Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕБЕЛОТО КИЛИМЧЕ НА НОВАТА ВЛАСТ

Няма съмнение, че в момента правителството на премиера Симеон Сакскобургготски се ползва с широко обществено доверие и което е особено важно в тази насока - генерира надежда, че страната ни има шанс да почне да изплува. При това положение кабинетът се ползва с широка свобода за действие, надежда, готовност на хората да преглътнат и непопулярни мерки в името на по-светлото бъдеще - той е с развързани ръце. Още повече че и с неделното си обръщение към нацията преди две седмици премиерът отново доказа, че много точно цели ваксата.
Извън този обществен ресурс новото управление разполага и със

скрития ресурс на всяка нова власт

страха и надеждата на хората и групите с политическа и икономическа власт. Независимите местни и централни власти при всяка смяна на правителството се снишават в очакване на индикации накъде ще задуха вятърът. Икономически и политически групи се декларират като приятелски и готови на всичко - стремят се да заемат изгодни позиции в разпределението на властовите и парично-имуществените ресурси.
И като е така, опозицията няма основа за каквото и да било действие извън заниманията със себе си - лишена е от социална база и обществена подкрепа, и трябва да чака. Всеки опит за критика и ярка опозиционност в този момент и в близко бъдеще не просто ще бъде безполезен, а и ще изглежда смешен.
Плюс всички тези бонуси, новата власт разполага и с друг уникален ресурс, какъвто не е имал никой преди нея. НДСВ няма партийно тяло - то има само глава. Тялото на НДСВ е държавната администрация, но партийната глава по никакъв начин не е зависима от административното тяло, а положението е точно обратното. (За разлика и от Виденов, и от Софиянски, и от Костов, които, макар в различна степен, неизменно зависеха от партийните лобита). НДСВ няма да храни партиен апарат - партийният апарат е в държавната администрация и той е осигурен.
Новите нямат местни структури -

нямат местни партийни лобита

местни партийни икономически групировки. Активът на НДСВ не може да пледира за заплащане след изборите - за смяна на чуждите с наши, за бордове, за тайни и явни сделки по партийна линия, за митниците... Просто защото няма актив. Освен малобройни самонабедили се и лесни за елиминиране кариеристи. А тъкмо оттам най-много смърдеше - и при червените, и при сините, защото всичко ставаше пред очите на хората в малкия град - там, където всички се познават и всичко се знае. При това положение НДСВ може да си позволи да бъде безкомпромисно на местно, регионално, низово равнище. Там такава безкомпромисност лесно се вижда от обществото и то горещо ще я приветства. И в същото време е свободно да прави каквото реши на високо ниво - там, където обикновените погледи не стигат. Сиреч - дерзайте, министри!
На пръв поглед новата власт е бетонирана отвсякъде. И това е безспорно така, ако гледаме нещата във вътрешнополитически аспект.
Извън него обаче съществува външнополитически и икономически аспект, който може да торпилира всяка власт, въобразяваща си, че е напълно свободна да действа по свое усмотрение.
Само наивниците се съмняват, че декларираната нова данъчна политика, както и обявената нова икономическа логика (раздвижване на потреблението и нарастване на доходите като основен механизъм за растеж)

ще отвори дупка в бюджета

За обслужване на външните задължения само с вътрешни ресурси е смешно и да се мисли. Доколко декларираните икономически мерки и евентуално породеният от тях бюджетен дефицит ще бъдат по вкуса на международните ни кредитори предстои да видим скоро. Заедно с това решаването на най-тежките проблеми - смъкване на равнището на безработицата до приемливи размери и връщане на пазара на близо 40% от населението в страната, които в момента са извън пазарните отношения, работата е по-трудна. Според различни пресмятания, за това ще са нужни около 1.5 млрд. щ. долара годишно реални външни инвестиции. Алтернативата е освобождаване на вътрешни ресурси, което може да стане само за сметка на обслужването на дълга. Всичко това далеч не зависи от волята на новите управници.
Тлеещият македонски конфликт (дано да остане само тлеещ), ангажирането на НАТО в него и новата спирала на отношенията САЩ - Русия също така могат да поставят страната ни пред вземането на много деликатни външнополитически решения. Естествено обстановката на Балканите може да се използва и като коз в играта с международните финансови институции. Но за да е печеливша, тя трябва да е една много точно балансирана и премерена игра,

без хазартно блъфиране

защото мините са много и, както изглежда, комфортно изтегната върху народната любов новата власт може да се озове без килимче под гърба. И това сме го виждали.
А като пряко следствие във вътрешнополитически план възниква въпросът за президента и президентските избори.
Големият въпрос пред НДСВ и Симеон Сакскобургготски е - могат ли да вярват на президента Стоянов? Въпреки силно стеснените си правомощия президентът е реална политическа фигура, политически авторитет, особено във външнополитическите отношения. Негова добре премерена външнополитическа атака срещу управляващите в подходящ момент може да им нанесе сериозни щети. (А заедно с това и на страната като цяло, въпреки че би било изгодно за опозицията). Затова на НДСВ и Симеон II предстои да решат сложния казус: Президентът Петър Стоянов просто седесар ли е, или е държавник; може ли играе очертаващата се сложна игра, и то да играе в екип с новите управляващ; може ли поне да бъде фигурата, която ще изпълнява необходимите роли в светлината на прожекторите, без да проявява ненужен артистизъм и солови импровизации.
В близките дни ни предстои да разберем решението на Симеон.

КАТО ЦЯЛО СТЕ ПО-СКОРО ОБНАДЕЖДЕН ИЛИ РАЗОЧАРОВАН ОТ НОВАТА ВЛАСТ?



1. ОБНАДЕЖДЕН 49 %
2. РАЗОЧАРОВАН 12 %
3. ЧАКАМ ДА ВИДЯ РЕЗУЛТАТИТЕ 39 %

----

Данните са от изследване, проведено по метода на телефонното интервю, в периода 24-26 август 2001 г. с 650 жители на София, Благоевград, Варна, Кърджали, Благоевград, Монтана и Русе.

Facebook logo
Бъдете с нас и във