Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДА НЕ БИ ЦАРЯТ ВСЕ ПАК ДА УСПЯВА?

На всеки, когото искал да клъвне заради късогледството и негативизма му, генералният секретар на ООН Кофи Анан разказвал следната случка. Един учител внесъл в класната стая голям бял лист с малка черна точка в средата. На въпроса: Какво виждате? учениците дали единодушен отговор: Черна точка. А нима никой не вижда белия лист?! - промълвил огорчено учителят. Тази случка е адекватна метафора за всяка общност от концептуално мислещи, от черногледци и песимисти, които в крайната си фаза на съвършенство приличат на онзи, който уведомявал погребалната агенция за всяка смяна на адреса си.В дружната офанзива по рекапитулация на изминалата година ще бъде грехота, ако не признаем, че поразхитихме черната боя. Но нали сме българи, всичко е в рамките на обяснимото. Защото и отвън нашепват, че песимизмът ни е национална черта. Сякаш на повечето от нас ни останаха сетива само за лошото и трудното. Още по-зле става, когато песимизмът се съчетава индиферентност и изкривена представа за истинското лошо. Както се случило между две жени на миньори: Върнa ли се твою от забою? - провикнала се Дуда. - Е, па, върнa се - отговорила Пена. Дуда се ококорила: - А мою оти още го нема? Да не би да е тръгнaл по курви? - Ти ма, Дуде - успокоявала я съседката - все най-лошото ще си помислиш. Мой па забою да го е затрупaл!. Ако наистина песимизмът ни е национална черта, днешният премиер като бивш изгнаник трябва да е бил подготвен за него. Съмнявам се обаче дали е очаквал какво му гласи местната политическа среда. Изненадата се нарича топъл заек. Това е жесток затворнически метод за адаптация на новодошлия политзатворник: преминаване през шпалира на старите кучета, които го удрят, ритат, бодат и плюят. Специфичното за нашата политическа среда е, че местните или старите кокали никога няма да приемат Симеон за свой. Най-малкото защото извади наяве социално-икономическата криза, която правителството на Иван Костов старателно криеше, за да събира външнополитически дивиденти. Когато ни се налага да правим равносметка или да вземем решение, ни съветват да си чертаем табличка, разделена на две колонки - в едната подреждаме негативите, а в другата позитивите. Ако желаем да оценим обективно пътя на правителството по векторите назад и напред, е редно по същия начин да спуснем по две черни и бели колонки. Но тъй като чернилката е в изобилие вече цяла година, поне предпразнично ще е по-полезно да наблегнем на оптимизма. С уговорката, че този оптимизъм съвсем не е свързан с НДСВ, където все повече затъват в аграрни отношения. В смисъл, че все по-неистово се стремят да се закопаят един друг.Да се хванем за оптимизма означава също да отчетем настроенията на българския бизнес. Според Икономически преглед 2002 на Асоциацията на европейските палати, обхващащ над 100 хиляди фирми от 24 държави, 61.9% от българските бизнесмени очакват по-високи печалби, с което са обявени за най-големите оптимисти в Европа. Никой няма да отрече, че нагласите на бизнесмените са по-важни от прокобите на политиците, защото социална държава се прави от богати граждани, чиито данъци пълнят трапезите на бедните.Преди да проверим докъде ни е докарало правителството, е хубаво да се съгласим с наличието на папка с четири годишната управленска програма на Симеон, за която свидетелстват сътрудници в кабинета. Най-общо тя е разделена на три етапа. На първия етап е грижата за външната политика и макроикономическите успехи заради жизненоважната за поомазана България международна подкрепа, чийто финал бяха Прага и Копенхаген. Вторият етап е поглед навътре, грижа за социалната политика и за обещаното подобряване на жизнения ни стандарт. А на третия етап от мандата се очаква максимално изравняване със стандартите на ЕС.Всеки незлонамерен наблюдател ще потвърди, че т.нар. шокови мерки на правителството, покриващи 2001-2002 г. и обявени официално от премиера на 19 август 2001 г., са напълно реализирани (с изключение на големите приватизационни сделки, по независещи от изпълнителната власт причини). Или, какво конкретно се вписва в колонката на успехите на кабинета Саксобургготски? В началото безспорно е оценката действаща пазарна икономика, получена в последния годишен доклад за България на Еврокомисията. Плюс това дойде и докладът на Световния икономически форум, който обяви, че за една година сме се качили с две места нагоре по конкурентност сред 80 страни. За първи път от осем години България излезе на международните капиталови пазари и осъществи перфектни сделки по замяна на външния ни дълг с еврооблигации. При това, по данни на БНБ, само за деветте месеца на 2002 г. външният ни дълг е намалял с 92.1 млн. долара. Периодично и от различни посоки получаваме новини за повишаване на кредитния рейтинг на България, последно - от стабилен на положителен от агенция Муудис само преди дни.