Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕПУТАТИТЕ ПОДХВАНАХА И РЕЛИГИИТЕ

Симеон Сакскобургготски положи клетва в парламента в присъствието на патриарха на българската православна църква Максим. Ако един ден Ахмед Доган стане министър-председател, главният мюфтия ли ще благослови новото българско правителство?Въпрос е доста измислен, но затова пък демонстрира до каква степен е объркан и нерегламентиран в страната ни проблемът с вероизповеданията. Въпреки драстично променената ситуация отношенията между държавата и различните вероизповедания в момента продължавата да се уреждат от закон, приет през далечната 1949 година. Според данни на НЦИОМ, над 50% от българските граждани не само са нерелигиозни, но и са напълно безразлични както към проблемите на Българската православна църква, така и към състоянието на останалите вероизповедания. Затова пък доста повече от половината българи са убедени, че православната религия би могла да допринесе за националното съгласие. Политиците признават, че носят вина и за липсата на авторитет на традиционната за страната ни религия, и за разкола в българската православна църква. През всичките тези дванадесет години се движим все в една плоскост и дори може да се каже, че нещата стават все по-лоши, констатира председателят на временната комисия за проблемите на Българската православна църква в парламента Кирил Милчев. В момента управляващите изглеждат твърдо решени най-сетне да сложат ред в религиозния сектор и да си пишат голяма червена точка като единствената политическа сила, която се е справила с разкола в Българската православна църква. Веднага след Великденската ваканция парламентарната Комисия за правата на човека и вероизповеданията ще започне работа върху нов норматив в тази сфера. Най-после ще дойде времето за обсъждане на първия законопроект внесен в 39-о Народно събрание още в деня на неговото откриване. Тогава младият царски депутат Борислав Цеков хвърли в ужас и недоумение коалиционните партньори на НДСВ, депозирайки документа, без да информира нито колегите си, нито свръхчувствителните на тази тема хора на Ахмед Доган. В последните работни мигове преди Великденската ваканция обаче монополът на Цеков върху темата беше разбит и в деловодството влязоха още два законопроекта - от колегата му Кирил Милчев и от депутатите от ДПС Лютви Местан и Ахмед Юсеин. Между трите проекта няма сериозни различия. Милчев признава пред БАНКЕРЪ, че внася предложението си само за да разшири възможностите за дебат. Иначе самият той преценява, че проектът на Борислав Цеков трябва да стане гръбнак на новия закон. Сериозно значение на творбата си отдава и самият Цеков. Според него най-важната задача, която трябва да реши новият регламент, е прекратяването на разкола в БПЦ. Разцепването на родната църква стана през 1992 г. с безпардонната намеса на изпълнителната власт. Тогавашният шеф на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов обявява патриарх Максим и ръководения от него Свети синод за нелегитимни, а на тяхно място Неврокопският владика Пимен създава алтернативно управление. В момента спорът все още е в съда. Наследилият пименовата епархия митрополит Натанаил от отхвърления преди десет години синод сподели пред в.БАНКЕРЪ, че не е много обнадежден за изхода на делото. Според него, поведението на съда и прокурора по делото е обида и излагация за българската държава. Песимизмът на дядо Натанаил обаче не е много оправдан, тъй като сегашните управляващи доста убедително демонстрират симпатиите си към хората на Максим. Именно желанието за тяхната реабилитация е и в основата на религиозния ентусиазъм, който законотворците демонстрират на напоследък. Основната сила на законопроекта на Борислав Цеков е в това, че ясно определя от кого се представлява БПЦ, преценява Натанаил. Владиката обяснява, че според този проект всеки ще има свободата да се отделя или да си създава собствена църква, но не ще може да претендира за управлението на напуснатата организация и, което е още по-важно, няма да има никакви права над нейните имоти.Българската православна църква е най-големият собственик у нас след държавата. Тя има земи във всяко населено място в страната, обяснява Кирил Милчев. Това сериозно изостря апетитите за управлението на религиозната институция и прави конфликтен въпроса с уточняването и връщането на имотите й. Тъй като съдът все още не се е произнесъл за легитимността на синодите, от юридическа гледна точка БПЦ в момента няма правен статут и не може да получи обратно собствеността си. Месец преди началото на визитата на папа Йоан Павел II в София представители на Светия синод на Максим се обърнаха към управляващите депутати да им ходатайстват пред Дирекцията по вероизповеданията. Хората на Максим бързат да получат регистрация от изпълнителната власт преди посещението на главата на Римокатоличесската църква. Шефът на дирекцията Иван Желев обаче уточни специално пред БАНКЕРЪ, че не е възможно това да стане толкова бързо. Независимо какво ще