Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАЛИ РУСИЯ ВЕЧЕ НЕ СЕ БОИ ОТ СЕБЕ СИ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровСлед като вложи повече от 1 млрд. долара за различни благотворителни проекти в Русия, известният мецанат Джордж Сорос обяви, че се изтегля от страната. Според част от журналистите той изчерпал мисията си, според друга - надеждите си да направи руското общество открито. Решението си Сорос обяви в навечерието на Деня на независимостта на Русия. На тръгване от Москва той не пощади и Вашингтон, като заяви, че е силно смутен от американските методи за борба с диктаторските режими. Колкото до Русия, тя става все по-независима, дори от собствените си страхове, които й диктуваха досегашния път на реформи. Дали страната наистина е престанала да се страхува, или просто е станала по-уверена в себе си? Притокът на нефтодолари започва да става опасен за икономиката. Укрепването на рублата и увеличаването на доларовите запаси не е по вкуса на икономистите, които продължават да чакат от правителството по-енергични мерки за развитие на производството. И тъй като през декември предстоят парламентарни избори, по-припряната част от политиците изпуснаха нервите си. Правителството на Михаил Касянов изненадващо бе подложено на атака едновременно отляво и отдясно. Лидерът на Яблоко Григорий Явлински пръв обяви искане за вот на недоверие на правителството в парламента. Компартията се почувства измамена, че са й откраднали мислите. Най-напред тя прихвана идеята на Явлински, но после реши, че няма защо да му прави реклама. За начало на процедурата бяха необходими 90 подписа на депутати, но убеждаването отне толкова време, че стана повод за злостни шеги. За успех на делото са необходими 226 гласа, но за целта трябва да бъдат убедени част от центристите и управляващата партия. Хората на Явлински признаха, че са събрали едва 20 подписа, а комунистите заявиха, че едва ли може да разчитат на повече от 150-160 гласа. В парламента има достатъчно търсачи на силни усещания, но за участие в по-солидна политическа интрига мнозинството може да бъде убедено само с помощта на президентската администрация. Тя би могла прехвърли на помощ сили от депутатските групи Народен депутат и Регионите на Русия, ако реши да не намесва управляващата партия Единна Русия. Вече започнаха работа предизборните щабове. Щабът на Яблоко се оглавява от 31-годишния Дмитрия Мещяреков. Ходовете си обаче той съгласува с Леонид Невзлин, който преди да влезе в Съвета на федерацията, бе член на ръководството на нефтената компания ЮКОС. Когато Яблоко реши да стане по-независима от главния си спонсор и се опита да потърси и други източници на пари, сегашните благодетели я предупредиха в бъдеще да ги известява за подобни движения.Лявата опозиция е разделена на два фронта. Комунистическата партия и левите движения се спонсорират от ЮКОС и Интеррос, но според осведомени източници, помощ оказват също финансовата група Алфа и Межпромбанк. Всяка от тези групи чрез свои представители внимателно наблюдава движението на интересите и електората около двамата очертали се лидери - Генадий Зюганов и Сергей Глазев. Консервативният електорат залага на Зюганов, но либералната и гъвкавата част от левите виждат по-сполучлив избор в лицето на икономиста Сергей Глазев. Зад Съюза на десните сили стои Единната енергийна система (ЕЕС), чийто ръководител Анатолий Чубайс обаче се е отдръпнал от партийните дела. Той е прехвърлил наблюдението и ръководството на предизборния щаб на своя съратник Алфрес Кох. Кох се опитва да направи от СДС по-лоялна към Кремъл партия, но тази концепция все още не е възприета от мнозинството съпартийци. Борбата за попълване на партийните финанси все още не е в най-острата си фаза. След като президентът Владимир Путин предупреди политиците да открехнат завесата около партийните каси, нервността сред политиците се изостри. Убийството на генералния директор на обединението Алмаз-Антей Игор Клямкин някои разглеждат като борба на различните кланове за контрол над военнопромишления комплекс и оръжейния бизнес. Други наблюдатели виждат зад атентата борба за надмощие между петербургското и московското лоби. Вероятно и в двата варианта има истина. Но убийството става в момент, когато около партиите и бъдещото преразпределяне на властта под президента се води борба за надмощие между компаниите, които държат основните финансови потоци. Как ще се развиват държавните поръчки и как ще бъде успокояван многочисленият електорат, свързан с армията и военните производства? Това може би е също част от загадките около това убийство. Вероятно задаващата се предизборна кампания ще предизвика и някои размествания сред близкото обкръжение на президента Владимир Путин. Сега той има девет помощници и съветници, но запознати твърдят, че разчита само на трима от тях. Това са съветникът по информационната политика Сергей Ястржембски, съветникът по икономическите въпроси Андрей Иларионов и съветникът по военно-техническата политика генерал Александър Бурутин. Ястржембски е заемал постовете посланик в Словакия, говорител на външното министерство, прессекретар на президента Елцин. Иларионов бил препоръчан на Путин, според някои, от президента на Алфа-банк Пьотр Авен, а според други - от Герман Греф, по времето, когато сегашният министър на икономическото развитие командваше Центъра за стратегически разработки. Заслуга на Иларионов е, че накара правителството да изплаща изцяло външните задължения, да се стреми приходите да надвишават разходите и да изгражда стабилизационен фонд. Генерал Бурутин бил препоръчан на президента от началника на Генералния щаб Анатолий Квашнин на един от високопланинските курорти край Иркутск. Тогава Путин поискал човек с широк кръгозор по реформата във въоръжените сили. Такива хора в Генщаба има, похвалил се Квашнин и изпратил Бурутин. За генерал Генадий Трошев бе написано много, след като той като командващ Северно-Кавказкия военен окръг отказа да се подчини на заповедта на министъра на отбраната и да поеме командването на друг отдалечен военен окръг. Героят от чеченската война можеше да повтори съдбата на други обидени генерали и да премине в опозиция. Затова президентът лично се намеси в спора и го приюти в Кремъл. Впрочем сред съветниците и помощниците на президента има още двама генерали. Това са бившият министър на отбраната на СССР Евгений Шапошников и бившият министър на отбраната на Русия Игор Сергеев. Маршалът от авиацията Сергеев показа умение да се оттегля навреме. От армията се оттегли, за да пропусне фаворита на Елцин за министър Павел Грачов. От поста секретар на Съвета за сигурност се оттегли в полза на земляка на Елцин Олег Лобов, в Росвооръжение отстъпи на хората на всесилния по онова време шеф на президентската охрана Александър Коржаков, а поста генерален директор на Аерофлот остави в полза на президентския зет Валерий Окулов. Първият и единствен маршал на Русия Игор Сергеев бе изтеглен в Кремъл, след като загуби спора с началника на Генералния щаб Анатолий Квашнин за реформата в армията. Владимир Шевченко бе шеф на протокола на предишния президент Борис Елцин и като помощник на Путин по-скоро се занимава с пенсионното осигуряване на предшественика му. Писателят Анатолий Приставкин ръководи комисията по помилване при президента, а Сергей Самойлов стана съветник, след като сдаде поста началник на Главното териториално управление на кремълската администрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във