Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАУНИНГ СТРИЙТ СРЕЩУ БУШ ХАУС

Историята на Великобритания помни и други случаи, когато на министър-председателя се е налагало да обяснява пред парламента защо е взел решение да започне война. Последният е отпреди 20 години, по време на Фолклендската криза. Сега премиерът Блеър е принуден да защитава своята репутация и да опровергава предположения, че неговото правителство се е отнесло творчески към данните на разузнаването, за да убедят парламента, че единствено война срещу Саддам Хюсеин може да спаси света от иракското оръжие. Разликите в случаите с Фолклендските острови и Ирак обаче са огромни. Преди 20 години Маргарет Тачър създаде независима от правителството комисия, която да разследва дипломатическите и военните обстоятелства за войната и в крайна сметка бяха разгласени разузнавателни данни. Тогава обаче нито един политик не подлагаше на съмнение справедливостта на войната.Двадесет години по-късно получилото скандална слава септемврийско досие на Саддам Хюсеин замеси в шумен скандал премиера Блеър, хора от най-близкото му обкръжение, членове на Камарата на общините и ръководството на най-влиятелната медия във Великобритания Би Би Си. Наложи се създаването на суперкомитет в британския парламент, който трябваше да играе ролята на съдия в конфликта и да вземе решение по взаимните обвинения между министър-председателя и корпорацията. Главният въпрос беше дали правителството на Нейно Величество е предоставило на парламента пълна и точна информация за иракската заплаха. От решенията на комисията зависеше доколко са оправдани обвиненията на кабинета и на Би Би Си. Скандалът продължава вече няколко месеца. Той започва през май, когато корпорацията Би Би Си излъчва в своя ефир безупречен от нейна гледна точка репортаж на военния си кореспондент Ендрю Гилиган. Журналистът, който се позовава на авторитетно лице от британските тайни служби, предполага, че докладът на разузнаването за Ирак от септември 2002 г. не е стигнал до гражданите в истинския си вид. В центъра на скандала се оказва Алистър Кемпбъл - началник на отдела за стратегически изследвания и комуникации на премиера. Неназованият източник на Би Би Си твърди, че точно той се е намесил в процеса на изработването на документа, като е добавил в текста цял абзац за това, че режимът на Саддам Хюсеин е способен за 45 минути да разгърне и да използва оръжия за масово поразяване. Според същия заслужаващ доверие източник от британското разузнаване, от Даунинг стрийт е дошла заповедта за включването на пасажа за 45-те минути, за да се придаде на текста необходимата пикантност. На базата на този доклад след това правителството на Блеър поиска от парламента разрешение за участие на страната във военната операция срещу Ирак. По-късно британският кабинет пита Би Би Си дали вярва на историята за разкрасяването на досието. Ръководството на корпорацията отговаря, че има право да излъчва в ефир всичко, което смята за необходимо. С други думи, не отговаря на въпроса. След това във вестникарско интервю Блеър обидено заявява, че няма по-сериозно обвинение за един министър-председател от това да се каже, че той изпраща армията на война на базата на фалшифицирана информация. Пред суперкомисията премиерът е категоричен: Напълно отричам предположението, че сме заблудили парламента и народа.По-рано на Кемпбъл също се налага да се яви пред парламентарните съдии. Пред неговите членове той се кълне, че никога не е възнамерявал да прави септемврийския доклад по-драматичен. Пълна, 100 процентова лъжа е твърдението, че аз по някакъв начин съм преправил съдържанието, за да се преувеличат изводите на разузнаването, казва Кемпбъл. По думите му документът е съставен и одобрен от комисия на разузнаването, в което влизат всички шефове на британските разузнавателни служби. Съвършена неистина е твърдението, че съм оказвал натиск върху спецслужбите, за да се преувеличат иракските заплахи - заявява Кемпбъл и иска извинение от страна на Би Би Си. На същото заседание извинение от корпорацията и в частност от кореспондента Ендрю Гилиган поиска и заместник-председателят на Камарата на представителите Фил Уулъс, който обвини журналиста в съзнателно изопачаване на фактите. В отговор шефът на новините на Би Би Си Ричард Самбрук обвини Кемпбъл в използване на тактика на заплаха срещу опонентите, но все пак му даде възможност в радиоефира на Канал 4 да заяви, че възнамерява да даде под съд Би Би Си за това, че петни името му. Персонални претенции към журналиста Гилиган обаче нямал. Срещу ръководството на корпорацията се нахвърли и министърът на риболова Бен Брадшоу, като нарече лъжа твърдението на медията, че преди да излъчи майското си предаване, е известила британското министерство на отбраната за неговото съдържание. Според Би Би Си за предаването по септемврийското досие е бил уведомен държавният министър на отбраната Адам Инграм. Министърът на отбраната Джеф Хун отрича това да е вярно.Засега Би Би Си отказва да поднесе каквито и да е извинения, защото всички повдигнати въпроси доказват, че медията е изпълнила задължението си да алармира обществеността. Освен това категорично отхвърля да разкрие своя достоверен източник на информация. До този момент решение по скандала взе само парламентът. Депутатите осъдиха по шекспировски - всички са криви. Правителството прекалено много се е доверявало на американски данни и иракски бежанци, които са заинтересовани Великобритания да участва във войната. На Би Би Си препоръча да не се ръководи в оценките си на сведенията само на един източник. Едва ли тези решения ще охладят страстите и ще разтопят леда между Даунинг стрийт и Буш хаус, но дори и след затихването на скандала, той ще се помни много по-дълго време, отколкото пълномощията на премиера Тони Блеър и на управляващите в Би Би Си. Така както се помнят и предишните търкания между кабинета и корпорацията - по време на националните стачки през 1920-1930 г., по време на Втората световна война, Суецката криза, в годините на реформите на Маргарет Тачър и бомбардировките в Югославия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във