Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕСЕТТЕ ДНИ, КОИТО ПОТРЕСОХА РУСНАЦИТЕ

Новогодишният подарък на президента Владимир Путин към нацията - десетте почивни дни от 1 до 10 януари, се оказаха непосилно бреме за мнозинството руснаци. До миналата година празниците преди и след Нова година даже най-отявлените работохолици прекарваха между магазините, домовете си и работните места. Идеята да се обединят празничните дни бе прокарана със закон и с надеждата, изразена от президента Путин, че гражданите ще обърнат повече внимание на здравето си, спорта и оздравителните процедури. Но даже за най-загрижените за здравето си десетдневката явно им дойде в повече. Фитнес-залите и спортните съоръжения са скъпо удоволствие и мнозинството руснаци използваха по-достъпното средство за развлечение - водката. Запоят под осъдителния поглед на близките обаче също не може да мине за развлечение. Домашният уют пред телевизора се превърна в истински кошмар за обикновения руснак, свикнал с големите разстояния и тежкия климат. На всичко отгоре и времето поднесе изненади с рекордните плюсови температури. Даже сред медиците възникна спор за ползата и вредата от гигантския социален експеримент от Москва до Чукотка. Доволни останаха може би само онези държавни чиновници, които си бяха осигурили навреме отдих в чужбина - този път без фалшиви бележки за болести. За туристическите фирми пътуванията в пострадалите от цунами райони в Югоизточна Азия се обърнаха в нескончаемо финансово бедствие, макар че непреклонни руски туристи пълнеха без колебание самолетите към Шри Ланка, Тайланд и други екзотични места. По-добре там, отколкото в Сибир, обясняваха най-запалените туристи от северните райони. С бедствия, жертви и катастрофи руснаците не могат да бъдат изплашени. Миналата година бе пълна с достатъчно трагедии и в самата Русия. Наред с частните фирми президентът Владимир Путин даде личен пример за повишена работоспособност след проточилите се новогодишни празници. Той посрещна в Кремъл една от най-големите турски делегации досега, водена от премиера Реджеп Ердоган. В Москва с три самолета пристигнаха близо 600 турски бизнесмени. Взаимният стокооборот, който през 2004 г. достигна 10 млрд. долара, още тази година може да бъде увеличен до 15 млрд. долара, а през 2007 г. - до 25 млрд. долара, заяви Путин. Ердоган поиска от Москва да свали цените на природния газ и да увеличи транзита. Газопроводът Син поток по дъното на Черно море сега е натоварен годишно само с 2 млрд. куб. м газ при проектна мощност 16 млрд. куб. метра. Путин обеща руските компании да разширят участието си в разпределението на газ в Турция и изграждането на нови газохранилища. А първата страна, която посети руският президент веднага след Нова година, отново стана Казахстан. На фона на прикритото разочарование от обратите на изборите в Украйна отношенията между Москва и Астана изглеждат образцови. Необичайна активност показа и руското Министерство на отбраната. От Вашингтон руският министър на отбраната Сергей Иванов направи няколко интересни изявления. Най-напред той се закани, че отсрочките от служба в армията ще бъдат силно съкратени. От служба успяват да се спасят до 60% от учащите се, а също синовете на елита. По съветско време привилегия да предоставят такива отсрочки имаха около 500 учебни заведения. Сега - над 1300. Иванов упрекна военните катедри в учебните заведения, че помагат на студентите да се укриват от военна служба, но обеща, че службата в армията в бъдеще ще бъде намалена от две на една година при прехода към професионална армия. На съвместна пресконференция във Вашингтон с американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд Сергей Иванов заяви, че руските зенитни ракетни системи може и да се разхождат по света (по думите на един от журналистите), но руските ракети са под строг контрол. Двамата министри обещаха, че още през близките няколко месеца САЩ и Русия ще подпишат споразумение и ще поставят преносимите зенитни ракетни системи под строг общ контрол. Двете страни са монополисти в производството на преносими ракети, а те са обект на особен интерес от терористите. Руският и американският министър на отбраната се изказаха и за засилен контрол над лицата, осъдени за тероризъм и пуснати на свобода. Има такива случаи с освободени от американците терористи от лагера в Гуантанамо, а Иванов даде пример с освободен гражданин на Дания, който буквално на следващия ден заявил по телевизията, че е готов незабавно да се върне да воюва в Чечения. Ръмсфелд заяви, че САЩ нямат намерение да провеждат антитерористични действия срещу Сирия. Към това заявление бе проявен особен интерес след съобщенията за предстоящи руски доставки на оперативно-тактически ракети Искандер за Сирия. Още на 2 януари израелският премиер Ариел Шарон свикал секретно съвещание по руския проблем със силовите министри, като бил извикан и израелският посланик в Москва Александър Мил-Ман. Министрите подписали декларация за неразгласяване на информация. Ракетите Искандер имат обхват от 50 до 280 километра и поразяват цели с точност до 2 метра. Модификацията М е снабдена с две ракети, които имат своя оптическа система за самонасочване. Ракетната система е разработена в Коломенското конструкторско бюро, а производството е организирано във Воткинския машиностроителен завод в Удмуртия. Изпитанията на ракетата бяха завършени през август 2004 г., а първите два ракетни комплекса трябваше да постъпят на въоръжение в руската армия през тази година. За серийно производство обаче е необходима поръчка от 8-10 ракети. Положението спасила Сирия, която още преди две години поиска да купи 18 такива ракети. Москва уведомила Дамаск за завършването на изпитанията през октомври, а преди Нова година от Сирия била потвърдена готовността за покупка на ракетни системи Искандер-Е - експортен вариант на системите, снабдени с една ракета вместо с две и с по-ниска точност. Сирия изразила готовност да купи също зенитни комплекси С-300ПМУ-2 и Тор-М1, както и реактивни противотанкови ракетни снаряди Корнет-е и Метис-М, заради които САЩ веднъж вече въведоха санкции срещу Тулското конструкторско бюро. Ако ракетните системи Искандер бъдат разположени по демаркационната линия на Голанските възвишения, в зоната на обсега им ще се окаже почти цялата територия на Израел, включително и пустинята Негев и атомният център в Димон. Продажбата на ракетите би било сериозен пробив за руския военнопромишлен комплекс, който през последните няколко години успя да възстанови позициите си на световния пазар на оръжия. Усложняването на отношенията със САЩ и Израел обаче би било твърде висока цена. Министърът на отбраната на Русия Сергей Иванов опроверга съобщенията в пресата, но за всеки случай Вашингтон заплаши със санкции, ако сделката бъде осъществена. Появата на ракетите Искандер би могла да повлияе и на баланса на силите и въоръженията в Близкия изток, а Москва едва ли би искала точно сега да се окаже в центъра на такава бъркотия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във