Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАНИЯ ПОЕ ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ЕС

На първи юли, точно в полунощ средноевропейско време, Дания пое от Испания ротационното председателство на Европейския съюз. За шестте месеца, през които ще е начело на съюза, Дания си е поставила като най-важна задача да приключи преговорите за приемане на десет нови страни в ЕС - до срещата на върха в Копенхаген през декември. Кандидатките за членство бяха избрани в далечната 1993 г. по време на срещата на високо равнище на Евросъюза, по стечение на обстоятелствата проведена също в Копенхаген. Търсейки историческа и съдбовна приемственост в политическите реалии и не без известна доза самочувствие, датското председателство нарече програмата на председателския си мандат От Копенхаген до Копенхаген. Политическите наблюдатели на Стария континент не се съмняват, че датското председателство на Европейския съюз за следващите шест месеца ще бъде ключово за съдбата на обединена Европа. Именно през този период Петнайсетте трябва да се споразумеят за условията за разширяването и особено за финансирането му. Към 12 и 13 декември преговорите за членство със страните кандидатки трябва да са приключили. Тогава държавните и правителствените глави на ЕС ще се съберат на среща на върха в Копенхаген. Ако този срок не се спази, ще бъде изложен на риск целият график на разширяването, определено за началото на 2004 година. Времето не е произволно избрано. Ако голямото разширяване бъде осъществено успешно дотогава, новоприетите източноевропейски страни ще могат да участват в изборите за Европейски парламент през пролетта на същата година. Евентуалният провал на този план ще е историческа грешка, която Европа не може да си позволи, заяви датският премиер Андерс Фог Расмусен. Той предупреди, че оценката на бъдещите поколения за политиците, които блокират разширяването, ще е сурова. Петнайсетте страни-членки на ЕС обаче си остават все така разединени по въпроса за финансирането на разширяването и особено по отношение на селскостопанските субсидии за страните кандидатки. Германия - страната, която внася най-големи суми в бюджета на ЕС, настоява решението за селскостопанските помощи да не се взема, докато ЕС не реформира общата си селскостопанска политика. Реализацията й поглъща над 40% от разходите на съюза. Към това искане се присъединява и Холандия. Франция пък смята разширяването за добра възможност да се преразгледа сегашният режим за предоставяне на селскостопанските субсидии. Споровете около паричните помощи допълнително се усложняват от факта, че в Германия на 22 септември ще се състоят парламентарни избори и в момента никой не може да предскаже кой ще представя страната след това - сегашният социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер или консервативният му противник Едмунд Щойбер. Неприятна изненада по време на датското председателство може да поднесе и повторният референдум в Ирландия за ратификация на Договора от Ница. Ирландците вече веднъж отхвърлиха документа през 2001 г., без да са съвсем наясно срещу какво се обявяват. Ако на следващия референдум, предвиден за октомври, те отново кажат не, цялата политическа рамка на разширяването ще се срути, тъй като губи законовата си основа. Политическите наблюдатели не изключват такова развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във