Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДАЛИ ЯПОНСКИЯТ BIG BANG НЯМА ДА СЕ ОКАЖЕ ПЪРВОАПРИЛСКА ШЕГА?

Япония се обвърза още по-тясно със световните финансови пазари, след като от 1 април влязоха в сила промените в закона за валутния обмен. Те позволяват на всеки желаещ да търгува с валута, независимо дали става дума за физически лица или компании при това без разлика от големината им. Те могат да търгуват с валута без посредничеството на банки или други оторизирани институции, какъвто е редът в момента. Премахнати са и някои други правила, които увеличават разходите при валутната търговия. Например физическите лица вече няма да искат разрешение от Министерство на финансите, за да откриват сметки в чуждестранна валута в големи задгранични банки или за да държат йени по сметки зад граница. А големите японски производители ще спечелят от реформите, като организират собствени дилърски екипи и престанат да плащат комисиони на банките. Компаниите пък ще получат възможност да рационализират разплащателните си процедури.


Промените, заложени в прословутия big bang и целящи радикално преструктуриране на японската икономика по англо-саксонски образец (в. БАНКЕРЪ бр. 1 и 7 от 1998 г.), ще влизат в сила поетапно. А наборът от юридическите промени, които трябва да се извършат, за да се изпълни набелязаната програма, са представени на 2129 страници с тегло 4.4 килограма. За разлика от лондонския big bang, който беше събитието на 1986 г., японският му събрат ще бъде дълготраен процес.


От 1 април:


- отпаднаха всички ограничения върху валутния обмен;


- брокерите могат да определят сами комисионите за търговия на регистрирани на фондовите борси акции за обеми над 50 млн. йени, вместо да ги съобразяват с валидните за сектора стандарти;


- правителството въведе стриктни мерки за достигане на изискваната капиталова адекватност от банките със задгранични операции;


- пенсионните фондове трябва да посочват пазарната цена на портфейлите си от ценни книжа, с което ще се доближат до световните счетоводни стандарти. Досега те обикновено използваха метода на счетоводното отразяване на цената в момента на покупката на активите;


- ревизията на закона за централната банка на Япония й гарантира по-голяма независимост от финансовото министерство при определяне на монетарната политика.


От 1 септември 1998 г. новата нормативна уредба ще улесни създаването на специални компании за секюритизиране на лошите кредити, които ще помогнат на банките да се освободят от тях. В случай че парламентът приеме необходимите закони, от 1 декември ще настъпят следните промени:


- няма да се изискват лицензи за посредничество при търговия с ценни книжа, въпреки че самите брокери ще трябва да се регистрират. Инвестиционните консултантски фирми ще получат право да търгуват с ценни книжа за своя сметка;


- Министерството на финансите ще разшири смисъла на понятието ценни книжа, като включи към съществуващите видове депозитарните разписки и варантите;


- банките ще започнат да продават продуктите, предлагани до момента само от взаимните фондове чрез клоновете си, като ще бъде разрешено създаването на нови типове;


- наказанията за незаконна търговия ще станат по-сурови;


- ще бъдат създадени две нови, финансирани от участниците във финансовия сектор структури, които ще могат да привличат и държавни средства. Целта им е да защитават активите на клиентите в случаите на фалит на брокерска къща и на притежателите на застрахователни полици в случай на банкрут на застрахователна компания;


- ще бъде премахнато изискването цялата търговия на ценни книжа да се ръководи от фондовата борса.


От 1 април 1999 г. ще влязат в сила изискванията за изнасяне на корпоративна информация в обобщен вид и за достигане на международно приетите стандарти за капиталова адекватност на банките с вътрешен лиценз. Освен това на търговските банки ще бъде разрешено да емитират облигации с фиксиран доход за повишаване на капитала си.


Брокерските комисиони при търговия на акции ще бъдат либерализирани напълно до края на 1999 година.


До март 2000 г. ще бъдат премахнати всички забрани върху операциите на банковите поделения с ценни книжа. А до март 2001 г. ще бъдат премахнати всички бариери, разделящи бизнеса на банките, брокерските къщи и застрахователите. Така например на банките ще бъде разрешено да се включат в застрахователния бизнес чрез свои поделения.


Според Матю Поги, икономист в Lehman Brothers в Токио, новите правила ще превърнат Токио в истински световен финансов център. И първите сигнали, че новата стратегия е успешна, е засиленото присъствие в страната на основните щатски и европейски инвестиционни банки, които очевидно се готвят да се възползват от предоставените възможности. Сега повече от половината от привлечените от домакинствата средства, оценявани на 1200 трлн. йени, се държат в брой или в нискодоходни банкови депозити и не помагат с нищо за повишаване на икономическата активност. И ако слабата икономика означава, че спестяванията не могат да се използват доходно в страната, то те вече биха могли да се насочат и към чужбина. Според някои прогнози няколко десетки трилиони йени от депозитите на местните банки ще изтекат зад граница през следващите 18 месеца. И дори ако сумата е прекалено оптимистична, тенденцията е ясна. А това би помогнало на Япония да постигне другата си основна цел:


да превърне йената в световна валута


Защото по изчисления на МВФ през 1996 г. само 6% от световните резерви в чуждестранна валута са били в йени срещу 59% в щ. долари. Самият Хашимото, подкрепян напоследък и от новия управител на японската централна банка Масару Хаями, нееднократно е отбелязвал, че интернационализацията на местната валута е от жизнено значение за страната. Моментът е изключително подходящ, като се има предвид продължаващата икономическа криза в Югоизточна Азия и намерението на Япония да намали доминиращото влияние на САЩ и МВФ в района. Още миналата година отговорни японски представители предложиха да се създаде Азиатски фонд за подпомагане на изпадналите в беда икономики. Тогава се намеси САЩ и предложението беше отхвърлено, но Япония не се е отказала.


В краткосрочен аспект обаче замислените промени ще наложат по-скоро чуждестранната практика в Япония. Постепенно банките и брокерските къщи ще изоставят формата на заплащане по старшинство и ще започнат да обвързват доходите с приноса. Ще се променят и връзките между финансовите институции и техните клиенти. Например в момента банките нямат желание да продават акции или други активи, свързани по някакъв начин с техни корпоративни клиенти от страх да не навредят на връзките си с тях. Но новите условия, засилената конкуренция, секюритизацията и другите практики ще променят отношенията. А дребните и индивидуални инвеститори ще получават по-добро отношение от обслужващите ги посредници. Законодателните реформи ще дефинират ясни правила за компаниите, включително в борбата с корупцията и с намаляването на влиянието на японските чиновници.


Промените във валутното законодателство едва ли ще доведе до значимо намаляване на валутния бизнес на банките и на валутния пазар в Токио. Защото операциите, извършвани по поръчка на корпоративни клиенти, заемат малък пазарен дял в сравнение със спекулативната търговия. А вдигането на ограниченията най-малкото ще оживи пазара в Токио. Но с премахване на монополното им положение кредитните институции ще се изправят пред сериозни затруднения. По експертни оценки основните японски търговски банки ще загубят около 10% от доходите си от валутна търговия през следващата фискална година и още 10% през по-следващата. Но те биха могли да компенсират част от загубите, като предложат нови услуги, като например управление на касовите потоци на корпорациите.


Възможностите са много. Въпросът е как всяка от страните ще се възползва от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във