Банкеръ Daily

Общество и политика

Декоративният парламент

Юридическата мисъл на ГЕРБ Данаил Кирилов.

По конституция България е парламентарна република. Но от 2009-а, откакто Бойко Борисов и ГЕРБ поеха управлението на държавата, значението и ролята на Народното събрание от мандат на мандат все повече се неглижират. Важните решения не се вземат от народните представители след задълбочени обсъждания, както би трябвало да бъде. Те не се вземат дори на заседания на Министерския съвет. Вземат се извън тези две институции и от един човек, който разпорежда на министрите и депутатите какво да свършат. Същият редовно си позволява да не уведомява народните представители за свои намерения, действия или позиции.

Стенограмите от правителствените заседания са смехотворни - те представляват монолог на премиера по различни въпроси, а разсъжденията му не са предназначени толкова за министрите, колкото за българските граждани, които ще ги научат от медиите.

Ролята на парламента вече е напълно декоративна и се свежда до "гумен печат", с който се официализират и легитимират "разпорежданията" на министър-председателя. Затова дебати по сериозни теми и законопроекти почти няма - те се претупват набързо, формално, с две-три изказвания на дежурните говорители и се пристъпва към гласуване. И там вече е силата на управляващото мнозинство, тъй като на депутатските банки на ГЕРБ стоят войници, които дисциплинирано гласуват, както им е наредено, без значение дали става дума за здравеопазване, образование, икономика, или за земеделие. И без значение дали се погазва конституцията, или се нарушават човешки права.

Просто на премиера Бойко Борисов и приближените му не им трябват експерти в различни области, оратори, дори юристи не са им необходими, а войници. Блестящ пример в това отношение беше отмененият по нареждане на Борисов мораториум върху новите медикаменти. А само няколко дни по-рано същият този мораториум беше наложен с гласовете на същите тези депутати при обсъждането на бюджета за 2018-а.

Имиджът на Народното събрание като институция се срива със страшна сила, и то от години, за което активно помага и опозицията. С почти всекидневните скандали, които предизвиква БСП, то заприлича на една безкрайна махленска свада, с размяна на грозни думи, лични обиди и елементарни, повтарящи се обвинения. Добре е, че левицата е активна и напипва болните места на управляващите от ГЕРБ. Лошото е, че не постига ефективни и трайни резултати с повдигането на проблемите. Всяко чудо се оказва за три дни, после нещата затихват и си продължават постарому. А в съзнанието на гражданите остава впечатлението за една шумна и безсмислена крамола, за разиграването на аматьорски театър, който буди отвращение.

Вторият вот на недоверие, който БСП внесе, си беше чиста излагация. Не че темата за сигурността не е важна, но той беше по-слабо подготвен и от първия в началото на годината за корупцията. Никакви нови аргументи освен известните вече случаи на несправяне на държавата с престъпността. Социалистите не можаха да оползотворят дори отреденото им за изказвания време, а ГЕРБ направи всичко възможно да провали и тези никакви дебати.

"Може би единствено ГЕРБ са в печеливша позиция. Ако някой е решил да неглижира парламента, очевидно това са управляващите и очевидно получиха помощ и от БСП, защото един зле подготвен вот на недоверие и едни подиграващи се на парламентарната демокрация управляващи, които веднъж годишно решават да поканят министър-председателя на отчет пред суверена, който представляват, не е нищо друго, освен съвкупно усилие хората да приемат парламента за излишен апендикс, който трябва да бъде изрязан", смята политическият пиар Арман Бабикян. Да припомним, че Бойко Борисов демонстрира презрението си към парламента още при първия си премиерски мандат, когато нарече депутатите "безделници".