решат и съдът, и Дирекцията по вероизповеданията, проблемът с църковния разкол явно ще може да намери трайно решение единствено с нов закон. Според Кирил Милчев обаче, не това ще е задачата на новия закон. Той трябва да регламентира положението в обществото и отношенията между всички вероизповедания, а не да се занимава с една или друга религиозна институция. Тъкмо затова Милчев е малко неприятно изненадан от инициативата на групата за натиск ново време на Мирослав Севлиевски, Емил Кошлуков, Жоро Торнев и др. да събират точно в този момент подписи за спиране на разкола в Бълграската православна църква. Според него, тяхната идея ще премести акцента на обществения дебат от вероизповеданията към проблемите в БПЦ. Законопроектът на Цеков наистина отделя внимание и на този проблем, постановявайки изрично, че отцепниците нямат право да се разпореждат с имущество на организацията.Според Борислав Цеков, най-важната задача на бъдещия регламент е да забрани категорично държавната намеса в църковните дела. Неговият проект предвижда само съдът да може да се произнася за регистрацията, а не това да се решава от Дирекцията за вероизповеданията, както е в момента. Ако съдиите решат, могат да поискат експертна помощ от изпълнителната власт. Димитър Ламбовски дори се съмнява в необходимостта от съществуването на такава дирекция към правителството. Ахмед Хюсеин и Борислав Цеков обаче са убедени, че тя е необходима, ако изпълнява само контролни и координиращи функции. Те предлагат именно дирекцията да следи дали се спазва уставът на организацията, дали няма някакви недопустими отклонения, дали местните власти спазват разрешителния режим и прочие. В много от пунктовете и трите внесени проекта се дублират или допълват. Кутията на Пандора обаче ще бъде отворена, когато започнат разискванията за статута на Българската православна църква. И Борислав Цеков, и Кирил Милчев са предвидили тя да бъде изрично характеризирана в новия закон като традиционна за държавата ни. Депутатите от ДПС не са съгласни с тази формулировка. Въпреки че според Милчев в преходните и заключителните разпоредби ще се пояснява, че традиционна няма да има смисъла на официална, Ахмед Хюсеин предвижда, че това със сигурност ще постави БПЦ в привилегировано положение спрямо останалите вероизповедания. По данни на Кирил Милчев, в момента у нас има регистрирани около двадесет религиозни общности и православието ще бъде равнопоставено с тях. Определението традиционна взаимстваме от конституцията, поясняват Цеков и Милчев. Според тях, то няма да има правни последствия. Не така мислят обаче експертите от Европейския съюз. Според експертиза, изпратена по повод един неизкласил законопроект на 38-ото Народно събрание, който въвежда същото определение, това поставя православието в привилегирована позиция. Европейците не одобряват и възможността, предвидена пак в същия проект, съдът да може да отнема регистрацията на религиозни организации, които не спазват устава си. Според тях, религията е не само въпрос на личен избор, но и на индивидуално практикуване, така че не може да се контролират практиките на отделните индивиди. Новите управляващи са запознати с претенциите на европейците, но засега не показват особена готовност да обсъждат идеите си с тях. Привилегировани църкви има и във Франция, и в Полша и в Гърция, обяснява решимостта си Борислав Цеков. Още повече че след като миналата година мониторингът на страната ни беше приключен, искането на европейска експертиза вече не е задължително. Друг тежък проблем може да се окаже въпросът за финансирането. Предложението на Кирил Милчев е религиозните организации да нямат право да развиват друга стопанска дейност освен строго свързаната с функциите им. Те няма да притежават търговски дружества, но пък ще могат да бъдат акционери в такива. Поради липсата на реална собственост въпросът с издръжката на православната църква е особено болезнен. Метрополит Натанаил е сигурен, че въпреки предвидените в законопроекта ограничения, ако се върнат имотите, няма да има смисъл от други механизми за финансиране. До този момент със специален закон държавата е върнала само имотите на католическата църква. Всички останали вероизповедания, търсещи правата си над собственост от преди 1944 г., са принудени да водят съдебни спорове. Част от имотите на БПЦ вече са раздадени неправомерно от поземлените комисии, така че връщането става все по-трудно. Борислав Цеков предлага този проблем да се реши с отделен закон. Идеята на царския депутат Димитър Ламбовски да се обърне внимание на немския опит с църковен данък за нашите условия е безсмислена, потвърждава и Кирил Милчев. Върнат ли ни всички имоти, ние ще се справяме сами, а ако държавата реши, че иска да ни помогне с нещо, тя ще намери начин, пояснява митрополит Натанаил. Депутатите се надяват до началото на лятната ваканция новият закон да бъде приет. Някои експерти обаче предвиждат, че дебатът едва ли ще протече толкова бързо и гладко.

Facebook logo
Бъдете с нас и във