Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕСЕТ СВАТБИ И ДВА ГОДЕЖА ПОД АКРОПОЛА

Ухажването между 15-те страни членки на Европейския съюз и Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта приключи с брачна церемония. Гръцките домакини я направиха, както те умеят. Историческото значение на акта на подписването на разширяването на ЕС и без думите изглеждаше помпозно под древната сянка на Партенона. По време на атинския ритуал на България бе отредена само ролята на зрител. А на премиера Симеон Сакскобургготски остана семплата утеха да чуе по някоя добра дума за страната ни.Можеше ли България да бъде сред първите десет? Историята не обича условното наклонение. За нея случилото се просто се е случило. Ала ние сме съвременици и въпросът е резонен. Страната ни излезе от епохата на тоталитаризма, малко различавайки се от посестримите си от тогавашния Източен блок. Освен, може би, по географското и геополитическото си положение. Тя правеше грешки, но ги правиха и другите. Работа на политическите и икономическите анализатори е да мерят на аптекарски везни и пропуските, и постиженията, да сравняват детайлите и да отсяват зърното от плявата. Но за непредубедения свидетел на случилото се в последното десетилетие няма как да не е ясно, че българската държава се превърна в територия на ожесточена геополитическа и икономическа битка. И тъкмо в нея бяха пожертвани шансовете на България да е невеста на сватбата в сряда в подножието на Акропола. В никакъв случай не изцяло и не само по българска вина.Приказката е изживяна, а в Атина София се примири да чуе изричните уверения на гръцкия премиер Костас Симитис и на останалите европейски лидери, че след четири години идва нейният ред. Потвърждаването на посочената в заключителния документ от срещата на върха в Копенхаген (12-13 декември 2002 г.) 2007-а като цел за приемането на България и Румъния в Евросъюза звучи все пак обнадеждаващо. Още повече че то идва в деликатен момент за Евросъюза, когато отшумяващата Иракска криза постави на сериозно изпитание единството на 15-те държави членки.Дали обаче поредното любовно намигване към останалите зад борда балкански държави (България и Румъния) е достатъчно? Поне формално причината те да бъдат оставени във втория отбор на Европа е, че не изпълняват напълно икономическите критерии за членство и че сами са си поставили по-късни срокове за присъединяването си. Злобничко е на сватба на ровиш старото бельо на булките, но поне първото основание е общовалидно. Въпрос на елементарна статистическа справка. А и си струва да се припомни, че България и Румъния бяха поканени да започнат преговори през 1999 г. в Хелзинки на равна нога с Литва, Латвия, Словения и Малта. Опасенията, че геополитическите мотиви вземат връх над стриктното придържане към формалните критерии за членство, бяха потвърдени с ледения душ от Лаакен в края на 2001 година. Тогава държавните и правителствените ръководители на 15-те окончателно разсеяха българските илюзии, че страната може да се включи в първата редица на новоприетите. Прекаленото вглеждане в миналото и самосъжалението от пропуснатите шансове обаче едва ли би ни помогнало особено. И понеже няма приказка без поука, хубавото е, че си знаем кривиците. И ще трябва да ги изправяме за времето до 2007 година. Но за съжаление, и в предстоящото страната ни е поставена в неизгодната ситуация нещата да не зависят изцяло от нея. Голяма част от въпросителните за бъдещото ни членство могат да отпаднат с разработването на новата шестгодишна финансова рамка на разширения ЕС за периода 2006-2013 година. Такава сега няма, а това значи, че на практика няма нито ясни критерии, нито ясни перспективи. Много важно е и какво ще пише в проекта за европейска конституция, която трябва да определи как ще функционират общите институции. Тя ще бъде представена от Европейския конвент по време на срещата на върха в Солун на 20 юни тази година. Което пак си е чиста политика, която ще се прави без българско участие. Не са за подценяване и опасенията, че от тук нататък Съюзът от 25 държави може да се съсредоточи върху ставащите все по-явни разногласия при вземането на общите решения в областта на външната политика и отбраната и да загърби приема на България и Румъния. Все пак остава надеждата, че дадената дума си е дадена и обикновено годежите завършват със сватба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във