за сътрудничество. Покрай промените в правителството публиката отклони вниманието си от кандидатите за президенти. Скандалът с изчезването на единия от тях - бившия комунист, бивш председател на Държавната дума и бивш секретар на Съвета за сигурност Иван Рибкин, за кратко време вкара малко адреналин във вялата кампания на претендентите. След тайнственото си изчезване в Киев сега Рибкин отново се озова в Украйна - този път явно. Интригата с изчезването му е предполагаем ход за провокиране на извънредни обстоятелства около предизборната кампания. Не му потръгна и на смятания за потенциално най-силен кандидат-президент от оспорващите мястото на Путин - Сергей Глазев. Той най-напред напусна Комунистическата партия, където до последно му пазеха второто място в предизборния списък за парламентарните избори. Блокът Родина, създаден от Дмитрий Рогозин и Сергей Глазев, вдигна много шум с успеха си на парламентарните избори. След това обаче на Глазев не му хареса, че блокът издигна за кандидат-президент Виктор Герашченко, и сам издигна своята кандидатура. Зад гърба на съратника си Рогозин той реши да учреди обществено движение Родина. Рогозин обаче регистрира партия със същото име и получи монопол върху марката Родина. Сега Глазев остава без партия и подкрепа, а след скандалите Рогозин вероятно ще заеме освободеното от Фрадков място в Брюксел.Михаил Фрадков вече предложи за първи вицепремиер Александър Жуков, сега първи заместник-председател на Държавната дума. Президентът Путин предупреди, че може да поиска от парламентарната фракция на управляващата партия Единна Русия десетина души за правителството. По ниските етажи на властта цари тревога - ще потрябват автомобили и постове за изпратените в оставка чиновници. С ударните срокове на политическите промени президентът Владимир Путин успокои страната, но хвърли в тревога чиновничеството. Вместо да се оглежда за един Стопанин, то сега се озърта във всички посоки, за да разбере кой къде ще поиска да се настани.Руските премиериБорис Елцин - 6 ноември 1991 г. - 15 юни 1992 г. (222 дни)Егор Гайдар - 15 юни 1992 г. - 14 декември 1992 г. (184 дни)Виктор Черномирдин - 14 декември 1992 г. - 23 март 1998 г. (1925 дни/) Сергей Кириенко - 24 април 1998 г. - 23 август 1998 г. (121 дни)Евгений Примаков - 11 септември 1998 г. - 12 май 1999 г. (213 дни) Сергей Степашин - 19 май 1999 г. - 9 август 1999 г. (82 дни)Владимир Путин - 16 август 1999 г. - 7 май 2000 г. (265 дни)Михаил Касянов - 17 май 2 000 г. - 7 май 2 000 г. (1380 дни)

Facebook logo
Бъдете с нас и във