Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАНЪЧНИТЕ ОБЛАГАТ ВСИЧКО, КОЕТО ШАВА

Както е известно, със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон - ЗИДТЗ (ДВ., бр. 100/31.10.1997 г.) бяха определени нови и задължителни размери на основния капитал на дружествата с ограничена отговорност (ООД), акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КДА). Съгласно преходните и заключителните разпоредби на същия закон посочените дружества са длъжни да приведат капитала си в съответствие със законно изискуемия минимум и да поискат вписване на това обстоятелство в търговския регистър в срок до една година от влизането в сила на този закон или до края на октомври тази година.


Междувременно, с параграф 38 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (ЗИДЗСч) (ДВ., бр. 21/1998 г.) бе регламентирано: преоценъчният резерв, формиран в резултат на ревалоризацията на активите и пасивите към 31 декември 1997 г., да се използва, на първо място за увеличение на основния капитал до изискуемия по закон минимум, а след това евентуалният остатък - за покриване на финансовите разходи за бъдещи периоди, за покриване на загубите от минали години и за увеличаване на собствените резерви. Според ал. (3) от същия параграф 38 увеличението на основния капитал се извършва чрез увеличаване на дяловете или стойността на акциите на съдружниците, съответно на акционерите.


Базирайки се на горецитираната ал.(3), Столичното управление на данъчната администрация (СТУДА) с писмо N08-02-0144 от 30 юли 1998 г. е дало тълкувателно становище за това, как да се третира данъчно увеличението на основния капитал с преоценъчния резерв. Според становището увеличението на капитала по реда на параграф 38 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството следва да се смята като дивидент за акционерите, респ. съдружниците, и да се обложи с еднократен 15% данък по чл. 34/1 и чл. 47 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).


По същество с това си становище СТУДА въвежда лишен от икономическо и правно основание данък. Този незаконен данък ощетява съдружниците и акционерите в дружествата, които имат преоценъчен резерв от ревалоризацията на своите активи и пасиви към 31 декември 1997 г. и предвиждат да увеличат с него основния си капитал. Става дума за огромен брой неоснователно засегнати физически и юридически лица. А това налага да анализираме и оспорим становището на СТУДА от икономическа и правна гледна точка.


1. По въпроса за произхода, икономическото съдържание и предназначение на преоценъчния резерв.


Ревалоризацията на активите и пасивите към 31 декември 1997 г. бе предизвикана от необходимостта частично да се компенсира огромната декапитализация на фирмите, предизвикана от високата инфлация през последните години. Преоценъчният резерв бе формиран като краен резултат от преоценката на дълготрайните активи. Според действащото до края на 1997 г. счетоводно законодателство активите се отчитаха и участваха в стопанския оборот по тяхната историческа цена на придобиване. Както е известно, амортизируемите активи многократно обслужват възпроизводствения процес, като запазват своята натуралновеществена форма и пренасят на части отчетната си стойност в стойността на стоките и услугите под формата на амортизации. В условията на възприетата историческа цена стойността на активите не се променя, независимо че под влияние на инфлацията те непрекъснато променят пазарната си стойност. Затова амортизацията, определена на база историческата цена на съответните активи, не отразява действителното им изхабяване и доведе до следните отрицателни резултати:


- с малките по размер амортизации фирмите не можеха да формират финансови ресурси за ремонт на съществуващите и за закупуване на нови материални дълготрайни активи. Липсата на средства ограничи и на практика спря инвестиционната активност, а фирмите се декапитализираха;


- неначислените, но фактически амортизации се трансформираха или в средства за работна заплата, или в облагаема печалба, която чрез т.нар. инфлационно свръхоблагане се изземваше от бюджета, където се изразходва изключително за потребителски цели.


Въпреки упреците отляво, правителството на Иван Костов предприе мерки за ограничаване на тези отрицателни явления и с две постановления нареди да се извърши преоценка на активите и пасивите към 31 декември 1997 г. и определени методика и коефициенти за нейното осъществяване. (Тук, без да влизаме в подробности, ще отбележим, че утвърдените от МС коефициенти, с които бе извършена ревалоризацията, не отразяват пълния размер на инфлацията и нейните поражения върху активите на предприятията.)


