Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕВАЛВАЦИЯТА НА МАРКАТА ЩЕ УВЕЛИЧИ ВЪТРЕШНИЯ ДЪЛГ

Пламен Орешарски, заместник-министър на финансите,

пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Орешарски, толкова добре ли се изпълнява приходната

част на бюджета, че няма нужда от финансиране?

- Приходната част от бюджета засега се попълва нормално.

В структурно отношение има проблеми при събирането на определени

приходи, но пък при други има висока степен на изпълнение.

А бихте ли коментирали състоянието на вътрешния дълг?

Твърди се, че е намалял ?

- От юни тази година номинално вътрешният дълг действително

намаля. Като обща тенденция обаче девалвацията на германската

марка спрямо щатския долар може би ще доведе до леко покачване

на размера на вътрешния дълг поради доларовата деноминация на

ЗУНК-облигациите.

Обемът на предлаганите за продажба ДЦК бе сериозно

намален и инвеститорите, особено банките останаха без варианти

за пласиране на парите си. Сериозни ли са предпоставките за ограничаването

на емисиите?

- В сравнение с периода март, май и юни обемът на

предлаганите ДЦК действително намаля. За съжаление и през следващите

няколко месеца не може да се очаква промяна в тази тенденция.

Напротив - предвижда се обема да бъде свит още малко по обективни

причини - този месец е падежът на последните емисии на 28-дневните

книжа. Всъщност до този момент те се превъртаха. Сега

нуждата на бюджета от кредит, която предопределя обема на предлаганите

емисии ДЦК, ще намалее с още малко.

И финансовото министерство вече ще чака падежите

на тримесечните ДЦК?

- Най-общо казано, да, макар че не е съвсем точно,

защото нашата емисионна политика не се предопределя само от настъпването

на падежите на ценни книжа. Има и ред други предпоставки. Стремим

се да подобрим структурата на емисиите, да емитираме различни

по срочност ценни книжа.

Това означава ли, че ще удължавате погасителните

им срокове?

- Точно така. От няколко месеца се стремим да удължаваме

сроковете до падежа. Това е последователна тенденция.

Има ли основания да се мисли, че до една година финансовото

министерство възнамерява да приключи с всички краткосрочни ДЦК

?

- Не. Това би се отразило доста отрицателно върху

цялата финансова система. Ще продължим да издаваме тримесечни

и едногодишни ДЦК.

До момента в страната имаше сравнително големи чуждестранни

инвестиции в левови ДЦК. Не се ли опасявате, че чуждестранните

купувачи ще закрият тези позиции и ще пренасочат средствата другаде?

- Това не ни притеснява, защото нуждите на бюджета

в момента са малки. Всъщност, за да не напуснат тези средства

страната, трябва да емитираме големи обеми. Но сега те не са ни

необходими. От друга страна, ние никога не сме хранили илюзията,

че можем да задържим тези инвестиции прекалено дълго. Още когато

влизаха в страната, ние си давахме сметката, че това са краткосрочни

капитали. Но ние много внимателно следим този пазар и ще се опитаме

в рамките на възможностите да регулираме процеса.

Какви възможности биха могли да се използват, та

тези средства да бъдат задържани в България?

- Ако предложим алтернатива за вложенията с по-висока

доходност. За съжаление на този етап реалният сектор не предлага

такива перспективи, а там именно са тези възможности.

Предполагам, вече сте се срещнали с големите инвестиционни

компании, чиито представители от месец кръстосват из страната.

Те какви идеи предлагат за привличане на капитали чрез ДЦК?

- Според големите инвестиционни компании българският

пазар ще се развие сравнително бързо и на този етап те проучват

възможностите за набиране на клиенти. Лошото е, че засега виждат

основния клиент единствено в лицето на държавата. В тези разговори

се опитваме да им посочим и други потенциални клиенти, каквито

например могат да бъдат големите корпорации, подлежащи на приватизация.

Повечето от тях споделят това виждане. За устойчиво привличане

на капитали е необходима инвестиция в дялови инструменти, т.е.

корпоративни ценни книжа.

