Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДА СИ КУПИШ СОЦИОЛОГ

За социолозите жътвата настава по избори, разправят завистниците. Е, и през останалото време ако не тече, капе, но наближи ли време за всенароден вот, над тях се отваря рогът на изобилието. Тогава социологическите агенции работят за политическите централи и за медиите. От последните няколко предизборни кампании до днес пазарът на социологическия труд, общо взето, е разпределен. Най-солидните клиенти са основните политическите партии и националните ефирни телевизии. Урожаят за една агенция може да достигне до 200-300 хил. лв. на кампания. Няколко големи социологически фирми си поделят всекидневниците, а в нощта след вота - електронните медии. Националният ефир е най-добре платен, но и ползва най-скъпия социологически продукт. Поне 100 хил. лв. плаща сериозна телевизия на социологическа агенция за услуги по изследване на общественото мнение. По подробно казано - за събиране, обработка и представяне на прогнозни резултати от изборите за народни представители, включваща две позиции - за изследвания тип паралелно преброяване (estimation) и за изследвания тип индивидуални анкети (exit poll). Това е, обясняват специалисти, предоставяне на данните и коментар на резултатите от екзит пол в нощта след изборите. За избиване на разходите за този скъп и трудоемък продукт агенциите обикновено предоставят резултатите на няколко клиенти и съответно им се плаща от няколко клиенти, сред които неизменно има и политическа партия, обясни за вестник БАНКЕРЪ отлично информиран източник. Сумата не е чак толкова голяма, като се имат предвид разходите за провеждането на такъв тип паралелно гласуване и преброяване. За да бъдат сериозни резултатите от екзит пола, а изчисленията да се приемат за достоверни, агенцията трябва да обхване поне 600 избирателни секции. Ако на анкетьорите се плащат по 25 - 30 лв. на ден, само за тях отиват до 20 хил. лева. Ако агенцията работи с още един клиент - например вестник, политическа партия или радио, печалбата е по-голяма. Обикновено изискването на клиентите в договорите е да са комбинирани телевизия и вестник или радио и телевизия, като резултатите се оповестяват с предимство за клиента, платил повече. Няма ограничение данните да бъдат предоставени на клиент - политическа партия, тъй като те са контролни и не се оповестяват в медиите в изборната нощ. Резултатите се съобщават или коментират от представител на агенцията. А ако някой политически лидер реши да ги цитира, това е съвсем бегло. Разпределението на социологическите агенции в трите национални ефирни телевизии на тези избори не донесе кой знае какви изненади. ББСС - Галъп отново имат договор с Би Ти Ви, а MБMД - с Нова телевизия. Малко повече емоции предизвика изборът на Българската национална телевизия. След събеседване от Сан Стефано 29 предпочетоха услугите на Алфа рисърч и Сова-М, като отхвърлиха шест социологически агенции с мотива, че нямат опит. Отпадналите са НЦИОМ, Маркет линкс, АССА-М, ЕСТАТ, АФИС и Витоша рисърч. Те се заканиха да дадат на съд телевизията заради процедурата по избора на социологическа агенция. Социолози коментираха пред в. БАНКЕРЪ, че част от явилите се са предложили нещо като социологически консорциум. Излиза, според тях, че консорциум в социологията е просто да мине в легалност фактът, че агенциите работят седин и същи анкетьорски апаратно вместо да им плащат поотделно, ще спестят едни пари, които ще поделят помежду си. Номерът с анкетьорите е добре познат при т. нар. панели, които агенциите правят всеки месец по договор с вестниците. За тях ще стане дума по-късно. Извършване на екзит пол и предоставяне на резултатите на радиостанция обикновено е два пъти по-евтино в сравнение с парите, които са склонни да плащат националните ефирни телевизии. Офертите на социологическите агенции тази година например се движеха между 30 и 50 хил. лева. Агенция Скала, която спечели с най-ниска оферта обществената поръчка на БНР, ще получи около 30 хил. лева. Останалите са предложили значително по-високи цени. За другото радио с национален ефир - ДАРИК, както и при предишни избори, ще се трудят ВВСС Галъп Интернешънъл. Фирмата на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев от години работи по този успешен модел на комбиниране на няколко клиенти... Повечето социологически агенции са оставили на своите сайтове списък с по-престижната си клиентела, но не са си дали труда да го актуализират. Сред клиентите има наши и чуждестранни научни институти, държавни институции, политически партии, частни дружества. Въобще всеки