Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕСЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА

Пресечната точка между историята и бъдещето е същността на световната политика. През април 2004 г. Ирак продължава да е нейното настояще. Само след десет седмици и половина ще е ясно как ще завърши една глава от историята, която само за година промени до неузнаваемост не просто очакванията за състоянието на постсаддамовия Ирак, но и правилата, по които се подреждат международните отношения. Американският президент Джордж Буш тези дни даде една пресконференция за чуждестранните кореспонденти във Вашингтон, на която каза: Крайният резултат е от значение за нашата нация. Изводът на Буш, стегнат в едно кратко изречение, е валиден не само за САЩ. Иракското предизвикателство, заключено между Тигър и Ефрат, и крайният му резултат са от значение не само за външната политика на Съединените щати, но и за всички, независимо от това, дали имат, или нямат присъствие между иракския Багдад и афганистанския Кабул. Макар и мъчително, тази очевидност няма как да не попадне в сериозните анализи за глобалните геостратегически цели и икономически интереси, както и в анализите за състоянието и необходимата промяна на международните организации, в които се подрежда световната политика. Тази очевидност ще промени и конкретните действия и намерения на регионалните сили по конфликтните точки на международната политика. По всичко личи, че Ирак ще продължава да бъде на първо място в световния дневен ред. Само след десет седмици и половина трябва да се дадат важните отговори на важните въпроси. Как ще се прехвърли властта на иракчаните, как тази власт ще повлияе на страните в Залива и как тя ще бъде легитимирана при очевидната вътрешна борба за власт? Как ще реагират двете най-важни международни организации ООН и НАТО и дали и как тази реакция ще промени самите тях? Отговорите на тези въпроси са неизбежни и не могат да бъдат отлагани повече, защото задълбочаващата се несигурност е на път да стане главният ограничаващ фактор за стратегическата и регионалната отговорност. Т. нар. сунитски триъгълник в Ирак бавно се превръща в бермудски триъгълник за световната политика и от него ще зависят многостранната дипломация в рамките на ООН, военната дипломация на НАТО, двустранните отношения в триъгълника Съединени щати - Европейския съюз - Русия. Още преди да се струполи статуята на Саддам Хюсеин, беше ясно, че във и около Ирак ще има нови политически и икономически обстоятелства. Тогава мнозина анализатори пропуснаха религиозните обстоятелства. Сякаш всички бяха свикнали с една грешна философска теза, че отдавна векът на религията се е прелял във века на политиката. Това се оказа до голяма степен невярно. Оказа се, че в началото на ХХI век и ислямският тероризъм, и ситуацията в Ирак след диктатурата на Саддам Хюсеин, обвързана от старите конфликти между шиити, сунити и кюрди и новите им интереси, показват нагледно как политическото и религиозното все още са здраво обвързани в такъв възел, който трудно може да бъде решен само с политически или само с военни средства. Просто бунтовете на радикалните шиитски и сунитски групи демонстрираха, че между промяна и приемственост има непреодолими пропасти. Може би сега, през април 2004-а, за първи път става пределно ясно, че са необходими нови начини за овладяване на кризата и че всички претенции от глобален и регионален характер ще бъдат подчинени преди всичко на изхода от иракската криза.На първо място най-после конкретен отговор ще трябва да даде самата Америка. Беше ясно, че предизборната кандидатпрезидентска борба ще създаде допълнителни проблеми. Сега президентът Джордж Буш е силно атакуван вътре в Съединените щати за начина, по който поведе тази война в Ирак. Артър Шлезинджър, бившият специален помощник на президента Джон Кенеди през 1961-1964 г. определи войната в Ирак като Виетнамът на Буш: неподходящата война, водена по неподходящо време и на неподходящо място. Буш отхвърли това сравнение и на пресконференцията за чуждестранните кореспонденти само каза: Мисля, че сравнението е погрешно... то изпраща погрешно послание към нашите войски и към врага... Между впрочем едва ли някой е очаквал, че Джордж Буш ще промени политиката си. Четиридесет и третият президент на Съединените щати умее да променя политиката си, без самият той да се променя. Както признава, че Съединените щати са били изправени пред няколко трудни седмици в Ирак, така веднага защитава мисията в Ирак и твърди убедено, че избирателите ще останат с него.Джордж Буш защитава категорично на позицията си, но все пак има една промяна. Ако преди маневрираше по темата ООН, сега все по-настойчиво приканва световната организация да представи план за временно иракско правителство. Сега той иска и нова резолюция на Съвета за сигурност, която да убеди повече страни да изпратят повече войски в Ирак. По темата ООН така мисли и претендентът за президентският пост Джон Кери. Причината е проста. Който и да спечели надпреварата за Белия дом, едно бързо изтегляне от блатото Ирак ще навреди изключително на американските интереси и ще създава най-големите неприятности. Затова и Буш, и Кери пледират за намесата на ООН. За централна роля на Световната организация се обявяват все по-настойчиво от Европейския съюз и от Русия. Европейският съюз веднага започна да обмисля необходимостта от нова резолюция на СС на ООН и още преди срещата на външните министри в Тъламор, Ирландия, даде сигнал, че повече от всякога ще настоява за намеса на ООН. Ирландският външен министър Брайън Коуен на обща пресконференция с руския външен министър Сергей Лавров каза дословно следното: Винаги сме смятали, че ООН трябва да изиграе много