Банкеръ Weekly

Общество и политика

Цветанов повали Борисов

S 250 784d3be1 e0a1 4a1c a0ef 7a35ad837167
S 250 4ee66460 2fac 4f12 a9da ce505e8cb98d

Александър МАРИНОВ

 

Поредицата от скандали около самозабравили се местни (и не само местни) партийни величия на ГЕРБ е напът да прерасне в тотален политически катаклизъм. Както неведнъж е отбелязвано, тази типична клиентелистка формация е обречена да се самосвали от власт - не само защото възникна и се наложи като клиентелистка мрежа за консумиране на публични ресурси, а главно защото го прави по глупав и арогантен начин.

Аферата, започнала със "свалянето на доверието" към хасковския кмет Беливанов от страна на местната партийна структура, бързо се разрасна и повлече "детето-чудо" на партията Делян Добрев. Изнесените факти за

мащабна непотистка протекция

(това е точното наименование на популярния термин шуробаджанащина), външна намеса при вземане на решения и груби нарушения на правилата за подбор на ръководни общински служители впечатляват с липсата на чувство за мярка, но съвсем не са прецедент у нас. Нещо повече, неправилно е да се твърди, че това е някакъв български или балкански патент. Достатъчно е да припомним огромния семеен скандал около Франсоа Фийон, който му струва политическата кариера и допринесе значително за победата на Макрон.

Ако нещо заслужава специален интерес в тази история, това е нейното продължаващо развитие. Тук внимание привличат два самостоятелни, макар и свързани аспекта. По принцип най-важното при подобни скандали е докъде ще стигне търпимостта в обществото, ще бъде ли преглътнат опитът за гавра с демократичните процедури и институции, в случая предприет от силни фактори в ГЕРБ и част от коалиционните им партньори. Но този план е засенчен от друга, вътрешнопартийна драма – съсредоточилите много власт клиентелистки кръгове по места, оглавени от "втория" човек в партията Цвнетан Цветанов, на практика

бламираха лидера Бойко Борисов

Преди всичко отхвърлената с гласовете на управляващата коалиция в пленарната зала оставка на Делян Добрев е връх на политическия нонсенс. Не е известен подобен прецедент, поне в цивилизованите държави. Оставката, особено на депутат, е индивидуално волеизявление и подлежи на гласуване чисто формално. Трудно може да се измисли по-голяма глупост от това да принудиш някого насила да изпълнява функциите на народен представител. Партия, чиито депутати извършват организирано подобен акт, въобще не се вписва в стандартите за демократична организация, а по-скоро се доближава до клика, от която не можеш да се оттеглиш по своя воля.

От друга страна, добре организираната "спонтанна" подкрепа от местните организации на ГЕРБ за Добрев с еднотипни, очевидно спуснати отгоре аргументи, подсказва, че ползващите се от ресурсите на властта са решили да дадат последен бой, дори с цената на бламирането на лидера. Цветанов и контролираните от него партийни структури показаха на Борисов, че могат да го принудят да спазва клиентелистката "омерта" (както сполучливо се изрази президентът Радев). За всеки е ясно, че обявената от Добрев оставка не е била просто одобрена, а всъщност е разпоредена от Борисов (което е обяснимо с оглед неоспоримия му политически инстинкт). Демонстративното й отхвърляне показва, че

"бунтът на кораба“ е започнал

и като нищо може да свърши с изхвърлянето на капитана зад борда.

Това не е първият опит от страна на Цветан Цветанов да използва организационни лостове в парламентарната група и партийните структури, за да оспори властта на Борисов и да покаже силата си. Досега лидерът на ГЕРБ неизменно овладяваше положението, но сега ситуацията съвсем не е безобидна. Нещо повече, изявленията на някои депутати допълнително наляха масло в огъня. Реторичният въпрос "Вие смятате ли, че нещо в ГЕРБ може да се случи без съгласието на Бойко Борисов?!" на практика лишава председателя на партията от поле за маневри и дори го разобличава като лицемер и лъжец.

Разликата в позициите на Борисов и Цветанов е съществена, те очевидно имат диаметрално противоположни цели. Борисов разбра мащаба на скандала и потенциалните щети, затова се опита да го овладее, като отстрани Добрев, макар и съгласявайки се с представянето му за невинна жертва. Така той искаше да съхрани клиентелисткия модел, без който ГЕРБ не може да съществува, но на цената на неизбежните за тези практики периодични изкупителни жертвоприношения. Цветанов на свой ред мобилизира клиентелисткото войнство по места за решителното сражение, като натиска по най-болната точка - че всеки (от дребните местни феодали до депутатите) е уязвим и още утре може да е следващият разобличен. Със свойственото за кадровия корпус на ГЕРБ простодушие това е заявено в някои от писмата в подкрепа на Делян Добрев: "Отстрелват ни поединично!" 

Чрез този комплот

Борисов е притиснат до стената

защото няма полезен ход: или дава заден - подкрепя отхвърлянето на оставката на Добрев и губи възможността да дистанцира себе си и партията от корупционните практики, или трябва директно да влезе в сблъсък с парламентарната си група и да настрои срещу себе си партийните структури.

Както и да се погледне, това гласуване в парламента е стъпка към политическото самоубийство на ГЕРБ. БСП вече обяви (макар и не по най-добре формулиран начин) началото на "кампания за разобличаване на шуробаджанащината по места". Едва ли има съмнение, че случаи като тези в Хасково, Добрич и Перник има на много места, където ГЕРБ управлява. При всяко положение ощетените от тези практики са в пъти повече от облагодетелстваните.

Освен вътрешнопартийното противопоставяне в ГЕРБ обаче разрастващият се скандал има и друго, много по-важно измерение. Става дума за невъзможността повече да се прикрива тежката дегенерация на българската демокрация. Предстоящото българско европредседателство е само

злощастно (или може би щастливо) съвпадение

което подсилва основателните съмнения към всичките ни претенции (присъединяване към Шенген и "чакалнята" на еврозоната, важна роля по евроинтеграцията на Западните Балкани и обявения стремеж да се присъединим към "ядрото" на ЕС). След като най-голямата българска партия, доминираща управлението на страната, е способна да твърди, че разкритията за безочлив непотизъм с цел извличане на облаги са просто "опорна точка" на политическите противници и ги оправдава, за какви европейски ценности и принципи може да се говори?!

Какво ще направят оттук нататък ГЕРБ и управляващото мнозинство е интересно и до голяма степен ще предопредели тяхната съдба. Но най-важното е как българското общество ще реагира на този опит спазването на омертата да бъде представено като легитимна демократична процедура. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във