може да си поръча допитване,ако си платиС ясното съзнание, че безплатни обеди няма, никой не осъжда нашата социология, че си заработва насъщния. Но става леко неудобно, когато след излизането на окончателните резултати от изборите излезе наяве, че нещо с прогнозите не е било така. По време на тази кампания големите агенции се движеха в сходни числа и параметри, когато прогнозираха процентите на обществена подкрепа за дадена партия. От месец март насам данните, публикувани или цитирани от всекидневниците, си приличаха по простата причина, че обикновено бяха правени по поръчка на някой вестник. В последните седмици преди вота обаче разминаванията в числата за популярността на партиите станаха значителни. Което накара наблюдателите да констатират явлението да си купиш социолог.Прави впечатление, че политиците тайнствено се подсмихваха, когато някой ги попита с кои социологически агенции работят и какво показват поръчаните от тях прогнози. Според експерти от бранша партиите работят с по няколко агенции, като поне две от тях задължително са близки до политическия опонент. Данните от тези агенции са най-важните, защото са контролни за наелата ги политическа партия. Най-малко 10 хил. лв. струва еднократно електорално проучване, възложено на социолози от някоя политическа централа. До изборния ден за всяка от водещите политически сили са били направени по пет такива проучвания поне от по три социологически агенции, разправят познавачи.Стойността на отделния договор може да нарасне в зависимост от обхвата и въпросите в изследването. Анкетьорите, с които агенциите работят, получават средно по 2 лв. на попълнен анкетен лист. Много често те, особено ако са студентчета по социология, политология или философия и ако са по-будни, попълват листовете по усет, без много-много да разпитват, разправят лаиците. Професионалистите контрират, че има твърде много контролни въпроси и въобще социологически техники, та това да не се допуска. Много често анкетите са обогатявани и с друг тип въпроси и се прави проучване тип омнибус. Чираци на маститите социолози сортират отговорите на иначе различните въпроси от анкетата и така с една анкетна карта и една извадка се получават две проучвания за двама отделни клиенти. Например въпроса Бихте ли гласували за НДСВ? може да се комбинира с Как се отнасяте към закриването на реактори в АЕЦ Козлодуй?. Познайте до три пъти кой е поръчал подобни проучвания и дали агенцията е пропуснала да улучи с един куршум два заека. Като всичко на тоя свят исоциологията струва париМузиката поръчва този, който плаща, и винаги има начин да излезе каквото трябва, разправят скептици. Зависи не толкова какво се пита, а как се пита. Ако, да речем, дадено издание реши, че неговата политика трябва да се подкрепи с данни за общественото мнение и нагласи, съответната агенция е насреща, със съответния договор в ръка. Тази предизборна кампания представя и как е разпределен вестникарският пазар за социолози. МБМД е предпочитаната от в.24 часа агенция. Произлязлата от Галъп в средата на деветдесетте години Медиана работи по поръчка на в. Труд. АФИС също работи с Труд. Скала има договор с в. Монитор и седмичника Политика, а в. Стандарт ползва услугите на Сова Харис. Вестник СЕГА цитира Маркет линкс и МБМД. Социологическите агенции трудно кандисват да правят панелни или електорални проучвания по поръчка на вестниците за по-малко от 5 хил. лева. Оделните издания не ги интересува кой клиент се е натоварил още на социологическия омнибус, стига да излезе това, за което са си платили. Колкото до отшумяващата социология по партийна поръчка, драстичните примери се разпознават с просто око. Кой шеф на Националния център за изследване на общественото мнение например се появи няколко пъти на предизборни мероприятия на жълтата партия, за да съобщи, че НДСВ направо стапя преднината с БСП? Какво да се прави, съдбата на държавната НЦИОМ е да се движи след управляващите. Или още по-смешният трик на Новото време. Наети от тях социолози звънят в дома на някой член на секционна избирателна комисия, който за 20 лева надница се е писал от квотата на таралежите в СИК-а. По презумпция сред домочадието на такъв човек, който е решил да си загуби целия ден, за да отстоява интересите на Новото време, все ще се намерят симпатизанти на партията. Едно от питанията на анкетьорите е: Ще гласувате ли за Новото време? с откровено очакване за правилния според клиента отговор. Подобни социологически проучвания напомнят за оня разговор от анекдотите: Абе искам нещо да питам, ама отговорът да бъде да.

Facebook logo
Бъдете с нас и във