Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕМОКРАЦИЯТА С ДВЕТЕ Й ЛИЦА

Това, което съвременният човек бележи с думата демокрация,

е всъщност една прекалено обширна и доста безформена област на

чисто човешки и политически отношения. Демокрацията обаче според

теорията на политическата наука има много по-тесен смисъл и се

отнася до съвсем конкретен вид отношения между властта и обществото.

Демос на езика на древните Гърци означава народ, а

демокрация - управление на народа. Но такова пълно приложение

на понятието историята почти не познава. Изключението е един съвсем

кратък период на Древна Елада, когато в управлението са участвали

всички нейни граждани. Те са се събирали на агората и за всяко

решение са гласували с черни или бели камъчета. Все пак от всички

граждани са били изключени жените, децата, робите и чужденците.

Така че за абсолютна демокрация едва ли можем да говорим дори

и тогава. И въпреки това прелюбопитно е отношението на едни от

най-мъдрите мъже в човешката история. Нито Аристотел, а още по-малко

Платон са успели да открият достойнствата на демократичното

управление. Според двамата система на ръководене на общността,

в която решенията се вземат с участието на народа, е

по-скоро порочна и вредна, отколкото ефективна

Най-добрият начин във вижданията на древните мъдреци

е управлението да се осъществява от един отбран и добронамерен

елит.

Теоретиците на модерното мислене обаче отхвърлят

точно този принцип и от ХVII в. насам човешката история постепенно

и упорито се придвижва към все по-пълно участие на всички членове

на общността при определянето на важните решения. Прякото допитване

до народа и участието му в ръководенето на държавата се възприема

от съвременната мисъл за най-правилния и достоен начин на управление.

Но едновременно с това демокрацията в днешното разбиране

на понятието поставя все повече въпроси и пред теоретиците, и

пред политиците. Разминаването между теорията и практиката вече

е толкова драстично, че откровената позиция изисква едно пълно

разграничаване на двете разбирания.

Прераждането на демокрацията в съвременното общество

се случва в метежните години на Френската революция. Почти веднага

започва и двуличното й съществуване

Едното е лицето, което политиците представят пред

гражданите, а другото, което мислителите разкриват в разсъжденията

си. За всички съвременни политически идеи тази двузначност е принципно

присъща. Но едва ли съществува друга модерна идеология, която

да съхранява толкова съществени несъответствия и противоречия

между двете си изяви, колкото идеята за управлението на народа.

Като идеологическа доктрина демокрацията възприема толкова камуфлажни,

превзети и неискрени принципи, колкото само въображението на стремящите

се към повече власт политиците може да роди. А като научна теория

тя и до днес не е успяла да изгради единни и еднозначни принципи

за определяне на спецификата си като система на управление. Колкото

автори са разсъждавали върху същността на демокрацията, толкова

разнообразни и разминаващи се помежду си виждания съществуват

по въпроса. Проблемът с идейното разминаване е толкова сериозен,

че вече много от теоретиците на политиката започват излагането

на вижданията си с предварителна пространна уговорка какво точно

влагат в разбирането си за демокрация. И това е действително един

много важен момент от развитието на политическата наука, защото

демонстрира осъзнатата многозначност и невъзможността да се шаблонизира

човешката мисъл. Никой от авторите не претендира, че дава единствено

вярно определение на понятието. Претенцията е, че всеки има право

да развие собствения си усет към проблема, стига да успее да го

изложи и представи логично и достъпно за възприемане.

Далеч не толкова толерантна е позицията на политиците.

За тях демокрацията е конкретна идеология, построена върху единни

принципи и нетърпящи тълкуване положения. Като всяка идеология

и тази е просто шаблонизиране на човешката мисъл и превръщането

на естествените човешки усещания в

нереални стремежи на изнасиленото въображение

От гледната точка на природата няма нищо по-естествено

от това управлението на всяка общност да бъде подчинено на много

тесен елитарен кръг, във функционирането на който едва ли можем

да открием нещо демократично. Идеите на Френската

революция обаче раждат едно неестествено и противно на природните

закони мислене, което Русо с непремерено интелектуално самочувствие

развива като теория за народа - суверен. Теория, чийто

вирус безпощадно разяжда здравето на политическото мислене чак

до наши дни. И докато според него общественият ред е право,

което не идва от природата, други, много по-коректни автори,

твърдят точно обратното. Всичко, което е противно на природата,

е противно на обществения порядък - казва Буаст и историята

е доказала, че има защо да му вярваме. Така че, докато

партийният шаблон на демокрацията

включва точно неестествените идеи на Русо за народ,

който се самоуправлява, честното отношение към проблема и към

самите себе си ни кара да признаем, че такова животно няма.

