Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕСНИЦАТА В ГЕРМАНИЯ ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЪДБОВЕН ИЗБОР

ЛИДЕРЪТ НА ХДС АНГЕЛА МЕРКЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ХСС ЕДМУНД ЩОЙБЕР СПОРЯТ КОЙ ДА Е КАНДИДАТ НА КОНСЕРВАТОРИТЕ ЗА КАНЦЛЕР22 септември е вероятната дата, на която германците ще изберат новия си канцлер за следващите четири години. Датата може и да изглежда далечна за обикновения бюргер, но за реалностите на германската политика времето почти е изтекло. Отдавна в Германия изборите не са въпрос само на два-три месеца. Последните парламентарни избори, проведени през 1998 г., се решаваха в продължение на година и имаха своите обрати и непредвидимости заради изборите в отделните провинции, които минават за тест на обществените настроения. Към ритуалите на германската политика спада големият въпрос К. Преведено от изборния речник на политическа Германия, това е въпросът коя е подходящата кандидатура за канцлер? Започне ли този въпрос да се задава, значи политиците стягат целия си арсенал за вътрешнопартийните борби, за да спечелят по-добра позиция в решителния рунд. Падне ли отговорът на въпрос К, сигналът за старта на предизборния политически маратон е даден. По традиция въпросът е преди всичко тема за опозицията. Ако преди четири години дилемата на социалдемократите бе Герхард Шрьодер или Оскар Лафонтен, сега отговорът мъчително се търси в опозиционния консервативен блок ХДС/ХСС. Ангела Меркел, шефката на Християндемократическия съюз (ХДС), или Едмунд Щойбер, председателят на по-малкия политически партньор Християнсоциалния съюз (ХСС) и министър-председател на богатата Бавария? Това е въпросът К през януари 2002 година. Той има своите особености, безпрецедентни за последните двадесет и шест години. Двете консервативни партии - ХДС и ХСС, които имат обща парламентарна фракция в Бундестага и 53-годишна съвместна история, дълго време спазваха един неписан закон: Християндемократическият съюз по право дава предложението за кандидата за канцлер, а Християнсоциалният съюз го приема. Формулата бе валидна от времето на Хелмут Кол и Франц Йозеф Щраус досега. Статуквото обаче е променено и това прави предстоящите избори особено интересни. За първи път след 1980 г., когато Франц-Йозеф Щраус изгуби срещу социалдемократа Хелмут Шмит, баварският Християнсоциален съюз се опитва да наложи своята кандидатура в голямата надпревара. Наблюдателите прогнозират, че в борбата срещу канцлера социалдемократ Герхард Шрьодер баварският министър-председател Едмунд Щойбер има по-големи шансове. Те се позовават на социологическите проучвания, според които Щойбер има значително предимство пред Ангела Меркел в предпочитанията на консервативните избиратели. Въпросът К даже изглежда предрешен в полза на Едмунд Щойбер. Интригата обаче има много измерения. Ангела Меркел е първата в историята на ХДС жена начело на тази партия и това само по себе си вече е голямо предизвикателство. За две години Меркел успя да се наложи, въпреки големите съмнения, че е временна фигура, и извади консервативната партия от тежката криза след големия провал на изборите през 1998 г. и трудната раздяла с бившия канцлер Хелмут Кол. Тя идва от Източна Германия, бе в екипа на Хелмут Кол, но не се поколеба хладнокръвно да се изправи срещу него в най-трудния момент. Поради тази причина медиите в Германия я наричаха д-р Ангела Меркел - самотната. Ако Меркел, която често казва за себе си, че знае какво иска, все пак успее да наложи кандидатурата си за канцлер, ще бъде и първата жена изобщо, посегнала към най-високия политически пост в Германия - канцлерството. Със сигурност този факт ще има значение и Меркел ще изиграе точно тази карта. Жена - кандидат за канцлер - това само по себе си е втора революция за политическите мъже в Германия. Те трудно си представят ситуация, в която канцлерът може да носи дамска чанта. Някога я попитах къде е била, когато е падала Берлинската стена. Отговорът бе много кратък: В сауната...Чак след това минах през отворената граница. Сиреч, всяко нещо в неговата последователност. Има нещо, което Ангел Меркел е научила от Хелмут Кол, който я вкара в политиката. Това е политическата формула за успех: изчакваш и никога предварително не се предаваш.