По темата, повдигната от интервюто на Симеон за Куриере де ла сера, дали живеем по-добре можем да обобщим икономическите и социалните условия, които създаде правителството. А за това кой как се възползва от тези условия работа върши и руската максима плохому танцeру и яйца мешают. За първи път икономическият растеж на България е най-високият в региона и един от петте най-високи в Европа. Имаме най-ниската инфлация, най-ниския бюджетен дефицит и най-ниските лихви в региона. Детските надбавки се увеличиха почти двойно, минималната работна заплата бе повишена със 17%, средната работна заплата и пенсиите - средно с 10%, а индивидуалното потребление е нараснало с 2.6 процента. По най-болезнената тема - бедността, разполагаме с оптимистичните данни на Социалдемократическия институт в София. Съгласно оповестеното на 1 декември, броят на най-бедните българи е намалял с 8% от времето на Костов, а броят на добре живеещите се е увеличил с 10 процента. Позитивно настроените свързват традиционно песимистичната тема бедност с отчайващата тема демографска криза и емиграция. Само че резултатът от тази връзка е с положителен знак. Първо, защото емигрантите са потенциална мозъчна инвестиция в страната. И второ, колкото и радикално да звучи, емиграцията е допинг за нацията. Това се потвърди и от анализ на БНБ, според който в България влизат официално по около 500 млн. долара годишно по сметки на родители и роднини на емигранти. А според финансисти, които отчитат и неофициално внесената валута в кеш, през последните пет години у нас са налети около 2 млрд. долара. За сравнение - за същия период страната ни се е сдобила с 4 млрд. долара от чуждестранни инвестиции. Позитивно погледнато, емиграцията подпомага нашия стокооборот, повишава пряко личните доходи на много българи и предоставя суха пара за предприемачество сред родствениците на наш терен.Пряко отношение към повишаване на жизнения стандарт на българите през 2003 г. имат следните числа: повишаване на минималната работна заплата с 10%; номинално увеличаване на пенсиите с 8.5%; увеличаване на помощите за безработни с 10 лв. и вдигане на прага за получаване на детски надбавки на 200 лева. Нещо повече - от догодина държавата ще плаща здравните осигуровки на всички ученици.Получихме и важни за нас прогнози от достатъчно авторитетни източници за растеж на доходите. Непосредствено преди срещата на ЕС в Копенхаген Дойче банк обяви, че жизненият стандарт в България през 2003 г. ще се доближи до този на 10-те страни, които ще влязат в ЕС на 1 май 2004 година. А само преди дни Файненшъл таймс публикува класация, в която България е на първо място сред 60 водещи страни по растеж на доходите. Основанието за това първенство е фактът, че само у нас повишаването на заплатите ще надмине с 11% инфлацията за идната година. За ужас на старите кучета от родната политическа класа, много от успехите на страната и на правителството през изминалата година са и лични успехи на Симеон. Нищо че рейтингът му спада. Както се казва, постоянно високият рейтинг е толкова вреден, колкото постоянната ерекция.Нашата песимистична и черногледа реалност обаче е глухоняма за това. Включително и за прозвището на нашия премиер - мистър Европа. Публично за пръв път така го нарече австрийският канцлер Волфганг Шусел. По-късно в Гърция го окачествиха като премиера с най-европейски профил. А колко от нас обърнаха внимание на факта, че докато траеше двучасовото закъснение на заседанието в Копенхаген, Симеон беше неотклонно придружаван (и забавляван) не от кого да е, а от самия Пат Кокс, председателя на Европарламента.Може тези редове да звучат прекалено оптимистично. Но е по-добре, отколкото да се заслушваме само в скептиците, които винаги ще намерят начин да затъмнят светлината, пък било и в тунела. Във време на вяра и преди Коледа скептицизмът е обида. Я да погледнем какво пишеше в Наказателния кодекс срещу обида?

Facebook logo
Бъдете с нас и във