Да, но на пазара корпоративни ценни книжа няма. Няма

и откъде да се купят...?

- Да допуснем, че приватизацията е процес, в който

се инвестира. А те инвестират точно в това - в корпоративни ценни

книжа.

Вие винаги сте били съпричастен към процесите в банковата

система. Според вас възможно ли е част от активите или от капитала

на български държавни банки да се предлага и на фондовия пазар?

- Част от капитала е възможно да се продаде. Въпрос

на преценка е как ще бъдат приватизирани големите държавни търговски

банки. Засега се работи по другия вариант - търсят се стратегически

чуждестранни инвеститори. Но е напълно възможно някои по-малки

пакети да бъдат предложени и на масовия инвеститор. Първата стъпка

към продажбите на капитал обаче е институционализирането на борсата.

Според вас кога ще започне да функционира фондовата

борса?

- В оптимистичния вариант - през септември. И аз

вярвам в него. А за да стане реалистичен, е необходимо да се лицензира

борсата.

Нека се върнем отново към темата за бюджета. Как

ще коментирате опасенията на финансисти, че през есента той ще

започне да изпитва затруднения?

- Вероятно това са прогнози на базата на някакви

анализи. Аз не съм виждал тези анализи и не бих искал да ги коментирам.

А според вас има ли такава вероятност?

- Според мен не. Опитимизмът ми се основава на това,

което говорихме преди малко - приходната част се изпълнява нормално.

Освен това имаме натрупани и значителни фискални резерви. Фискалната

сметка изпълнява именно тази функция - да предотвратява евентуални

катаклизми от типа на миналогодишните.

Бихте ли казали колко са фискалните резерви и какъв

е техният източник?

- Резервите са вече над един трилион лева. В тях

най-голям дял заемат средствата от ДФРР и се допълват от другите

бюджетни сметки на правителството.

ДФРР обаче има и големи разходи и също пое риск по

гаранциите, които дава - с други думи, наличието на тези суми

до голяма степен е хипотетично.

- Не споделям това твърдение. ДФРР има разходи, но

има потенциал и за привличане на средства. Възможно е парите от

държавния фонд да послужат за покриване на евентуално възникнали

дупки в разходната част на бюджета. Въпросът е фискалната

резервна сметка да не слиза под критичните лимити, които са договорени

в споразумението с МВФ. А сегашното състояние на фискалната резервна

сметка не дава повод за тревога. Напротив - сумите са много над

критичните минимуми. Към момента превишението е близо два пъти.

Икономиката в толкова добро състояние ли е, че се

получи преизпълнение на показателите на бюджета. И доколко това

оживление е реално?

- Все още не можем да говорим за стопанското оживление

като за категоричен факт, макар че са налице първите симптоми.

Но доколкото ги има, те не биха могли да се третират като показател

за устойчиво финансово равновесие на този етап. Според мен изпълнението

на приходите се дължи предимно на по-разумното управление на бюджетните

парични потоци, както и на осигуреното външно финансиране.

Трябва ли да се разбира, че стабилността на бюджета

се дължи повече на новите кредити, получени от международните

финансови институции?

- Не изцяло. Може да се твърди, че се дължи на възникналото

финансово равновесие, защото капитали в тази страна влизат не

само по линията на официалните заеми на правителството от международните

финансови институции, но и от чуждестранни инвестиции. Трудно

бих могъл да кажа обаче точно какво е съотношението.

Смятате ли, че е реалистично за две-три години да

стигнем до положение да можем да обслужваме външния дълг предимно

от положителното салдо в текущата сметка?

- Такова допускане би било прекалено оптимистично.

Считам, че и през следващите години ще имаме нужда част от външния

дълг да се рефинансира чрез външни заеми. Задачата, която трябва

да си поставим, е тази част да намалява.

Какви мерки трябва да се предприемат, за да намаляваме

външния дълг?

- Нашият външен дълг не е летящ, т.е.

не е краткосрочен, така че не се налага в близко време да се предприемат

някакви по-драматични стъпки. Но иначе активното управление на

външния дълг предполага страната да разполага със значими авоари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във