Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕПУТАТИТЕ СЕ СКЪПЯТ ЗА ПРИВИЛЕГИИ НА ПРЕЗИДЕНТИТЕ

Трудно се откъсват от депутатските сърца привилегии за други. Законопроектът, с който Министерският съвет предлага бившите държавни глави да ползват определени привилегии, успя да мине на косъм на първо четене в парламента. Правителственият проект беше обявен от опозицията за некачествен и нескопосен. Министрите предлагат бившите държавни глави да получават възнаграждение на стойност 75% от заплатата на действащия в момента президент. А освен това да им бъде осигурен специален транспорт, помещение, офисоборудване и сътрудник. Тъй като в демократичния свят бивши президенти нямало, целта на предлаганите привилегии била да се създадат условия те да продължат да осъществяват обществена дейност и след като излязат от сградата на Дондуков 2. По предварителни изчисления това ще струва на бюджета около 200 хил. лв. на година за всеки бивш държавен глава. Тъй като в момента са двама, общата сума за една година ще е 400 хил. лева. Защо само президентите да се радват на предлаганите привилегии, закършиха пръсти загрижени за социалната справедливост депутати. Прозвучаха предложения това да важало и за премиери, и за главни прокурори. Май само неудобството не позволи на депутатите да споменат и народните представители в дългия списък. Никой от тях не се сети, че държавният глава не е обикновен политик. Президентът е символ на единството на нацията, на нейния общ дух и морал. Точно в това е и смисълът на фразата, че няма бивши президенти. Щом веднъж една личност е олицетворявала нацията и държавността, тя не може да се превърне в адвокат на обикновени престъпници. Или във философ на свободна практика. От парламентарната трибуна се чуха предложения бившите държавни глави да бъдат използвани за реализиране на текущата национална външна политика. Това е утвърдена практика в много държави, тъй като специфичният мандат на държавния глава му осигурява не само много прецизна и богата информация по всички национални и международни проблеми, но му създава и сериозни външнополитически връзки, и престижна международна позиция. Нито едно прагматично управление не е склонно да се откаже да ползва такъв сериозен ресурс за реализиране на политиката си. Точно обратното за съжаление се случва у нас вече тринадесет години и както тръгна дебатът в парламента, не дава надежди тази практика скоро да се промени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във