Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦВЕТНАТА МЕТАЛУРГИЯ Я ГРОЗИ ОРИСИЯТА НА СТАРИТЕ МОМИ


КЦМ е най-големият оловно-цинков комбинат на Балканите.
Годишният капацитет на пловдивското предприятие е 55 000 т олово,
45 000 т цинк и цинков сулфат и 60 000 т сярна киселина като междинен
продукт. Освен основната си продукция комбинатът има мощности
за производството на около 200 т карбамид, 300 т бисмутова сплав,
35 т златна сплав и други цветни метали. Около 67% от продукцията
е предназначена за износ. Основните пазари са западноевропейските,
но се изнася продукция и за страните от Източна Европа и Азия.


Продажбите за миналата година са за 101 млрд. лв.,
чистата печалба е 8.8 млрд. лева. За първите шест месеца на тази
година пловдивският комбинат е продал продукция за 47.5 млрд.
лв., но печалбите му са намалели заради поевтиняването на тези
продукти на световните пазари.


За продажба бяха обявени 80% от неговите акции.


Нито един инвеститор не пожела да участва в раздържавяването
на кърджалийския Оловно-цинков комбинат преди две седмици. Миналия
понеделник (16 ноември) същата участ сполетя и другия оловно-цинков
комбинат - пловдивския КЦМ.


Всъщност мнозина са били желаещите да купят заводите
и сред тях не е имало нито един случаен. Но нито една от офертите
им не е била напълно съобразена с изискванията на Агенцията за
приватизация. Очевидно нейните служители ще трябва да мислят какви
условия да поставят за следващия кръг. Този въпрос са дискутирали
в петък (20 ноември) експертите на АП и посредниците по сделката
- Експандия България. В обсъждането са участвали и
чешките акционери на приватизационния агент. Вариантите според
продавачите са два: да се удължи срокът за подаване на оферти,
като се запазят същите условия на приватизационната процедура,
или при нови условия да се открие и нова процедура.


Най-вероятно ще обявим нова приватизационна
процедура, заяви пред репортер на в.БАНКЕРЪ шефът
на АП Захари Желязков, но все още не сме решили какви ще са параметрите
на новото раздържавяване.


Миналата година предприятието е работило на 100%
от производствените си възможности. Цялата продукция на комбината
е имала осигурени пазари. Но цените на цветните метали по световните
борси през последните няколко месеца паднаха и това направи купувачите
резервирани. Не ги привлича особено морално остарялата техника
на завода и влошената екологична обстановка в региона.


В тази връзка през 1996 г. КЦМ получи кредит от японското
правителство в размер на 60 млн. щ. долара за реализирането на
проект за намаляването на емисиите от серен двуокис от цинковата
рафинерия.


Интерес към КЦМ са проявили всички големи в този
бранш. По информация на работещи в завода представители на канадската
групировка Гленкор дори неотдавна са посетили завода.
Турски бизнесмени също са се интересували къде какво се продава
и на каква цена. Въпреки това по оценка на приватизационните експерти
офертите са били несериозни. Предложени са твърде ниски цени.
Цената, която иска държавата от купувачите обаче, е тайна за широката
публика. Знае се само, че желаещите да се включат в наддаването
за КЦМ са внесли по 1 млн. щ. долара като депозит.


Създалата се ситуация усложнява приватизацията на
целия отрасъл. Според специалистите евентуалната продажба на КЦМ
преди ОЦК ще подбие силно цената на кърджалийското предприятие
или направо ще го лиши от купувачи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във