Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕФИЦИТ НА ЕНЕРГИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

Избирателят - като се почне от Великобритания, мине се през Франция и Германия и се стигне до Словения и Латвия, очевидно демонстрира, че не е особено доволен от състоянието на европейската политика. За първи път той показа апатия или поне изключително хладно отношение към светая светих на европейската демокрация - парламента в Страсбург, в който се оглежда транснационалната демокрация. Въпросният избирател или не отиде до урните, за да посочи своя избраник и своята партия, или наказа управляващите по места, с което предизвика коментари от сорта: Европа гласува и изгуби. Факт е, че за първи път от двадесет и пет години, сиреч откакто има преки избори за европарламент, мнозинството от над триста милиона европейски избиратели отказа участие и си остана вкъщи. Това, което трябваше да се превърне в празник, в демократична среща на широка основа, се оказа едно нищо, написа френският в. Фигаро и определи Европа като бездушна. За 732 места в парламента в Страсбург се бориха 14 670 политици. Даже десетката на новоприетите от последния кръг на разширяването, които едва от шест седмици се сдобиха с правото да гласуват, не са въодушевени от възможността да определят страсбургската политика. Ако западноевропейците демонстрираха хладно отношение към изборите за Европейски парламент, то безразличието на новодошлите членове на ЕС от Източна Европа беше впечатляващо, бе коментарът на испанския в. Ел Паис. Тази взаимност между старите и новите избиратели в Европейския съюз действително е впечатляваща. Със сигурност необичайната апатия не може да се обясни с традиционното твърдение, че Европа е много абстрактна и много сложна. Не може да бъде обяснена и с разделението заради войната в Ирак. В случая с изборите за европейски парламент просто нямаше стара и нова Европа. Противопоставянето на Америка заради Ирак не помогна на тези избори нито на германския канцлер Герхард Шрьодер, нито на френския президент Жак Ширак. Нито пък италианския премиер Силвио Берлускони получи по-добри резултати заради подкрепата, която оказа на Съединените щати. Може би най-разумното обяснение е в неприятното впечатление, че европарламентът е дал много от себе си, за да се изолира от обикновения гражданин, който очевидно има усещането, че не намира разрешение на проблемите си в Страсбург. Общото изречение на коментаторите би изглеждало така - демократичен провал в едно от най-големите упражнения по демокрация в света. Впрочем, много е съмнително словосъчетанието демократичен провал изобщо да е възможно. Във всеки случай то добива реалност само с допълнението, че европейската политика бе жертвана заради дефицитите, които избирателят вижда в политиката на отделните национални правителства. Получава се така, че когато германецът гласува за Европейския парламент, той мисли за германския Бундестаг, а полякът вместо да гледа към Страсбург, вижда реалностите в полския Сейм. Същото би могло да се каже за всички - от Атина през Лисабон до Стокхолм. Трябва да са го забелязали и германският канцлер Герхард Шрьодер, и френският президент Жак Ширак, и британският премиер Тони Блеър, и италианският министър-председател Силвио Берлускони, и всички шефове на останалите двадесет и едно правителства. Жак Ширак например нарече резултатите от изборите разочарование за всички нас и за Европа. Особено трябва да го е разбрал германският канцлер. Социалдемократическата партия на Герхард Шрьодер спечели само 21.5% от гласовете в Германия, което е най-слабият изборен резултат изобщо в следвоенната политическа история на Федералната република. Наказани от избирателите бяха правителствата в Австрия, Франция, Полша, Чехия и Португалия. Според финансовите експерти в крайна сметка наказанието е заради проблемите по темата реформи и не е толкова въпрос на влияние на леви или десни партии. Европейската политика, изглежда, бавно, но сигурно се измъква от иракските пясъци на международните отношения и започва да се връща към нормалността на вътрешните си проблеми. Тази нормалност се огледа в изборите за европарламент, в новия кръг от подреждането на властовите позиции в мотора - Европейската комисия и в новото издание на надпреварата за най-важния проект - Европейската конституция. Все неща, които изискват споразумение заради европейското бъдеще, което трябва да се случи. И които неизбежно поставят въпроса колко енергия има европейската политика. За нас, българите, които приключихме технически с преговорите за присъединяване към Европейския съюз, до 1 януари 2007 г. този въпрос за енергията и способността за реформи в Европейския съюз повече от всякога става постоянен и от първостепенна важност. И естествено по-добре е той да получава отговорите си при наличието на Европейска конституция, за да се случва по-рядко в бъдеще Страсбург да се бърка с която и да е столица в Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във