Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕПУТАТИТЕ ЗАБИХА ОЩE ЕДНА КАМА В БИЗНЕСА

Тихомълком, направо по търлъци, депутатите вкараха в обращение поредната кавърверсия на Закона за авторското право и сродните му права. Неговите изменения, които безпроблемно минаха на 22 март второто си четене в пленарната зала, скорострелно получиха и надлежното обнародване в брой 28 на Държавен вестник от 4 април 2000 година. Странното е обаче, че този път законотворците пропуснаха да надуят радостни фанфари за спечелената нова червена точка срещу нашенските изобретателни пирати на интелектуална собственост. Може би защото гласуваните със завиден консенсус промени на практика солидно ще ударят джоба на почтените играчи в специфичния бизнес, а и не само техния.

Коварният капан

е заложен в новата редакция на чл.26 от закона, който сега звучи така:


Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми, имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.


Въпреки че законодателят не си е дал труда да поясни що е то репрографски способ, което понятие липсва както в речника на чуждите думи, така и в енциклопедиите, авторите на закона са отбелязали, че за отпечатаните по този начин произведения компенсационното възнаграждение се дължи от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Посочено е още, че

размерът на възнаграждението

е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата стойност на внесените носители и апарати.


Мнозина прависти, които не търкат банките в парламента, правят доста любопитен превод на цитирания дотук тромав текст. Според тях санкцията, която ще влезе в сила от 1 януари 2001 г., е поредният скрит данъчен налог, който ще трябва да поемат вносителите на копирни апарати. Неизвестно защо депутатите всъщност са гласували за едно реално обезщетение, дължимо обаче за хипотетични вини.


Няма съмнение, че

наказателните митнически проценти

ще надуят цената на тази техника, която в крайна сметка ще платят естествено редовите потребители. Но по-интересното е, че засега законотворците дори не са си направили труда да дешифрират точно за какви репрографски апарати иде реч. Вносители и търговци на всякаква офистехника тревожно гадаят дали в злополучната група наред с ксероксите и хелиографите не влизат и принтерите, факсовете и какво ли още не.


Пълно озадачение буди и причината, поради която на бял свят се появява подобен текст в Закона за авторското право. Защото народните ни избранници няма начин да не са наясно, че в ерата на компютрите и ИНТЕРНЕТ пиратското копиране на чужди произведения не става на хартиен носител. И едва ли някой ще тръгне да ксерокопира хит на Стивън Кинг например - за лични цели или за да го разпространява по този неугледен начин и да печели незаконно. Но дори и да се приеме тази версия, основателно възникват няколко други съществени въпроса. На първо място, каква е логиката да се санкционират вносителите на репрографските съоръжения със скрит данък, а не да се търсят

действителните виновници

на евентуалните прегрешения - да кажем копирните центрове? Пита се и друго - когато един собственик на каква да е копирна машина знае, че предварително си е платил санкцията за хипотетично нарушение на неизвестно чии авторски права, дали у него не се създава стимул да стори точно това. Все едно клиент на таверна, в чиято консумация е включено и трошенето на чинии, да не вземе да счупи поне една за кеф.


По логиката, възприета от българските законотворци, с подобна скрита данъчна кама трябва да бъдат ударени и производителите на презервативи заради евентуалната поява на незаконородени, непланувани деца. Или пък производителите на шоколадови изделия, които предизвикват например кариеси, да бъдат принудени да внасят своята лепта в националната здравна каса за покриване на скромния пакет от стоматологични услуги.

Обезщетението за хипотетична вина

твърдят специалистите, е не само антиконституционно, но и точно толкова абсурдно, колкото и понятието хуманитарна бомбардировка. Въпреки това, колкото и да е невероятно, в парламента бе постигнато пълно единодушие по въпроса за промяната на авторските права и не се намериха депутати, готови да сезират Конституционния съд. Законодателният нонсенс не бе забелязан дори и от

президента, който заради честта

на юридическата си диплома можеше да му наложи своето вето.


Истинският мотив за това задружно депутатско поведение би могъл да се открие във факта, че въпросните възнаграждения, които ще дължат вносителите и производителите на репрографска техника, ще се изплащат на:


Организация, създадена от заинтересованите организации, представляващи отделните категории носители на авторски права, която ги разпределя между тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на националния фонд Култура.


Така повелява законът. И е повече от ясно, че който и да е на власт, ще контролира и разпределя по свое усмотрение приходите във въпросния фонд, а това, както и да го погледне човек, си е много сладка бизнесзадача. Според по-начетени юристи става дума за легален рекет, и то в момент, когато държавата уж къса с управлението на икономиката. Излишно е също да се пресмята

какви пари ще се наливат

в тази управленска каса на културата, след като новите изменения в Закона за авторското право влязат в сила. Не само бизнесмените знаят каква е цената на офистехниката, към която се числят копирните апарати, факсовете и прочие, която ще набъбне с по 2 до 5% на парче.


Основният извод от направените промени на закона е, че избирайки новия вариант за компенсиране на носителите на авторски права, законодателят принуждава всички производители и вносители на репрографско оборудване, без изключение, да заплащат определеното в закона възнаграждение. По този начин на практика се създава необорима презумпция, че всички репрографски апарати у нас ще бъдат използвани единствено и само за възпроизвеждане на защитени от Закона за авторското право произведения, което няма как да бъде истина.

В противоречие на законовите разпоредби

определящи 70-годишен давностен срок за защита на авторските права, с новият регламент те на практика стават безсрочни, при това само когато възпроизвеждането става по репрографски начин, който е един от многото възможни.


Другият куриоз е, че така носителите на авторски права ще бъдат принудени да заплащат възнаграждение за ползването на собствените си произведения. На практика ще бъде лишен от дадените му права и работодателят, за който в закона се казва, че:


Работодателят има изключително право без разрешение на автора, който е създал произведение в рамките на трудов договор, и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели: да го издава, възпроизвежда по друг начин и да го разпространява.


Изобщо допуснатият разнобой в отделните постановки на закона обезсмисля направения му калпав ремонт, но и поставя на сериозно изпитание приложението на нормативния акт.


Законодателят едва ли би могъл да даде смислен отговор на въпроса защо не е определил справедливо компенсационното възнаграждение, дължимо на авторите. Неговият размер не би трябвало да се превръща в пречка, затрудняваща и ограничаваща достъпа до информация и правото на ползване на националните и общочовешките културни ценности. Така - макар и косвено, се нарушават конституционните принципи. Още повече че защитени от закона произведения се възпроизвеждат и разпространяват главно в сферата на образованието, науката, държавното и местното управление.

Facebook logo
Бъдете с нас и във