Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ ЗАПЛАШВА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ БИЗНЕС С МАСОВИ ФАЛИТИ


Застрахователните дружества отнесоха поредния удар
през пръстите чрез гласуваните миналата седмица промени в Закона
за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Тази седмица се очаква
плодът от труда на законотворците да бъде обнародван
в Държавен вестник, с което окончателно ще се подпише
смъртната присъда на голяма част от старите застрахователи.
Явно 1998 г. не бе добра за този бизнес, добре че й се вижда
краят, обобщават застрахователи с дълъг професионален стаж.


Предисторията на драмата


Хитруванията на застрахователните компании,
които заделяха свръхрезерви за сметка на държавния бюджет, им
изиграха лоша шега. Липсата на правен регламент за формирането
на застрахователните резерви бе основната причина, която накара
законотворците в края на миналата година да гласуват непосилния,
особено за животозастрахователите, 7-процентен данък, който между
впрочем се оказва световен прецедент. Водещите страни в Европейската
общност нямат такъв налог, а в останалите държави той се движи
в границите от 1-3 процента.


След близо една година от въвеждането на ЗКПО сега
законотворците преосмислиха отношението си, но само спрямо животозастрахователите,
като намалиха данъчната ставка от 7 на 5 процента. За застрахователите
е рано да ръкопляскат, защото за сметка на това е увеличена данъчната
основа. А имат ли основание за радост поне застрахованите?


Специалистите са категорични - спечеленото намаляване
на данъка е по-скоро пирова победа, отколкото победа на разума.
За животозастрахователните компании налагането на данък върху
премийния приход е безумие, а увеличаването на данъчната основа
за всички дружества вещае техния крах.


Застрахователните дружества определят


разширяването на данъчната основа


която подлежи на облагане, направо като геноцид.
Досега със 7% данък бяха облагани само застрахователните премии
на компаниите, а според направената в закона промяна занапред
този налог ще се отнася и за постъпления от други дейности,
включително несвързани със застрахователна дейност. Интересно
какво има предвид законодателят под други дейности?
Още по-интересно е при тази обтекаема формулировка има граница
за субективните тълкувания на данъчните служители при определяне
на облагаемата основа? Парадоксът в този странен текст е, че той
противоречи на застрахователния закон. Там изрично е посочено,
че дружествата, извършващи застрахователна дейност, нямат право
да извършват никаква друга търговска дейност. Аргументите на законотворците,
че разширяването на данъчната основа има превантивен и наказателен
характер, са направо абсурдни. Защото нарушаването на застрахователния
закон се наказва включително с отнемане на лиценза (чл. 31, ал.2,
т.5), а освен това контролът върху спазването на застрахователното
законодателство е в компетенцията на Националния съвет по застраховане
и на Дирекцията за застрахователен надзор, а не на данъчната администрация.


Невинен до доказване на противното


Тази правна максима май е чужда за българските законодатели,
които сякаш са забравили, че облагането с данък не може и не бива
да е наказание. Явно в случая под други приходи законодателят
е имал предвид реализираната печалба от инвестиционната дейност
на дружествата. Ако е така обаче, някой би трябвало да се сети,
че разширяването на данъчната основа за сметка на оборотите при
застрахователите е нелогично, тъй като оборотите от финансовоинвестиционната
им дейност се определят от банковите институции. Освен това тази
дейност вече е регламентира в Закона за застраховането(чл. 48-55).
И в крайна сметка се пита -


откъде застрахователите ще печелят


за да поемат задълженията си към своите клиенти?
Логично е приходите от застрахователната дейност да бъдат облагани,
но едва ли е разумно това да става по начина, определен от новите
промени в ЗКПО, които на практика съсипват цял един сектор от
икономиката, какъвто е застраховането. При положение че съгласно
застрахователния закон компаниите могат да инвестират своите средства
в ДЦК, недвижими имоти, общински облигации, акции, търгувани на
борсата и банкови депозити, кой ли ще е този финансов инструмент,
който би донесъл на застрахователите печалба в такъв размер, та
и след облагането с данъци да могат да изпълнят ангажиментите
си към клиентелата? Нов удар върху тях ще нанесе евентуалната
промяна и в застрахователния закон, който ще ги задължи да държат
на депозит половината от гаранционния си капитал (който също се
облага). При положение че ОЛП за миналата седмица е 5.08%, а корпоративният
данък върху тази печалба - 7%, е логичен въпросът: Де е
Киро на кирия? Едва ли с препечеленото от депозит и след
това обложено с данък застрахователят ще може да поема рисковете,
характерни за бизнеса, а на всичкото отгоре и да ги обезпечава.
Другата възможност за инвестиране на свободния ресурс
на застрахователите са ДЦК, от които се печели малко повече, отколкото
от депозита. Но и в този случай основната печалба е най-вече за
държавата, защото веднъж се кредитира бюджетът, а втори път плащат
данъци за тази си услуга.


И ако за общозастрахователния бизнес все пак има
някаква надежда да оцелее, то драмата при животозастрахователите
е пълна, тъй като техните договори са дългосрочни и в тях се включва
спестовен елемент, който е основната част от застрахователното
обезщетение. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че животозастрахователната
дейност като допълнително осигуряване на населението е законово
най-неоправданата в сравнение с пенсионните фондове и предвидените
за тях преференции и банките с техните депозити - печалбата от
тях също не се облага с данъци.


Парадоксът Костов срещу Костов


Допреди да влезе каквато и да е нормативна уредба,
която да регулира данъчното облагане на застрахователната дейност,
дружествата уреждаха задълженията си към държавата, като използваха
за модел нормативите за ДЗИ. Но сега частните застрахователи ще
трябва да плащат данък върху заделяните през годините резерви,
докато държавният застраховател отново е облагодетелстван и няма
да внася нищо в държавната хазна. В качеството си на министър
на финансите през 1991 г. Иван Костов със заповед N201(от 9.12.91
г.) регламентира как компаниите да формират застрахователните
си резерви и съответно, съобразено със спецификата на дейността,
освобождава тези резерви от облагане с данъци. Според сега действащо
законодателство въпросните резерви подлежат на данъчно облагане,
и то със стара дата. Това става отново с благословията на Иван
Костов - този път в качеството му на министър-председател. Твърде
малко успокоение дава фактът, че държавата няма да събира еднократно
старото данъчно бреме, а в продължение на седем години. Какви
ще са последствията от поредната законова гениалност?
Фалити, и то навярно много и предимно сред животозастрахователните
дружества. Ако дружествата започнат да погасяват старите си задължения
към бюджета, това ще доведе до нарушаване на границата на платежоспособността
им, а логичното следствие е отнемане на лиценза за упражняване
на застрахователна дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във