Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕПОЗИТАРЪТ РАЗПЪНАТ МЕЖДУ БИСЕРА И ОРАКЪЛ

Централният депозитар предлага на своите клиенти

разнообразни услуги. Зад тях обаче нервно надничат и множество

нерешени технологични проблеми.

Първата група услуги не поражда конфликти, защото

се отнася до регистрирането на трансфери с акции. Впрочем така

се поддържа регистърът на собствеността. От него може да се възползва

всеки, който е предпочел да не се обръща към инвестиционен посредник.

За да покрие територията на страната и за да ограничи

разходите си, Централният депозитар е разгърнал, по договореност

с търговски банки, мрежа от бюра, представляващи регистрационни

агенти. Те приемат нарежданията на титулярите на сметки в ценни

книжа. Следователно всеки, който разполага с корпоративни акции,

може да ги прехвърли другиму, да осъществи най-различни записвания

като смяна на адреса и името, да поиска издаването на дубликат

за изгубена депозитарна разписка, да обедини няколко разписки

в една и т.н.

Втората група услуги касае акционерите, които са

потърсили лицензиран инвестиционен посредник. В този случай депозитарът

ще извърши всички услуги в бек-офис чрез прехвърляне на акциите

по сметка. И именно тук възникват маса проблеми. Акциите остават

по сметката на техния титуляр, но правото за управление се изземва

в полза на оторизирания брокер, защото депозитарът вече ще възприема

само неговите нареждания.

Сигурност на всяка цена

Светът е пълен с хакери. Те са особено опасни в страна

като България, в която по странен начин се съчетават голяма бедност

с много интелект. И ръцете сами лягат върху компютърната клавиатура...

Ето защо сигурността на информационните системи, по които се извършва

трансферът на данни между регистрационните агенти и Централния

депозитар, става твърде актуален въпрос. Възможно ли е неоторизирано

лице да влезе в информационната система и да осъществи

записвания или изтривания?

Според хората от Централния депозитар това е невъзможно,

тъй като те не използват собствена мрежа, а вътрешните информационни

канали на обслужващите банки. Електронните съобщения автоматично

се шифроват. Най-накрая те пристигат до базата данни в сървъра

като обобщен пакет. Нещо повече - по всяко време се знае къде

се намира дадено съобщение и в каква фаза е неговата обработка.

Достоверността на електронните данни се засича и

с паралелен поток оригинални книжни документи. Върху тях се намират

автентичните подписи на лицето, на което са прехвърлени ценните

книжа, на този, който ги е прехвърлил, и на служителя от банковото

гише, регистрирал сделката. Същевременно документът е и надлежно

подпечатан. За специалистите от Централния депозитар именно въпросните

документи имат декларативна стойност, защото доказват извършването

на сделката, докато електронната пътечка осигурява

само бързина и удобство. Освен всичко друго информацията, съдържаща

се в тези два носителя, постоянно се сравнява. Подобна е и технологията

при търговията чрез инвестиционен посредник.

Сетълмент и клиринг - нерешеният спор

За хората от Централния депозитар този въпрос е принципен.

Според Закона за ценните книжа фондовата борса е институцията,

която организира клиринга и сетълмента в търговията с корпоративни

акции. Но почти същото откриваме и в Наредбата за Централния депозитар,

където пише, че той е структурата, която осигурява сетълмент в

търговията с ценни книжа, декларирана пред депозитара.

Трудностите около окончателното изясняване на проблема

произтичат от обстоятелството, че става дума за втори сетълмент.

Първият обслужва междубанковите разплащания, които приключват

окончателно в БНБ. Негова трансмисия е системата Бисера.

Вторият сетълмент ще обслужва търговията с ценни книжа. Той се

извършва със софтуера Оракъл - мощна база данни, качена

върху сървъра на депозитара. Този сетълмент има и друга особеност

- той е едностепенен, за разлика от многостепенната структура,

възприета в БНБ, и предполага изпълнение на нареждания за доставка

на ценни книжа срещу доставка на пари с последващо крайно изравняване

на салдата.

За близо шест месеца интензивна работа в Централния

депозитар са разработени няколко варианта на бъдещата система

за сетълмент и клиринг. Основната разлика при тях, в сравнение

с действуващия паричен сетълмент, е в отказа от функционирането

на електронни пари. Платежните системи по света се изграждат върху

кредитирането и дебитирането на кореспондентски сметки. В България

е точно обратното - онова, което една банка дължи на друга, се

пренася по електронен път. Следователно българската разплащателна

система свежда отделните независими финансови институции до клонове

на много голяма банка.

В подобни условия силно нараства ликвидният риск.

Стремежът за неговото минимизиране е повлиял върху избора на разпределена

система за разплащане. Смисълът й е прост: има две сметки в две

различни банки, чиито титуляри са съгласни Централният депозитар

да им уреди разплащанията. Тогава депозитарът навлиза в Бисера

като банкова единица, която пуска нареждане за незабавно инкасо

на парите от едната сметка в другата. Когато Бисера

даде потвърждение, всички ще знаят, че трансферът задължително

е минал и през БНБ.

С уважение към Банков надзор

Бъдещата разплащателна система, поддържана от Централния

депозитар, трябва да обхване изцяло капиталовия пазар независимо

дали сделката е реализирана на борсата, или извън нея. Засега

тази идея е подкрепена от пет големи банки, които се отказаха

от иначе примамливата възможност да оперират и като клирингови

къщи. Без съмнение техните мениджъри са наясно, че доходите от

клиринга са големи, но са големи и рисковете, особено ако някой

инвестиционен посредник излезе макар и за кратко на червено.

Всъщност всички добре разбират, че управление Банков надзор

няма да допусне появата на втори сетълмент, който да не минава

през БНБ. В противен случай самата идея за контрол върху ликвидността

на банките се превръща в мит. Без тоталното господство на Бисера

в Централната банка едва ли ще могат точно да се ориентират какво

става във финансовите институции, въпреки че от трансферите на

пари ще достигат известни отгласи.

Акциите на приносител нямат бъдеще

Автоматизацията на регистъра за ценни книжа недвусмислено

подсказва, че акциите на приносител са обречени на изчезване в

ерата на компютърните разплащания, защото винаги са се отъждествявали

с предаването - от ръка в ръка, на някакъв материален носител.

Когато той не съществува, на преден план излиза записът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във