Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕНЯТ 11 СЕПТЕМВРИ НЕ Е СВЪРШИЛ...

Атаката срещу Манхатън преди две години, на 11 септември 2001-а, предопредели новите реалности в международния живот. Една от тях е тероризмът, който след Деня на Апокалипсиса наричат глобализиран. Световната политическа история е пълна с терористични актове, но този изскочи от пещерите на Афганистан, прескочи Океана и засегна брутално самотната свръхсила. Той запълни очевидните дупки в остарялата представа за световен ред - не само за времето между Ялта (1945 г.) и Малта (1989 г.), но и след опита за подреждане на международните отношения след падането на Берлинската стена. Тероризмът бе онова ново свойство в международната политика, което промени координатите й.Един от първите белези на промяната безспорно е сливането на класическата външна политика и политиката за сигурност. За почти половин век атомната война не успя да се превърне в продължение на политиката с други средства. Ядреното свойство на международната политика бе напъхано във фризера на студената война и служеше на голямата дипломация само за изнудване. Във времето на конфликта Изток-Запад бе популярна доктрината на възпирането, чиито елементи имаха предимно американски и руски патент. След падането на Берлинската стена целта на доктрината бе модернизирана като неовъзпиране, и то предимно заради неорганизираната военна сила на бившия противник. Сега след 11 септември и двете доктрини останаха без съдържание, защото този, който трябва да бъде възпиран, просто няма нито пощенска кутия, нито адрес. Този противник, който се опитва да направи от тероризма продължение на политиката с други средства, е пропит с абсурдна логика и ...религиозен фанатизъм, които предполагат нова война и определят неясни контури на новия мир. В контекста на годишнината от терористичния акт звучи наистина нелепо съобщението на телеграфните агенции, че точно на 11 септември 2003 г. военновъздушните сили на САЩ са извършили пробно изстрелване на междуконтинентална балистична ракета Минитмън - 3. Само преди две години финансовото сърце на Америка бе поразено с най-обикновени пътнически самолети.Има много спорове дали е правилно тероризмът, който сложи отпечатък върху световната политика, да бъде наречен международен. Проблемът обаче не е в тероризма без граници, а в размиването на границите между глобално, регионално и локално в началото на ХХI век. А това вече е проблем на външната политика и на политиката за сигурност. Точно затова целите на терористите изглеждат логични и добре пресметнати - по формулата регионален удар плюс медиен ефект равно на глобална заплаха. Регионалните лаборатории за тероризъм, които по принцип се раждат от местния хаос на политическите и етническите конфликти, очевидно усещат невралгичните точки на една неподготвена за реакция международна система. След края на голямото противопоставяне (след Втората световна война до 90-те години) една от големите илюзии беше, че тероризмът не може да има глобални цели, защото е изгубил идеологическите си мотиви. Новият тип тероризъм показа, че това не е така - той се движи от религията, преминава през политиката, при това международната, и се връща към религията. Религиозният фанатизъм, от какъвто несъмнено е пропит един Осама бин Ладен, може със същата сила да интернационализира тероризма. Червените бригади например сега изглеждат като детска градина в сравнение с това, което извърши мрежата на бин Ладен. Самият 11 септември показа, че този тип тероризъм е феномен, за който националните интереси имат особено значение само ако безкомпромисно засегне междудържавни отношения, за да се легитимира като сила и фактор. Атентати с глобални послания от типа на този на 11 септември легитимираха много от регионалните групировки като елемент вече на т.нар. международен тероризъм. Парадоксално, но само две години след атентатите се случи това, което искаше ... саудитецът Осама бин Ладен. Съединените щати изтеглиха войската си от Саудитска Арабия. Точно с това изтегляне от свещените места Осама бин Ладен мотивираше собствената си война и успя да фанатизира последователите си. Призракът на тероризма измина своеобразен път на развитие, който много години бе странно забравен. Осама бин Ладен се би срещу съветските войски в Афганистан. След това през 1992 г. публично оповести друг мотив - свещена война срещу американските войски в Саудитска Арабия. През 1996 г. предефинира целта си в едно 40-странично описание на жестокостите, извършени изобщо срещу мюсюлманите. През 1998 г. вече издава заповед да се убиват не само военни, но и цивилни и споменава палестинския проблем и Ирак. Това възпроизвеждане на тероризма чрез проблемите на международните отношения прави впечатление. Защото този подход вече не признава неутрални зони. Както казват експертите, той предлага голяма и абстрактна заплаха. Тази заплаха обаче е съвсем реална, защото се опитва да засегне финансовата власт, за да я изправи пред най-голямата опасност - икономическата рецесия. Всъщност това е може би един от най-големите удари срещу цивилизацията и прави съмнителни мотивите за класическата война, която бе проведена в Ирак. Там в момента се харчат по 5 млрд. долара месечно, за да се стабилизира положението. Не е много далеч простото заключение, че дори само срещу една част от тези неембаргови пари самите иракчани биха сринали саддамовия райх. При това не са опасни само биологическите, химическите или ядрените им оръжия. Най-опасно е, когато се удря навсякъде по основите на обществото и по неговата международна взаимосвързаност. В случая е важна не толкова географията на терористичните удари, а целите им. Само за две години след 11 септември тероризмът посегна на финансовите символи в Ню Йорк, направи ад от туристическия рай на остров Бали, засегна пътя на петрола край бреговете на Йемен, в Москва изигра пиесата на ужаса на сцената на най-обикновен културен дом...Денят 11 септември все още не е свършил, защото не е свършила заплахата от терористични атаки. Тероризмът се възпроизвежда като вирусна програма. Единайсти септември не е свършил, защото не е унищожена системата, която го роди. Този трагичен ден най-малкото не е свършил, защото светът има нужда от нови правила за стратегическа стабилност на всички организации, които се грижат за здравословното състояние на международните отношения. В противен случай страшните илюзии ще се оглеждат в кривите огледала на тероризма, откъдето нахално се появяват призраците на религиозни фанатици като Осама бин Ладен или на диктатори като Саддам Хюсеин. А пропо, тези двамата най-после трябва да бъдат хванати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във