И други анализатори на политическите процеси не крият наблюденията си, че от години има тенденция за умишлено сриване на рейтинга на Народното събрание. Първо, чрез законодателния процес, който е бърз, на парче и често лобистки обагрен. Прави впечатление също, особено през третия мандат на ГЕРБ, че законопроектите, които идват от Министерския съвет, са много малко. Прокарването на различните интереси става чрез законодателни инициативи на отделни депутати, написани набързо и нескопосано. Кабинетът сякаш се дистанцира от ставащото в Сградата на съединението. Това пък му пречи да изпълнява дадени политики чрез приемане на пакети от закони. Очевидно нито политики има, нито идеи за такива. Парламент и правителство сякаш са отделни губернии. Депутати пробутват лобистки закони, а премиерът преразпределя бюджета чрез решения на Министерския съвет.

Второ, експертизата в Народното събрание, особено правната, е на кота нула. Липсват изявени, действащи юристи както при управляващите, така и при опозицията. Парадоксално е в един парламент да има само един действащ юрист - адвокат Явор Нотев. Съветът по правни въпроси, оглавяван от проф. Огнян Герджиков, съществува проформа. Нито един депутат не се е допитал до него, преди да напише и внесе поредната си хрумка. Затова току-що приети закони спешно се ремонтират.

Трето, както вече стана дума, няма "ярки говорители, лидери на обществен интерес". Не е нормално от 95-членната парламентарна група на ГЕРБ да се изказват и да вземат отношение по различни въпроси максимум десетина души, станали вече специалисти по всичко. И при БСП са толкова - от  79. Корнелия Нинова уж даде път на млади хора, но не отчете, че те нямат опит. И тъй като тя изгони старите, но обиграни "муцуни", се оказа, че няма кой да научи и напътства новите.

Целият битовизъм в поведението на народните представители и опростенчеството на законодателната работа се потвърждават и от наблюденията на един репортер. "Ако някой се чуди какво правят депутатите по време на почивките си в комисиите - разменят си рецепти. Това поне става ясно от снимката на дъска за обсъждания. На обратната й страна се вижда пикантна рецепта", написа той  в социалната мрежа, след като бил на заседание на бюджетната комисия

Като прибавим и емблематичната случка със скоростната оставка на предишния председател на Народното събрание Димитър Главчев - тя беше поискана и получена от премиера за десетина минути - унижението на институцията става още по-видимо. Затова и висшестоящи чиновници си позволяват да се държат арогантно и пренебрежително към нея, при все че тя е най-важната в една парламентарна република.

Да припомним също, че едно от първите неща, които направи 44-ото Народно събрание веднага след конституирането си през април 2017-а, беше да премахне блицконтрола в сряда, като реши, че премиерът, вицепремиерите и министрите ще се отчитат пред ресорните комисии. Беше премахнато и прякото предаване на петъчния парламентарен контрол по БНТ 1. Излъчването му става по много по-малко гледаната БНТ 2.

Всичко това допринася парламентът да бъде сведен до придатък на изпълнителната власт.

Интересно обяснение за умишлено сривания му имидж дава бившият служебен премиер и професор по конституционно право Георги Близнашки. "Има влиятелни среди в България, които искат да преминем към президентска република. Това е опасно за страната ни, авторитаризъм се усеща във въздуха. Много е трудна коалицията, която ни управлява. Има много разминаване там", коментира той. Според Близнашки нашите управляващи се сещат за конституцията, когато има криза.

Думите на професора са логични в контекста на убедеността на повечето анализатори, че Бойко Борисов не се е отказал от намерението си да завърши политическата си кариера като президент. Президентската република беше и основната цел на движение "Кан Кубрат", което учреди вече покойният проф. Божидар Димитров.

"Парадоксално, но българският парламент се радва на малко по-голямо доверие в период, когато той на практика отсъства", коментира политологът Първан Симеонов социологическо проучване на "Галъп интернешънъл", направено по време на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков. Новият парламент стартира с 24% доверие и 66% недоверие. Това са сравнително благоприятни числа- на фона на последните години. При последните изследвания преди месец обаче Народното събрание вече "се радва" на одобрение от едва около 9 процента. Според социолозите се запазва като цяло тенденция на подчертан негативизъм към неговата дейност, за което политиците активно съдействат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във