Всеки запознат със същността на извършената към 31 декември 1997 г. ревалоризация знае, че формираният преоценъчен резерв е краен резултат от отчетеното влияние на инфлацията върху активите и пасивите на предприятието в рамките на определените от МС коефициенти. По своя произход преоценъчният резерв не е доход и е предназначен частично да възстанови и да компенсира декапитализацията на фирмите, предизвикана от инфлацията. В действителност чрез преоценъчния резерв се връща част от загубения капитал в резултат на инфлационните процеси. Затова напълно логично е решението в параграф 38 от Закона за счетоводството преоценъчният резерв да бъде използван, на първо място, за допълване на основния капитал и произтичащото от това изменение в стойността на дяловете и акциите.


Следователно става дума за възстановяване на част от загубеното вследствие на инфлацията, а не до реализиране на доход, който следва да бъде данъчно обложен.


Решението на СТУДА, според което използването на преоценъчния резерв за увеличаване на основния капитал трябва да се смята за дивидент за съдружниците и акционерите и да се облага данъчно, в действителност представлява повторно облагане на инфлацията. Тоест пострадалите от нея да заплащат данък за това, че частично им се връщат загубите. Ако становището на СТУДА се възприеме, на практика това означава, че държавата възприема и прилага методите на силовите групировки, които след като ти откраднат автомобила, ти предлагат да го намерят и върнат срещу заплащане.


2. По въпроса за правната несъстоятелност.


Становището на СТУДА, че увеличението на основния капитал с преоценъчния резерв следва да се смята за дивидент и да се обложи с данък по чл. 34 (1) от ЗКПО, е без правно основание:


Преди всичко, както е отбелязано в чл. 1 от този закон, той урежда облагането на печалби и доходи, а не на възстановени или компенсирани инфлационни загуби.


Както е известно, законодателят е дал тълкуване на термините, употребявани в закона, което е задължително за всички субекти. Така в параграф 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е дадено точно определение на понятието дивидент, а именно:


6.Дивидент означава:


а) доход от акции;


б) доход от дялови участия, включително и в неперсонифицирани дружества, и от други корпоративни права, третирани като доходи от акции, невключващи доходите от вземания за дълг;


в) извършено разпределение от юридическо лице в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял в капитала на същото юридическо лице, независимо дали то има текущи, или натрупани (акумулирани) приходи и печалби.


Както е видно, и в трите разновидности на дивидента става дума за разпределение на доходи, приходи и печалби. Никъде не е предвидено да се смята за дивидент разпределението на преоценъчния резерв, възстановяването или компенсирането на загуба.


Аналогично в чл. 12, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) се третира въпросът за разпределение на печалба, чрез която се увеличава капиталът, посредством издаването на нови акции и дялове или увеличаване на номиналната стойност на съществуващите такива. Нещо повече, доходите на физическите лица от посочените разпределения са обявени за необлагаеми.


Като се има предвид всичко гореизложено, може безспорно да се стигне до извода, че становището на СТУДА не е становище във връзка с прилагането на даден закон, каквото е правомощието на органите на изпълнителната власт, а създаване на нова правна норма, което е от компетенциите на законодателната власт. От това следва да се приеме, че въпросното становище на СТУДА е в нарушение както на Закона за нормативните актове, така и на чл. 60 от конституцията, според който данъчните облекчения и утежнения се решават със закон.


В заключение следва да се отбележи, че с посоченото становище СТУДА въвежда незаконен данък, срещу който трябва да се реагира. И колкото по-рано се разбере тази незаконосъобразност от данъчната администрация и колкото по-рано се отмени това становище, толкова по-малко данъчнооблагателни актове ще се оспорват в съда и ще се спестят излишни разходи на средства и нерви както на огромен брой данъкоплатци, така и на самите данъчни органи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във