Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ ДЕГУСТИРАТ НОВА ПОРЦИЯ ФАЛИТИ

Съдебната гилотина безкомпромисно отделя несъстоятелните

банки от банковото тяло. Справедливо е този процес

да продължи заради гражданите и фирмите, чиито пари почти година

стоят обездвижени, докато изтекат процедурите, предхождащи несъстоятелността.

Но сметките показват, че от фалита те губят не по-малко, отколкото

от замразяването на парите им в банките под особен надзор.

В последния работен ден на миналата седмица, на 18

юли, бе съобщено, че съдът е обявил в несъстоятелност и БЗК. Мениджърите

на банката не са официално уведомени за решението, поради което

публично отрекоха това да е вярно. Според тях приемането на подобно

решение от съда е невъзможно, тъй като на 18 юли изтича срокът,

в който е трябвало да бъде внесена в съда писмената защита на

банката. Нейните адвокати смятат, че на магистратите им трябват

поне един или два дни, за да се запознаят с мотивите на защитата

и едва тогава да вземат окончателно решение.

За разлика от БЗК миналата седмица Стопанска банка

се размина с присъдата. Но произнасянето й предстои. Вероятно

тази съдба няма да отмине и БАЛКАНБАНК. Смята се, че нито една

от тях няма да избегне фалита. И най-вероятно песимистите ще излязат

прави, въпреки че за някои от тези кредитни институции бяха представени

редица оферти за покупка. Въпросът е, след като обявяването им

в несъстоятелност бе проточено толкова месеци, не е ли разумно

да се даде още една кратка отсрочка, за да се проучат предложенията

на инвеститорите? Тя има смисъл не заради някакво криворазбрано

милосърдие към провалилите се банки, а защото фалитът не отстранява

проблемите на финансовата система, нито облекчава тегобите на

милионите данъкоплатци. Ако трите банки фалират, бюджетът трябва

да се разплати с гражданите и фирмите, чиито пари от близо година

са замразени във въпросните институции. Разходите на държавната

хазна по изплащането на тези задължения са 297 млрд. лева.

БАНКЕРЪ вече писа, че към БЗК проявява

интерес английски инвеститор, който проведе първи преговори с

БНБ. Междувременно за една година капиталовата адекватност на

банката се придвижи нагоре по скалата от минус 80 до плюс 1.5.

Събрани са кредити за над 14 млрд. лева.

Стопанска банка е ликвидна, разполага със собствени

средства, които покриват задълженията й към граждани и фирми около

2.5 пъти, а капиталовата й адекватност е около 12.16 процента.

Не бива да се забравя заплахата на Bank Austria да се оплаче в

Парижкия арбитраж за умишлен фалит, с което надеждата външните

задължения на Стопанска банка да бъдат изкупени по ниски цени

заради несъстоятелността става доста ефимерна. Миналата седмица

авторитетен източник от БНБ съобщи, че към кредитната институция

е проявен интерес от швейцарски инвеститори, които са представили

референции от ABN AMRO Bank.

БАЛКАНБАНК пък има големи задължения към граждани

и фирми - 151.6 млрд. лева, които ще се стоварят на плещите на

бюджета, ако бъде обявена в несъстоятелност. Сравнително спасителен

вариант за нея е да се превърне в банка болница.

Какво стои зад ускоряването на фалитите? Държавата,

изглежда, разчита да уреди чрез този механизъм дълговете на някои

от огромните предприятия длъжници от ранга на авиокомпанията и

така да улесни тяхната приватизация. Това намерение бе отразено

в закона за бюджета за 1997 година. Вероятен стимул на процеса

е и настояването на международните финансови институции. Миналата

седмица стана ясно, че МВФ отлага с една седмица отпускането на

втория транш, тъй като Световната банка е поискала от правителството

допълнителна информация, преди да сключи договора за заема FESAL.

Не е изключено банката да е настояла да се изпълнят ангажиментите

по отношение на оздравяването на банковата система.

Каквито и да са причините за бързането, със сигурност

облагодетелствани от фалита на БЗК, Стопанска банка и БАЛКАНБАНК

ще бъдат онези, които от месеци се навъртат около предприятията

длъжници на трите кредитни институции и уж все ги купуват. Фалитите

променят условията съществено. Ако вземането на БАЛКАНБАНК от

Балканкар например е 40 млн. щ. долара, след фалита

вероятно то ще може да се купи за 8 или 12 млн. щ. долара. Новият

кредитор на Балканкар ще може да получи срещу него

собственост или пари поне за 20 млн. щ. долара и ще е спечелил

от 12 до 8 млн. щ. долара.

Според експерти по-неприятното е, че самите длъжници

на трите банки могат да се измъкнат, като платят една минимална

част от задълженията си. Фалитът обикновено обезценява дълга до

около 20 - 25% от номинала му. Изобщо не е изключено след време

да се окаже, че фирмата купувач е дъщерно дружество или специално

нает посредник на фирмата длъжник. Така нередовният кредитополучател

печели два пъти - най-напред като е източил банката, а след това,

купувайки я с намаление. Всички пасиви, разбира се, остават за

бюджета, сиреч за данъкоплатеца. Подобни операции едва ли ще са

възможни, ако в банката влезе чуждестранен инвеститор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във