Шейсетгодишният Щойбер, за разлика от нея, има ясен профил. Авторитетен политик, много популярен заради факта, че от май 1993 г. печели всички избори в Бавария, най-богатата германска провинция. Вестник Зюддойче цайтунг го описа като крокодил, който лежи неподвижно в тинята и после, когато плячката му дойде достатъчно близо, действа светкавично и безмилостно. Удачни или не, сравненията на либералния вестник засягат особен нерв на германския избирател. Той цени стабилността като изходна точка за победа. В това отношение Едмунд Щойбер има огромно предимство пред Ангела Меркел. Неговият образ е трудно изграждан от много години. Той е типичният победител. Неговата тактика около кандидатурата бе проста. Тя мина през два етапа: трябва ли да се кандидатирам и искам ли да се кандидатирам. Умна тактика, докато ХДС се гърчеше в морална и финансова криза след слизането на Хелмут Кол от властта. Стратегията обаче има традиционен баварски смисъл. За Християнсоциалния съюз дилемата се ражда от един съществен детайл - изборите в Бавария винаги до този момент са имали по-голямо значение от федералните за Бундестаг, защото баварските консерватори имат тежест в национален мащаб само ако държат абсолютната власт в Мюнхен. Това е малката революция на Щойбер след ерата на Франц-Йозеф Щраус. Стратегията обаче този път е променена. Конкурентът на Меркел знае много добре, че връщане назад няма. Ако се откаже от надпреварата за общата кандидатура на консерваторите и после те изгубят срещу социалдемократите и Герхард Шрьодер, това ще е тъжен край на образа типичният победител. Щойбер няма друг избор, освен да премери сили с Ангела Меркел. В противен случай просто ще е изгубил, без да участва в играта. А шансове в надпреварата с Шрьодер все пак има. Инфлацията е неприлично висока, а четирите милиона безработни в Германия са много повече, отколкото социалдемократите обещаваха. Голямото предимство на Щойбер в очите на обикновения германски избирател обаче е в статистиката. Германската провинция Бавария, която той управлява от девет години, се радва на добро финансово здраве. Точно Щойбер има основание да претендира за авторство на новата дефиниция на германското чудо - успешна социална пазарна икономика в условията на глобализация, при това може да я докаже с факти. Безработицата в Бавария е с четири процента по-малко в сравнение със средното равнище за Германия. Икономическата му политика може да бъде описана с един факт и едно определение. Трийсет хиляди високотехнологични фирми са намерили стабилно място около или в Мюнхен, печелят добре и създават работни места. Определението - Шойбер е съчетал кожените баварски панталони с лаптопа и поглъща файлове така, както другите поглъщат цигарен дим.Ангела Меркел и Едмунд Щойбер са цялото богатство на личности в германската опозиция, написа в. Ди Цайт. Меркел минава за по-либерална, Щойбер - за по-консервативен, но и двамата са в класическия център, според германските представи за дясно политическо пространство. Всъщност тандемът Меркел-Щойбер е шансът на германската опозиция. Този тандем може да изглежда по един-единствен начин - Щойбер общ кандидат за канцлер, Меркел - стабилизиран шеф на ХДС. ***Ангела Меркел е родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Израснала е в град Темплин, бившата ГДР. Баща й е бил пастор и поради тази причина не е могла да стане учителка. Завършила е физика и е работила в източногерманската Академия на науките. След падането на Берлинската стена е заместник-говорител на първото свободно избрано правителство на ГДР. През 1990 г. става член на ХДС. От 1994 до 1998 г. е в кабинета на Хелмут Кол като министър на околната среда и атомната енергия. След изборното поражение през 1998 г. става генерален секретар на ХДС, а по-късно през април 2000 г. и председател.Едмунд Щойбер е роден на 28 септември 1941 г. в Обераудорф, Бавария. Завършва право. През 1974 г. за първи път е избран в парламента на Бавария. През 1978 г. тогавашният генерален секретар на ХСС Франц-Йозеф Щраус го прави генерален секретар. През 1982 г. е държавен секретар в държавната канцелария на баварското правителство и близък политически сътрудник на Франц-Йозеф Щраус. През 1988 г. е вътрешен министър на Бавария. От 1993 г. е министър-председател на Бавария.

Facebook logo
Бъдете с нас и във