Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕПУТАТИТЕ СЛУЖАТ НА ИКОНОМИЧЕСКИ БОСОВЕ

Татяна Дончева, депутат от ПГ на Коалиция за България, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Дончева, напоследък силно се опълчвате срещу симбиозата между бизнес, политика и медии. Този проблем отсега ли е, или в момента само ескалира?- Той е резултат на постепенно натрупване в период от няколко години. Преди нещата не са били организирани и толкова стройни. И партиите, и медиите, и бизнесът постепенно усвояваха тази система на взаимна обвързаност и сега се изправихме пред една много добре структурирана система. Когато разбрах, че за частичните местни избори в Благоевград се е стигнало дотам, че статия в местен вестник да струва 5000 лв., ми се изправи косата. Ами какви ли пари ще са необходими догодина за редовните избори? Изобщо пък не смея да си помисля за цените по време на парламентарните избори? Впечатляваща е разликата в сумите, искани от медиите по време на парламентарната и по време на президентската кампания през миналата година. Всеки журналист знае, че въпросът дали вестникът ще посвети на една политическа сила четири листа, или четири реда, не зависи от актуалните новини. Да не говорим, че в местните медии всичко е разделено и се продава на квадратен сантиметър. Тази зависимост на политиката и медиите от бизнеса вече ражда пороци, франкенщайновци. Проблемът е много сериозен, защото става дума за много големи интереси.А каква точно е системата - един бизнесмен играе винаги с една партия или пък финансира всички?- Досега партиите рекетираха бизнесмените и който не се впише в играта на управляващите, му се пращат данъчни и т.н. Сега обаче политиката се превръща в клиент, а политиците в клиентелисти на бизнеса. Всички големи фирми искат да си имат лоби и в БСП, и в СДС, и навсякъде другаде. Симбиоза между политика, бизнес и медии трябва да има, но не по нашия сбъркан начин. В България трябва да има сериозен бизнес и държавата трябва да стои зад гърба на този бизнес, да го подкрепя в начинанията му извън страната. Но не и държавата да бъде използвана като слугиня на бизнеса.Щом проблемът не е нов, защо го повдигате точно в този момент?- Моментът дойде някак естествено. Натрупаха се няколко показателни избирателни кампании една след друга. Прави впечатление начинът, по който се формира парламентарната група на НДСВ, по който се сглоби Министерският съвет, законодателната програма, в която няма никаква друга логика освен кой спонсор е по-напред в списъка. Впечатляващ е и начинът, по който се пробутват законодателни решения. Има ситуации с много безогледно лобиране. Всичко това е смразяващо.Кои закони, според вас, са приети не заради обществена необходимост, а защото удовлетворяват нечии интереси?- Такъв е още първият закон, приет от този парламент - за хазарта. Така е и със Закона за банките, където има поправки, премахващи ограниченията за банкери, които бяха лишени от такива права. Сега вече банките могат да се управляват от всякакви хора. Поправки в Наказателния кодекс пък дадоха възможност да се раздават кредити, без да се поема отговорност за недостатъчно обезпечение. Същото се отнася и до акредитацията на висши учебни заведения. Вече стана така, че всеки як бизнесмен, който реши да си има висше учебно заведение, през парламентарните групи му осигурява статута. На всички е ясно, че чрез тези частни вузове определени преподаватели си докарват повече доходи. Така е и със Закона за аптеките, който прави фармацевтите прости продавачи в търговските вериги на пет души, които имат огромно влияние в сегашното мнозинството. Щом хората са кръстили една от фирмите Антонияфарма, за какво да си говорим?Преди четири години казахте, че по времето на Виденов на Позитано са се носели куфарчета с пари...- За финансирането на партиите ли питате? В миналия парламент беше направена една много сериозна и разумна стъпка за държавното финансиране на партиите. То обаче не може да бъде безкрайно. Първо, защото държавата е бедна и, второ, защото какъвто и процент да сложим, той ще формира малка парична маса. Държа да подчертая, че не е възможно този проблем да се реши с намаляването на броя на партиите, както подхвърлят някои депутати. Ако ще закриваме партии, разчитайки, че колкото по-малко останат, толкова повече пари ще си делим - така няма да стане.Кои са основните финансови източници, които ползват партиите, докато са на власт и когато не са?- Спонсорите. Но всъщност това е част от една много добре разработена и сериозна система. Някои от източниците са много находчиви. Интересно е и че между самите медии също има борби и конфликти, свързани с участието в тази система. Основният конфликт е за рекламния пазар, който е монополизиран, и чрез монопола се опитват да задушат малките медии. Този монопол е също част от системата. Влиянието на монополните медии е свързано с относителната слабост на малките медии. На тях им се отнема възможността да участват в разпределянето на парите и политическото влияние по време на кампании. Какво е конкретното ви предложение?- Тъй като си давам сметка, че не можем да направим всичко наведнъж, предлагам да започнем от най-простия въпрос. Първата тухличка беше държавното финансиране на партиите. Въпреки че е минимално, то все пак дава някаква независимост на политиците и те не са така притиснати до стената и не може всеки да им извива ръцете. По подобен начин трябва да се подходи и към медиите. Само по време на избори да се постави таван на пространствата, които вестникът може да продава на участниците в изборите и да се регламентират максималните цени. Какво ще постигнете така?- Ще избегнем този финансов лост за натиск върху партиите, които са принудени за да участват в състезанието, да търсят нови и нови източници на пари и да ги наливат в медиите. Ако се постигне този лимит, както и ограничаване на цените, читателите ще бъдат, общо взето, нормално информирани, а не манипулирани. А кое точно е порочното в тази обвързаност между политика, бизнес и медии?- Бизнесът третира политиците, които е сложил тук, като свои служители. Тези депутати не служат на избирателите, а на икономическите босове, които им плащат. Те не са тук, за да правят държавна политика, а за да приемат например поправката за хазарта, която ще даде еди-какъв си акциз на еди-кои си заведения, които са притежание на бизнесмена Y, който има в парламента десет души. Те не са народни представители, а подвижни химикалки. После се чудим защо Камен Влахов може да си тръгне по главата, но за него няма да има никакви последствия, а тези женички, които надигнаха глас, за да подскажат, че нещо не върви и трябва да се поправи, бяха отлюспени на секундата. В парламента се защитават бизнесинтереси и се уреждат бизнесспорове по най-груб начин.Дайте конкретен пример?- Ами става въпрос за натиск една сделка да се сключи с този, а не с друг бизнесмен например. Такъв беше спорът за хазарта, после за банките, за газовата и нефтената тръби. Така е и за инфраструктурните проекти... В нашия парламент се правят закони и се пишат бизнес решения за бизнесмена.А при предишното управляващо мнозинство?- За първи път сега бизнесът успя да осъществи такъв контрол. При Костов не беше така. Самият той подреждаше бизнеса. Държавата беше все още относително силна. Те използваха държавната машина, за да направят бизнес. Там се знаеше за кръга Олимп, но се поръчваше от НИС на СДС, а не обратно. Държавата беше доминираща. Даже по времето на Беров държавната собственост беше над 90 процента. Бизнесът и държавата бяха несъизмерими величини. Твърдите, че бизнесът се намесва не само в парламента, но и в партийната политика...- Разбира се. И в определяне на партийната политика, и в подреждането на кадрите и приоритетите.Предполагам,че имате предвид НДСВ. Това отнася ли се и за структурите на БСП?- Няма да говоря по тази тема, защото не ми отива аз да я развивам. Но няма политическа партия, която да е имунизирана, защото самата система ражда тази зависимост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във