важна роля при прехвърлянето на властта в Ирак. Така или иначе ООН неизбежно попада в центъра на събитията. На нейния изпитан дипломатически паркет трансатлантическите партньори се скараха до неузнаваемост, иракският въпрос попадна в патова ситуация и едва ли теренът на друга международна организация може да даде шанс за началото на нова игра. В крайна сметка, независимо от развитието на нещата през последната една година, този път съвсем реално е предизвикана самата същност на ООН, нейната роля и власт в превенцията и потушаването на конфликти, както и важната й функция да съчетава интересите. Вече е отчайващо ясно, че никой не може да си мисли за проблема Ирак като за чужд проблем. Както и никой не може да надценява собствените си сили в неговото политическо решаване. Казано просто, не за първи път ще се наложи ООН да изкарва затъналите от ада, както и не за първи път ще бъде длъжна да даде шанс за споделената отговорност в международната общност. В този смисъл, независимо от разликите във времето и обстоятелствата, разстоянието между Виетнам и Ирак не е особено голямо. Генералният секретар на ООН Кофи Анан има основания да се съмнява, че ООН може да организира избори в Ирак. В момента той твърди , че несигурността е главният ограничаващ фактор за ООН.... Достатъчно доказателство за позицията на Анан е само терористичният атентат срещу седалището на ООН в Багдад от миналата година и убийството на специалния представител на организацията в Ирак Сержу Виейра ди Мелу, който полагаше неимоверни усилия да върне Ирак в ОПЕК, да възстанови контактите на Багдад с Арабската лига и да направи ООН акушерката на нов Ирак. Проблемът на ООН с днешна дата обаче може да се формулира и така: отговорността също е главен фактор за световната организация, която единствена дава физиономия на това, което се нарича международна общност. На пресконференцията Джордж Буш каза още нещо много важно. Министрите на външните работи и на отбраната на част от страните в НАТО обсъждат по-конкретна роля за Северноатлантическия съюз в Ирак. Тази по-голяма конкретност изглежда по следния начин - първо, дейността на командваната от Полша многонационална дивизия да се превърне в операция на НАТО, и, второ, Алиансът да се включи в контрола на границите. Вече повече от пет месеца се водят консултации между съюзниците, но времето за безкрайните съвещания в щабквартирата на НАТО изтича все по-бързо. Само след десет седмици и половина, на срещата на върха на НАТО в Истанбул, пактът ще трябва да реши една дилема. Парадокс или хитрост на историята е, че най-рискованият ход на организацията предложи не Източна Европа, а Средният изток. Всъщност далеч назад е времето, в което можеше да се говори за Ирак като вашингтонска дилема. Сега дилемата съвсем не е само за Съединените щати, но и за Европа. Ясно е, че НАТО може да се окаже пред най-важното си решение, след като предприе най-мащабното си разширяване, защото ако влезе в Ирак, това може да има изключителни последици. Както, впрочем, последиците ще са също толкова сериозни, ако решение липсва. Има прекалено много мотиви за намеса. Сред тях се набива на очи простият факт, че вече 17 от общо 26 страни членки имат контингенти в Ирак. Участието за някои все повече е и въпрос на съюзническа солидарност и освен това е очевидно, че аргументите за или против в началото на една война съвсем не са аргументите за или против нейните последици. Един аудиозапис на Осама бин Ладен, в който той предлага примирие на европейците за сметка на американците, влезе право в темата като оголен нерв. В интервю за телевизия Це Де Еф германският експерт Аймар Тевесен посочи, че целта на излъчения в четвъртък аудиозапис е да окаже въздействие върху емоциите на хората и по този начин да повлияе върху политическите процеси в Европа и по-специално в страните, изпратили свои военни контингенти в Ирак. Той припомни, че предложението е съпроводено с ултиматум към европейците: или да се дистанцират от САЩ и Израел и да изтеглят войниците си, или срещу тях ще бъде започната терористична война. По думите му при тези обстоятелства каквато и да е положителна реакция на европейските правителства би била фатален сигнал. Разсъжденията на този експерт показват, че аудиозаписът удря точно в целта. Сега даже и тези, които бяха против войната, не искат изтеглянето на Съединените щати от една страна, простряла се върху вторите по големина запаси от петрол. Просто няма логическа възможност демократизирането и политическото стабилизиране на Ирак да мине без военно осигуряване.Формулата самостоятелно иракско правителство плюс мандат на ООН намалява и опасността от нови религиозни войни, които могат да подпалят целия Близък изток. Капанът, който експертите съзират в Ирак и неговото религиозно и етническо разделение, е достатъчен и те изброяват поне три причини за неговото хлопване. Иракчаните сунити никога няма да приемат шиитска хегемония, и обратно. Кюрдите в Северен Ирак засега изглеждат спокойни, но какво би станало, ако бъде засегната идеята за каквато и да е форма на кюрдска държава. Това би мобилизирало най-малкото военните в Анкара. А какво пък би станало при едно предполагаемо господство на аятоласите? Междув прочем покрай бунта на радикалния шиитски лидер Моктада ал Садр отново се появи сянката на Иран. През 2003 г. бившият генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън направи една прогноза, която продължава да е твърде актуална. Като цяло - каза Робъртсън тогава - НАТО трябва да приеме оперативната сигурност на Ирак, за да предотврати нещо по-лошо от конфронтацията със Съединените щати. До важните решения остават... десет седмици и половина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във