Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАНЪЧНО И СЧЕТОВОДНО ТРЕТИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА РЕМОНТ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ (ДМА)

Въпрос: Кои са основните нормативни разпоредби относно данъчното и счетоводно третиране на разходите за ремонт на дълготрайните материални активи?


Пита Божидар Тодоров, управител на ООД


В условията на действие на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) отговорът на този въпрос е интересен за всички фирми - юридически лица и еднолични търговци. Затова ще се постараем подробно да бъде изяснен.


Най-общо разходите по ремонта на ДМА можем да разграничим в две групи:


- Първата група - това са разходите, направени за възстановяване или поддържане на първоначално установеното ниво на ефективност (капацитет и производителност) на даден материален дълготраен актив, и които не променят неговото първоначално функционално предназначение. Съгласно т.11 от Националния счетоводен стандарт (НСС) N4 Отчитане на дълготрайните материални активи, приет с ПМС N65/25 март 1998 г. (ДВ, бр. 36/1998 г.) тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността и с тях финансовият резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23 (2) от ЗКПО не се увеличава.


Втората група - това са разходите, третирани в т.6 от чл. 23 (2) и т. 16 от ?1 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, както и в т.12 от цитирания по-горе НСС N4. Според текстовете на тези нормативни документи разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайните активи трябва да водят до:


а) удължаване на първоначално определения полезен срок на годност на актива;


б) увеличаване на производствения капацитет на актива;


в) подобряване на качеството на произвежданата продукция или на оказваните услуги или създаване на възможност за производство на принципно нов вид продукти или оказване на принципно нов вид услуги;


г) промяна във функционалното предназначение на актива;


д) създаване на условия за съкращаване на производствените разходи;


е) частична или цялостна промяна на технологичното оборудване и обзавеждане на производствени и обслужващи сгради и съоръжения.


Тези разходи следва да се отразяват като увеличение на отчетната стойност на съответния актив или да формират стойността на отделен материален дълготраен актив. В случай че това не е извършено и тези разходи са отчетени като текущи разходи за ремонт, финансовият резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23 (2), т. 6 от ЗКПО се увеличава с тяхната сума.


За активите, чиято отчетна стойност е увеличена вследствие на направените разходи за ремонт - в случаите, посочени във втората група, се извършва актуализация на амортизационния план, при което може да се определи нов полезен срок за ползване.


Посочените по-горе нормативни разпоредби са принципни и са израз на хармоничното съчетаване на постановките на ЗКПО и НСС N4. В ЗКПО обаче има една разпоредба, която редакционно е неточна и непълна и поради това дава възможност за противоречиви тълкувания и становища. Става въпрос за т. 21, ал.2 и чл.23, ал.10, според които финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с: частта от разходите за ремонт на материални дълготрайни активи, с изключение на разходите за авариен ремонт, непокрити от застрахователното обезщетение, превишаваща размера на начислената до момента амортизация за съответния актив от въвеждането му в експлоатация... намалени с разходите за ремонт, извършени преди 1 януари 1998 г.


Някои данъчни органи възприемат тази редакционно неиздържана разпоредба като отнасяща се до разходите за всички ремонти, включително текущите, третирани като първа група, по-горе. За да избегнат плащането на данък върху разходите за ремонти предприятията масово изготвят протоколи за обособяване като аварийни, дори и за най-елементарните ремонти.


За да се преодолее възникналото противоречие, ще изложа становището си по този въпрос. Основните белези на текущите разходи за ремонт са посочени в първата група по-горе. Те са необходимо присъщи разходи и елемент на себестойността и като такива се финансират и възстановяват в парична форма от приходите от реализацията на стоките. Разходите за текущ ремонт не се вземат предвид при определяне на амортизационната сума, амортизационната квота е амортизационната норма на ДМА и затова техният размер не следва да се съпоставя със сумата на амортизациите.


Обратно е положението при подобренията, модернизацията и реконструкцията на ДМА. Освен характеристиката на тези разходи, посочени като втора група по-горе, е необходимо да се има предвид, че по същество те представляват просто или разширено възпроизводство на съществуващи ДМА и като капиталов разход следва да се финансират и поставят в съотношение с амортизациите. Затова е необходимо Министерството на финансите да излезе с тълкувателно становище, според което разпоредбите на т. 21, ал. 2 и чл. 23, ал. 10 от ЗКПО се отнасят за разходите, посочени в чл. 23, ал. 2, т. 6.


При счетоводното отчитане на разходите за ремонти на ДМА следва да се съблюдават следните условия:


Всички разходи за ремонти, чрез възлагане или по стопански начин, първоначално се отнасят по дебита на сметките по група 60 Разходи по икономически елементи, срещу кредитиране на сметките от група 40 Доставчици и свързаните с тях сметки и група 50 Парични средства.


Със сумата на разходите за завършените ремонти само от втора група, т.е. подобренията, модернизацията и реконструкцията на ДМА, водещи до увеличаване на тяхната стойност, се дебитира сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА срещу кредитиране на сметките от група 60 Разходи по икономически елементи.


За изразяване увеличението на стойността на ремонтираните ДМА, сметките от група 20 ДМА се дебитират срещу кредитиране на сметка 207 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи.


За да се елиминира влиянието върху текущия финансов резултат на разходите за ремонт от втората група, дебитният оборот по сметка 207 се посочва в Отчета за приходите и разходите в раздела за Приходи от дейността по т. 3, която има същото наименование като самата сметка 207.


Съгласно чл. 36 (2) от ЗКПО разходите за ремонт на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, а се използват за административно-управленски и представителни цели, се облагат с еднократен данък в размер на 20 процента. В тези случаи, на основание чл. 37 от ЗКПО, тези ремонти, дори и да представляват модернизация, т.е. да са част от втората група, не се вземат предвид при преобразуване на финансовия резултат по чл. 23 от ЗКПО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във