Народът е сбор от хора, а хората имат различни съдби, различно

мислене и различни интереси. Да говорим за народно самоуправление,

означава да твърдим, че детето само иска да пие горчиви сиропи

и да си ляга рано, а не поради изричното настояване на майка си.

Че то само различава кое действие е благоприлично и кое не, а

не по внушение на възпитателите си.

И все пак сме свидетели на безкрайно широката употреба

на понятието демокрация и на това, колко привързани са гражданите

към собствените си разбирания за нейното съдържание. С демокрацията

започва и завършва всяко оправдание на всички съвременни човешките

отношения, както и на всички решения, които властващите успяват

да наложат на хората в една държава. Как да си обясним подобна

позиция, след като твърдим, че народното самоуправление е противоестествено

и неприложимо? Как да си обясним, че съществуват държави като

Швейцария например, в които много от решенията се подлагат на

пряко допитване до общественото мнение и зависят единствено?!

от изразената от него воля?

Обяснението се съдържа в разминаването между политическия

смисъл на демокрацията и теоретичния. Нито едно от двете тълкувания

не би могло да съществува или да се развива без другото. Съдържанието

на научната демокрация се обогатява, разсъждавайки

върху вътрешните противоречия на партийната демокрация. А партийната

се адаптира към изменящите се обществени условия, изучавайки изводите

на теоретиците.

Плоскостта, която разделя и обединява едновременно

двете нива на демокрацията, доста грубо можем да определим като

пазар. Всъщност това, което най-съществено различава съвременното

общество от всички познати организации на човешки общности в историята,

е мощният пазар. От началото на Холандската революция през далечния

ХVII в. до днес единственото истинско обяснение на развитието

на обществените отношения е промяната на зависимостта на обществото

от пазарните механизми. Точно защото пазарът налага свое

специфично разпределение на отговорностите

в което на практика са включени всички участници

- и държавата, погълната от пазара, започва да се регулира по

съответните пазарни принципи. Пазарът познава само две категории

участници - продавачи и купувачи. Държавата-пазар различава съответно

собственици - тези, които могат да продават и да купуват, и такива,

които не могат пълноценно да участват в пазара, защото нямат средства

и капитал за това. Първите демокрацията допуска до механизмите

на вземане на решенията, а другите остават само като случайни

участници в пазарните отношения. Постепенното включване на различни

категории граждани в демократичните механизми съответства много

строго на развитието на разбирането за капитал. И

до днес

пряката обвързаност на демокрацията с пазарните механизми

не се е развила нито с милиметър. Развива се по-скоро

разбирането за капитал, а оттук се разширява и кръгът на хората,

които притежават необходимия за пълноценно участие в пазара капитал.

В далечните дни на зараждането на пазара капитал е била единствено

притежаваната земя. Днес в пари, съответно в капитал, може да

се трансформира всяка една човешка дейност. Точно поради това

и почти навсякъде демокрацията, в политическия си смисъл, означава

участие на всички възрастни граждани в процеса на управление на

общността.

Демокрацията е единствено политическо съответствие

на пазарното участие, а не на светлите идеи за самоуправление

на народа. Демократичните механизми допускат до вземането

на решенията само тези, които могат да продават и купуват с наличен

капитал, придобит или чрез физически и интелектуални усилия, или

чрез получено наследство или просто чрез кражба.

Лявата част от политическата мисъл, опирайки се на

разсъжденията на Русо, се опитва да пренебрегне зависимостта на

демокрацията от пазара, но крахът на социалистическото управление

и народната демокрация на практика разреши този ялов

политически спор. Разпадането на социалистическата система доказа,

че човешката общност може да се управлява или чрез авторитарни,

или чрез пазарни механизми. Други ефективни начини за мирно съжителство

на големи групи от хора човешката история до днес не е познала.

Това обаче не означава, че няма да познае в бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във